shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 17.11.2017 г.
ekip7-small-2017-11-17.png

Търсене

Вход






Забравена парола
apis_2014.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Проф. Лучиан Милков: Човек вижда по-лесно лошото у другия, отколкото доброто
26 November 2012

„Умеем ли да виждаме доброто около нас“, това дискутираха ученици и учители от ГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ в Центъра за ученическо техническо и научно творчество на срещата с проф.д-р Лучиян Милков — преподавател в УНСС - София, катедра „Публична администрация“, и в ШУ „Константин Преславски“. Това бе поредната добротворческа инициатива на Сдружение „Самарянка“ и ЦУТНТ.


26_11_2012_samarianka_1.jpgЗавършил Философски факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски", специалности „Педагогика“ и „Психология“, проф. д-р Лучиан Милков е автор на монографии, студии, учебници, статии в областта на психология, педагогика, дидактика и публичната администрация.


Проф. Милков, това първото Ви идване в Разград ли е?

Преди доста години много активно работех с колегите от Разград чрез Дома на учителя – лектории, срещи с учители, с родители, родителско училище, проблеми, свързани с хуманизма, добротата, милосърдието. По-късно тези връзки прекъснаха. А сега съм тук по покана на Сдружение „Самарянка“, Центъра за ученическо техническо и научно творчество и Пейчо Георгиев – директор на ГПЧЕ „Екзарх Йосиф“. Искам да изкажа удовлетворението си, че има такива хора, които помагат на учениците да открият доброто в себе си, у съучениците си, родителите си, учителите си; да открият доброто в обществото и да го интерпретират в своето собствено поведение.


26_11_2012_samarianka_2.jpgМожем ли да дадем ясни и точни определения за „добро“ и „зло“?

Трудно мога да дам определение за добро и зло. Според древна легенда група млади свободни атиняни след конни състезания в Пирея се прибират в Атина. Отиват в дома на единия от тях и започват спорове, дискусии за доброто и злото. С тях е Сократ, който през цялото време ги слушал и се подсмихвал. Накрая те попитали: „Учителю, кажи ни кое е добро и зло“. Той им казал: „Не мога да ви дам определение. Но ще ви попитам нещо и ще ми кажете добро ли е зло ли е. Градският съвет на атиняните изпраща воини до града на враговете. Ограбват храмовете, избиват възрастните. Продават жените и децата. „Добро ли е?“ - „Добро е!“, отговарят атиняните. След като се връщат победители в родния град, те виждат, че градът им е разрушен, храмовете – ограбени, възрастните – избити, жените и децата – ограбени. Това добро ли е?“ „А, не! Зло е!“ „Е нали да ограбиш, да убиеш, да разрушиш беше добро?“ „Да, но сега се отнася за нашия град, за нашите родители, за нашите деца!“ – отговорили младите хора. Ето как термините „добро“ и „зло“ зависят от гледната точка.


Разкрийте различните аспекти на доброто!

Единият аспект на доброто е моментът на избор на добра професия. Да откриеш доброто у човека, е да откриеш онези механизми, чрез които личността ще се насочи към професия, която ще му доставя удоволствие и удовлетвореност и тя ще дава най-доброто от себе си. Що се отнася до възнаграждението, професор Михаил Мирчев при едно социологическо проучване не е открил в България нито една професия, в която работещите да са доволни от възнаграждението.

Друг аспект е отношението към родителите. Ние сме деца на своите родители, не само докато те са живи. Ние сме деца на своите родители, докато ние сме живи.

Доброто е свързано с милосърдието, състраданието, със справедливостта, честта, достойнството, с умението да се работи в колектив. На един симпозиум колеги от Щатите изразиха изненадата си, че не използваме, за разлика от тях, термина „колектив“, защото по нашите разбирания идва от комунизма. И наистина, доброто се възпитава в колектива: толерантност към всеки в паралелката /а оттам и в обществото/, приемане на другия такъв, какъвто е, зачитане на правото на свобода и свободен избор, на личността да подбере своята неформална група, онези, с които детето ще бъде заедно. У нас добрите хора – съзнателните, съвестните, отговорните, са повече от другите. И може би има връзка между доброто и щастието. Само бих искал да споделя едно социологическо проучване, че най-щастливите хора са тук, в Разград. Но жалкото е, че в световен мащаб ние сме на опашката в този аспект, определени сме като едни от най-недоволните. Пред нас са Буркина Фасо и други подобни държави, които тънат в мизерия.


В своята лекция Вие използвате израза „култура на желанията“. Разяснете значението му и отношението му към доброто.

У нас културата на желанията е слабо позната като система дори и от специалистите. Теорията за култура на желанията е разработена от великия украински психолог и педагог Сухомлински. Трябва да имаме такава култура. Ние сме прекалено взискателни и имаме огромни искания. Нашето съзнание е дълбоко потребителско и то, за съжаление, е дълбоко проникнало у децата. Аз работя с различни служби – за жени и деца с насилие, за деца с различни негативни прояви. Попълвайки една анкета, на въпроса какъв иска да стане, момче на 14 години отговори: „килър“. Ние мислехме, че е сбъркало, че иска да стане банков дилър. Но установихме, че разбира значението на думата. Ето и доводите му: „От 200-300 показни убийства, няма нито един хванат и осъден килър, а се плаща 50, 100, 200 хиляди и нагоре. Що да не убия някого, да си взема парите и да си живея добре, като никой няма да ме хване и няма да ме осъди.“ Оборете го, ако можете! Ще дам и един друг пример с едно момиченце. На въпроса за любими героини, момата написала, че любима героиня й е Тереза Орловски. Орловски е била със строго възпитание в католическо училище. Но в един момент, както казва българинът, я стяга шапката и става проститутка. Всички филми за живота й показват колко къщи и пари има. Е, как няма да иска да стане момичето като нея. Така че трябва да се стремим да формираме у младия човек правилна култура на желанията. Ако културата на желанията на човек съответства на общата му култура и възпитаност, на неговите потребности и нужди, то човекът ще е доволен и няма да влиза в конфликт със себе си и обществото.


Защо според Вас не умеем да откриваме доброто у хората, а по-скоро откриваме лошите неща у човека до нас?

Човек вижда по-лесно лошото у другия, отколкото доброто. Човешката психика и съзнание са така устроени, че по-лесно виждат злото – престъплението, бягството от отговорност, доноса, завистта и всички други негативни качества. Доброто не ни удря така силно, като злото, което нарушава ценностната система, ориентацията, спокойствието. Докато доброто е свързано с повишаване на самочувствието, възприятията, едно по-радостно, но и по-спокойно поведение. И нещо друго – набляга се на злото, там където трябва и не трябва, показва се, дефинира се. Малко хора работят да покажат доброто, пътя на развитието му. Много лесно е да покажеш как човек може да стане подлец, завистлив, лицемер, или още по-лошо – престъпник, насилник. А много по-трудно е да го заведеш на онази права, чиста пътека, на която ще овладее доброто. А да видим доброто като способности и успехи у другия човек, ни пречи великото качество на българина, изтъкнато от Елин Пелин - завистта.


Разкрийте ни тревожни елементи от нашето съвремие, свързани с нравствено-етичното възпитание.

Първият елемент е свързан с националното самочувствие, с категорията патриотизъм, съхраняването и запазване на националните ценности. Категорично отхвърлям, че всеки, който се дефинира като патриот, е националист. За съжаление обаче политици и верните им слуги социолозите определят тези, които защитават националните идеали и ценности, като националисти. У нас има и националистически прояви, конфронтация на религии, което, смъкнато надолу в училищна възраст, посява семената на един национален нихилизъм. Освен това, единствено и само в България съществува изразът „Обичам родината си и мразя държавата“. Учени алармираха неколкократно за това явление, че го наблюдават и у ученици. Съществува и голямо чуждопоклонничество.

Другият елемент е свързан с екологията и екологичното възпитание на личността. У нас имаме ярки примери на едно хищническо отношение към заобикалящия ни свят, към природата. Но екологията вече излезе като термин от обръча „отношение към природата“. Вече са налице първите фундаментални трудове по социална екология, която разглежда взаимоотношенията в обществото – между различни прослойки, групи и етноси, между хората и се насочва към съхраняване и възстановяване на нормалните взаимоотношение на обществото. Работя като преподавател по конфликтология и съм направил извода, че никога нашето общество не е било толкова конфликтогенно. Лошото е, че конфликтът се настани и в училището и нараства в агресия, достигнала дори до детската градина. А в училище агресията е особено силна - жестокости, насилия, дори и убийства. Друг проблем е нарастване на ролята на улицата. Излезеш ли на улицата, тя веднага ти шушне на ухото: „Искаш ли дрога? Искаш ли момиче, искаш ли момче?“ Улицата става основен възпитател. Това е благодарение занемаряването на детето от страна на семейството. И тук ролята на учителите е особено важна.


Веселина ЙОТОВА