Търсене

Начало Оживление Летящият монах – един ексцентричен рекордьор от Гинес
Летящият монах – един ексцентричен рекордьор от Гинес
14 September 2012

Мечтата на човек да полети съществува от векове. Митологичният Икар поставя началото, а след него вече с все по-усъвършенствани средства много хора се опитват да бъдат сред облаците. Англичанинът Майкъл Бартлет е един от онези, които след първия си полет не само че се влюбват в авиационното дело, но дори поставят рекорди.



14_09_2012_michael-bartlett.jpgНеговото име стои зад 23 официални рекорда, записани в книгата на Гинес, а може би визитата му в исперихското село Старо селище поставя и нов рекорд – този за човек с най-много рекорди, посетил толкова малко село. Все пак шансът рекордьор от такъв ранг да посети село като Старо селище е почти толкова голям, колкото и възможността „Манчестър Юнайтед“ да предложи на местния футболен отбор „Стара сила“ да стане техен сателит, но ето, че няма нищо невъзможно.


Сър Бартлет живее в град Санди на 70 километра от Лондон и е интересен и ерудиран събеседник, за когото пътуването е повече от авантюра. Едва 12-годишен, той предприема първото си пътуване като стопаджия, а по ирония на съдбата първата кола, която спира, е катафалка и той се вози до ковчега в задната част на автомобила.

През 1969 година, почти 30-годишен, решава да напусне Албиона и да отиде на 6-месечна доброволческа мисия в Южна Африка и Лесото. Тогава за първи път лети със самолет и, пристигайки на летището в Дърбан, впечатлен от изживяното, се врича, че ще пътува по този начин при всеки удобен случай. Шестмесечната му мисия прераства в 10-годишен престой в Африка, но през цялото време той крои планове за обиколка на земното кълбо с аероплан.

През 1980 година Дейвид Спрингбет поставя няколко рекорда за обиколка на света.

14_09_2012_s-pilotite-i-priqteli.jpgЧетейки за постигнатото от Спрингбет Майкъл, Бартлет решава, че неговото име също ще бъде записано в книгата на Гинес един ден. Негов приятел открито му казва, че се съмнява това да стане. Нещо, което допълнително мотивира авиоприключенеца да преследва своята цел. Междувременно Майкъл се наслаждава на полети с току-що представените „Боинг 757“ и „Еърбъс А320“, като прави и полети с вече излизащи от употреба самолети.

След неколкомесечно проучване на разписанията, през юни 1988 той поставя рекорд за 18 полета в рамките на 24 часа, използвайки единствено полети, които са в обикновените и общодостъпни разписания без чартъри или каквито и да било други улеснения. Това се случва на островите в Ла Манша между Франция и Великобритания. Скоро този рекорд е подобрен с 24 полета, но колкото да предизвикат Бартлет година по-късно – през 1990, да постави уникалния рекорд от 42 полета за 24 часа, летейки нонстоп на къси разстояния между 4 града в Южна Франция.

След това постижение смелчагата решава, че е време за околосветско пътуване, стъпвайки на всичките 6 населени континента, с което да подобри тогавашния рекорд от 102 часа. „Исках да променя заглавието на книгата, написана от Жул Верн „Около света за 80 дни“ в моя версия под заглавие „Около света за 80 часа“ – разкрива рекордьорът. Правилата тук са, че обиколката му трябва да е с дължина не по-малка от тази на Екватора, а именно поне 40 000 километра. През октомври 1991 сър Бартлет успява с постижение от 79 часа и 42 минути. „Веднага се обадих на моя скептичен приятел със съвет да гледа новините по телевизията и да види кой е новият рекордьор в Гинес“ – споделя пътешественика.

14_09_2012_v_kabinata_na_an-2.jpgМайкъл прави ново постижение през 2006, когато обикаля глобуса за 59 часа и 58 минути, ползвайки само една авиокомпания – тази на „Air New Zealand“. По време на това околосветско нашият пътник лети през Лондон, Хон Конг, Аукланд, Крисчърч, отново Аукланд, Лос Анджелис и следва приземяване в Лондон. Скоро от Гинес му предлагат да пробва обиколка около света, но при други правила, указвайки, че претендентът трябва да достигне точно противоположната точка на мястото, от което е тръгнал. Тогава Майкъл осъзнава, че единственият приемлив вариант за него, без да се налага да каца в някой океан, е да тръгне от Мадрид и да премине през едно място в Нова Зеландия, наречено „Ти Трий Пойнт“, което е точно от обратната страна на земното кълбо спрямо испанската столица, и да се върне в Мадрид. Следва успешен опит и рекорд с време 95 часа и 44 минути, спирайки в Сингапур, Уелингтън, Хонолулу, Ванкувър и Лондон.

Майкъл Бартлет посещава всички страни членки на Европейския съюз още когато тяхната бройка е 12. После каца и във всички държави, когато те стават 25, и планира обиколка на всички 27, които са в обединеното семейство сега. През 1995 пък достига до четирите крайни точки на Обединеното кралство по компаса само за 59 часа и 52 минути.

За своя 70-ти рожден ден ексцентричният пътешественик решава да обиколи планетата отново, но този път в двете посоки. Така той прави обиколка, поемайки на изток от Лондон и така докато стигне отново в английската столица, след което хваща първия самолет и тръгва в западна посока докато отново стигне до Лондон, което му отнема 8 дни 23 часа и 31 минути. Успехът му е отразен в редица медии, сред които и BBC.

С типичното добро английско чувство за хумор той сам се нарича „лудият монах“, тъй като през 1997 вече се е покалугерил и приел титлата „брат“ към „Оратори на добрия пастир“, което е движение към англиканската църква. Та „лудият монах“ държи и рекорда за най-дълъг самолетен билет – цели 25,3 метра постигнат от само себе си при една от дългите „екскурзии“, а Гинес веднага го вписват в своето издание. Направил е 15 обиколки на Земята. „Понякога ми е странно, когато само аз измежду всички пътници нося вратовръзка“ – казва брат Майкъл. Обикновено е с една цветна, изобразяваща картата на света, която му е скъп подарък. 

Интересно е да отбележим, че по време на своите пътешествия той никога не е напускал летището, поради което не можем да кажем, че той е типичният турист. Той просто обича да лети и всички други неща са на заден план. Ето защо няма да видим негова снимка до някоя световна забележителност на природата или човечеството. Кракът му е стъпвал на всичките 6 континента без Антарктика, не защото не е можел или не е искал да отиде, а просто защото там няма летище. Навсякъде пътува с едно и също яке, което му е като талисман. Така вече зад гърба си има над 2 милиона километра по въздух, което е повече, отколкото е пътувал по суша. Посетил е 124 държави и е ползвал услугите на 258 самолетни компании и превозвачи, като е летял с 143 модела самолети и хеликоптери.

Бил е няколко пъти в България в началото на 90-те години, когато лети с 11 вида самолети, сред които „Як-40“, „Ту-154“, пътническия „Ан-24“ и хеликоптерите „Ми-2“ и „Ми-8“. „България ми е дала много – споделя откровено монахът. – Това е единствената страна, в която съм летял с толкова много видове летателни машини“.

Нашенци го водят да лети в Лудогорието

До Лудогорието го довежда познанството му с младата двойка нашенци Ферди Хюсеин и Сабрие Сюлейман. Те чрез свои познати се свързват с Петър Керемидчиев – собственик на фирма „ЕР НиК“, която притежава три самолета „Ан-2“, използвани в селскостопанската авиация.

Без много да му мисли „лудият монах“ се подготвя за новото предизвикателство.

1601-вият му полет е повече от впечатляващ и вълнуващ с едновитловото чудо на самолетостроенето, което харчи почти 200 литра гориво на час с 9-цилиндровия си двигател. Ексцентричният пътешественик едва ли е усещал подобна наслада от летенето, както за двадесетте минути във въздуха под управлението на Красен Колев, пилот с над 5 500 летателни часа. Именно Колев е човекът, който кара произведената през 1973-та година машина да прави чудеса – летене на 2 метра от земята, маневри, с които рязко издига и спуска желязната птица в лупинги, плюс своеобразни дрифтове и завои, които биха накарали всяко сърце да затупти по-силно. Брат Майкъл прелита над Тракийските могили край Свещари и над Исперих в едно емоционално преживяване.

Прибирайки се в своя дом в Англия, отново е затрупан от молби за интервюта от местни вестници и специализирани издания. Майкъл Бартлет добавя още една страница към и без това интересния му приключенски живот, отбелязвайки Исперих и Старо селище към местата, където е бил.


Текст Драгомир БОГОМИЛОВ

Снимки Мехмед АЗИЗ