shadravan.jpg redakcia.jpg
 
 
брой от 30.07.2014 г.
ekip7-small-2014-7-30.png

Търсене

Вход






Забравена парола
apis_2014.jpg
ludogorie.jpg



Начало
Йордан Данаилов ВЪЛЕВ: Като видя желязо, все едно виждам майка си и баща си
25 January 2013

Мъж на около 70. Яхнал триколка. Стана ми интересно, но бях без фотоапарат. Беше късна есен, мина време и се поразсеях. И ей сега, в най-голямата поледица, мой приятел донесе в редакцията снимка на същия мъж, само че на четириколка. Това бе достатъчно да започна да го търся за среща. И в потвърждение на приказката, че дума дума отваря, от колегите научих, че Йордан Данаилов Вълев притежава и уникална колекция авторски снимки на Разград - още от началото на 50-те години на миналия век насам.


25_01_2013_gecovlia_1.jpgВече съм в Гецово и звъня на портата. Поразбрал съм това-онова за събеседника си – не е от най-разговорливите и имам едно наум. Отключи се едва когато се усети, че въпреки несъгласието му, вече го имам на няколко кадъра. Фотографът у него надви, вкара ме в мазето и докато слизахме по стълбите, ми каза, че преди две зими в момент на душевно пропадане изхвърлил в контейнера всичко – и снимки, и негативи. А на рафта отсреща – прашасала снимка, формат А4. На нея – момиченце и момченце на по две годинки – в народни носии. Не помни кои са децата, нито кой от тогавашните отговорни фактори ги включил в изложба, но снимката обиколила почти всички столици на соцлагера и отвсякъде се връщала с награда. На питащия ми поглед отговори с разбутване на куп книги и ми показва „Обща фотография“. Ей оттук съм научил това, за което не съм се сетил сам“, казва бай Йордан. А албумът с онези стари черно-бели 111 снимки на Разград от времето на социализма бил у дъщеря му. И толкова... Домакинът ми пак се заключи.

25_01_2013_gecovlia_2.jpgТръгна да ме изпраща и отново минахме през гаража покрай четириколката и бъгито, за което само бях чувал. Любопитствам кое провокира конструктора, изобретателя в него. Тайничко се надявах разговорът да потръгне. Бъгито било на 40 години – шасито от „Жигули“, двигателят от мотор „ИЖ“. И сега можел да го припали. А що товар било пренесло с огромния кош, който стои подпрян в ъгъла!

Ами четириколката? Не е ли тежка? Как ти хрумна? Питам, питам, питам.

И се случи: „Човек на този свят идва научен, само трябва на мястото да попадне. Аз като видя желязо, виждам майка си и баща си!“ - на един дъх издума бай Йордан. После вече беше лесно. Преправените велосипеди строихме един до друг на улицата да ги снимаме. Показа ми как две помпи едновременно вода вядат от един кладенец за градината и оранжерията. Тя се оказа другата гордост на домакина ми - стъклена, с размери 10 на 5 метра – не за домати и краставици, а за ... карамфили. И то по времето, когато още за частна инициатива даже не можело да се говори! Парното от къщата стигало и до оранжерията...

25_01_2013_gecovlia_3.jpgВ казармата в Звездец офицерите се усетили, че Йордан е сръчно момче и го пратили в школата за младши сержанти. Там се влюбил окончателно в желязото – може да прави с него всичко - без значение дали е топло или студено.

Като се върнал от войниклъка в ДАП-а попаднал, после в Строително-монтажното управление – Русе, после – в Дълбоките сондажи. „Ей, къде ме върна ти бе, момче!“ - плясва се по челото събеседникът ми и продължава да разказва. Собствената си сонда конструирал сам, претърпяла е през годините много доработки. Сега тя зимува в Недоклан, есенес там го повикали да възстанови поразбутан кладенец, който копал в началото на 70-те години на миналия век.

pic_2753.jpgЗапочнал да дупчи най-напред в „Свежест“: първия път - добре, втория - също, на третия кладенец Господ го спасил. Знаело се, че под земята има бая кабелажи и Йордан поискал всички планове. Дали му де що намерят скици. Гледали, умували и решили, че на мястото, където смятали да хванат водната жила, било чисто. Ама по едно време около свредлото взели да се омотават обелки от кабел за високо напрежение. Спрял Йордан, дошли електричари и се хванали за главите – попаднал бил сондьорът на входното електрозахранване на завод „Дружба“. Белята се разминала, но майсторът отказал да вади сондата – зер водата е точно под нея. Наложило се да правят чупка по пътя на тока...

Този век разградчани са виждали два пъти бай Йордан да се върти около сондата на много публични места. Той стигна до водата зад северната врата на градския стадион и оттам Божинел Христов поливаше тревата на терена преди Кирил Домусчиев да поеме „Лудогорец“.

Пак бай Йордан „хвана“ вода да се къпят пикаещите момченца във фонтана до Часовниковата кула в Разград.

25_01_2013_gecovlia_5.jpg„А старите снимки?“ - връщам разговора в началото.

„Няма да се откажеш, виждам. Хайде влизай!“ - кани ме и започваме... Два часа една по една разгледахме на лаптопа всичките оцелели, подредени в албум, стари снимки на Йордан Фотото, както му викали като се разхождал навред с фотоапарата. За жалост, нейде загубил описа на снимките, та се наложи да си спомняме, че и да отгатваме кой кадър откъде е. Снимките са качени и в профила му във Фейсбук и там немалко хора ги коментират и си спомнят конкретни неща за мястото, но което сега има съвсем друга сграда или улица, примерно. Че и една от учителките сред дечурлига от детската градина „Митко Палаузов“ се разпозната и му се обадила...

„Беше модерно“, спомня си Йордан, докато „разлиства“ снимките на екрана на компютъра. Било му интересно. Започнал със руските „Смяна 2“, после 4, после – 6. Цветен фотоапарат никога не е имал. Сега се кефи на миниатюрната си дигитална камера. С нея ценителите на народните танци са го видели последно на второто издание на националното надиграване „Капанска китка“ миналата година в Разград. Снимал всичко от край до край. Преди това – двата капански събора в Гецово...

25_01_2013_gecovlia_4.jpgВидели го навремето партийните другари, че се мотае винаги с фотоапарат на врата и почнали да го търсят час по час. Тъй стигнали да щатна работа в държавното фото, поискала го Стефка Димова. А пък Лиляна Пчеларова /да са живи и здрави, пожелава им, докато разказва събеседникът ми/ най го юркала по селата да снима. В Гецово, Осенец, Топчии и Каменово, ако пазят сбирките, сигурно всичките снимки са мои, сигурен е бай Йордан.

Сам стига до срещите с първите хора в държавата. „Тодор Живков съм го снимал от 50 см. Като ни видя да го щракаме облечени с кой каквото има, попита какви сме. „Фотографи!“ - изпъчихме се ние. На другия ден ни извикаха един по един и ни взеха мерки за дрехи и обувки. След седмица не можехме да се познаем – с костюми, ризи, вратовръзки и лъснати обувки“, смее се бай Йордан.

Една от първите му снимки била на трактор „Булдог“- антика с едно бутало и метални колелета – снимал го в ТКЗС-то. И май се сещал у кого е снимката. Обеща ми да я потърси и да се обади. Както и да претършува още веднъж къщата – губел му се като че ли още един кашон със снимки.

И него ще потърси. Струва си – без да си дава сметка за това, Йордан Данаилов Вълев от Гецово е съхранил за поколенията Разград през ХХ век. През обектива на черно-белия си фотоапарат.


Георги ТОДОРОВ