Търсене

Начало Новини Във война сме със бракониерите
Във война сме със бракониерите
25 February 2013

В началото на месеца директорът на Северно-централното държавно предприятие – Габрово инж. Иван Недков предложи, а областният управител прие и домакинства на спешна работна среща на всички държавни горски и ловни стопанства и ловните сдружения в Лудогорието. Темата бе бракониерството и неотложните мерки незаконният лов да бъде ограничен.

 


На заседанието инж. Недков бе категоричен: „Незаконното ловуване се е превърнало в основно занимание, начин на живот и източник на лесна печалба на твърде много хора.

Бракониерството в Североизточна България, поради мащабите си, има характер на стопанска, екологична и морална катастрофа. Наше задължение е да вземем радикални мерки за спиране на варварските набези в района с най-силните благородни елени в Европа.“

По този повод потърсихме директора на Държавното ловно стопанство „Воден Ири Хисар“ инж. Иван Глухарев. В първото му интервю като директор /на поста е от 1 юни миналата година – б.а./ става въпрос не само не само за бракониерството, а и за лова изобщо, за сътресенията, сегашното състояние и бъдещето на „Воден“.

 


25_02_2013_lopatari.jpgИнж. Иван ГЛУХАРЕВ:

Във война сме с бракониерите


 

Г-н Глухарев, на срещата при областния управител бяха изнесени данни, че за последните 20 години от „Воден“ са откраднати над 3000 лопатари, огромен брой елени, диви свине, муфлони, зубри. Не са ли смущаващо големи тези цифри?

Не мога да ги коментирам. На работа тук съм по-малко от година. За да бъда докрай точен – никога през живота си преди това не бях идвал в този район. Само по вестници и списания четях, че в Североизточна България има сериозен проблем с бракониерите. Не ми трябваше много време след 1 юни да разбера, че съвсем не са празни приказки твърденията на колегите. Даже ще бъда още по-краен – не проблем, във война сме с бракониерите в Североизтока.


Колко километра е оградата на „Воден“?

Заградената площ на стопанството е 8260 хектара. Дължината на оградата между 45 и 50 километра. В Европа няма друго такова заградено стопанство! Не знам кой точно го е измислил и после – проектирал, под чие давление, но го е направил много, много добре. А за избора на мястото, определението е само една перфектно – тук е отстрелян световният рекорд на благороден елен!

25_02_2013_lopatari-5.jpgНай-вероятно случващото се у нас през последните 20 години са рефлектирали и тук, просто няма начин „Воден“ да бъде заобиколен. Стопанството не е остров. През годините се е наслоявало негативно отношение към държавната собственост въобще – без значение лов, дърводобив, земеделие или машинен парк. А тук всичко е 100% държавна собственост. Посегателство се е извършвало навсякъде. Без съмнение обаче, най-сериозно се е посягало в направлението ловно стопанство. Дивечът е някакво ограничено количество, животните не са безброй. И даже без резултатите от годишните таксации, вече и с просто око се вижда, че животните намаляват, че проблемът с бракониерите става все по-голям.

Ловната ни стража ежедневно обикаля оградата и постоянно откриваме разкъсвания, че и липсващи много метри от нея. Значи на някого му трябва и мрежа! А от разграденото място излизат животни. Като към това прибавим и бракониерите...


25_02_2013_lopatari-3.jpgОсновната причина за събирането при областния управител миналата седмица е била тъкмо заради бракониерите. Каква е статистиката?

Мога да бъда много прецизен за последните три месеца. До края на ноември, че и в началото на декември активно ловувахме по линията на организирания ловен туризъм, основно с ловци от чужбина. Присъствието на въоръжени служители по горите бе по-осезаемо и вероятно по тази причина нямаше толкова много набези отвън. Но след това, особено като падна дебелият сняг, целия януари, та до онзи ден, изпитахме изключително силен натиск от страна бракониерите.

Ние правим каквото можем. За да дадем поне малко отпор и опазим собствеността на държавата, за което пък тя ни плаща.

До четвърти февруари 2013 г. служителите по охраната във „Воден“ са установили самоличността на девет души, които са ловували тук незаконно с кучета. Заловени са на място. Едната от групите е заловена с убита дива свиня. Предадени са на органите на реда и разследването се извършва от МВР в Завет, защото и петимата бракониери бяха оттам.

С актове за административно нарушение са санкционирани други девет ловци, заловени зад оградата с оръжиe: по двама са от Йонково, Дянково и Черковна и тримата – от Острово.

Това са документирани съвместно с полицията случаи с установена самоличност на бракониерите.

Аз съм задължен, а пък след такова голямо посегателство, незабавно докладвах на Иван Недков /директор на Северно-централното държавно предприятие – б.а./. След негов разговор с областния управител на Разград, по съвместна инициатива проведохме при д-р Валентин Василев срещата, на която присъстваха и представители на ловно-рибарските сдружения от областта, защото те също са потърпевши от бракониерските атаки.


Какво целеше сбирката?

Въз основа на нашите анализи, на колеги от другите стопанства и информацията на ловно-рибарските сдружения да прецизираме данните, да дефинираме сериозността на проблема и да набележим мерки, заедно да опитаме да сведем до минимум посегателствата върху дивеча у нас. Наясно сме, че бракониерството не може да бъде изкоренено напълно, но... сме длъжни да му се противопоставим с всички законови средства.

25_02_2013_lopatari-4.jpgНа срещата стана ясно, че проблемите са едни и същи, че посегателството върху дивеча е повсеместно. С една много важна подробност – че на териториите на ловните стопанства концентрацията на животни е в пъти по-голяма от тази в полетата на ловните сдружения – и заради това опитите за за незаконен лов са много по-чести.


Кое е слабото звено в отпора срещу бракониерите?

Ние според силите правим каквото можем. Но установяването и задържането на нарушителя е само една част от веригата за решаване на проблема. След нас са следователите, прокуратурата, съдът. Можем да бъдем по-ефективни само ако работим заедно.

И потърсихме държавата за съдействие. Срещнахме пълната подкрепа на областния управител – ветеринарен лекар и запален ловец.

Сбирката имаше за цел да приобщим към нас и сдруженията, да им покажем, че при нас има резултати. Че можем да им помагаме, че могат да разчитат нас.

Мисля, че изчистихме малкото недоразумения помежду си. Стана ясно, че колкото в ловните полета на сдруженията е по-тихо, толкова и нашите проблеми ще бъдат по-малко.


25_02_2013_kovacki.jpgСтоян КОВАЧКИ, директор на „Воден“ повече от 15 години, сега заместник на Иван Глухарев:

Няма начин да са изчезнали толкова много животни

Вероятно има някакво недоразумение или неточност при изготвянето на информацията за броя на изчезналите животни от стопанството.

Нека приемем, че на година изчезват по 100 животни, но не от един, а от всички видове, които отглеждаме – пак сме безкрайно далеч от числото 3000. Още повече пък – лопатари.

Нито имаме такива запаси, камо ли пък такъв прираст. Представяте ли си колко животни трябва да са във Воден, за да са толкова много изчезналите.

А и ние не стоим със скръстени ръце. Опитваме се и се противопоставяме на бракониерите. Аз поне никога не съм ги подценявал. Обратното – твърдя, че бракониерът е отличен ловец и човек, безупречно физически подготвен да издържа на натоварванията при този вид лов. Друг въпрос е моралът му. Защото бракониерите ловуват по всички възможни начини и с техника – последен писък на модата.

Кога и как влизат бракониерите във „Воден“?

Ха! Ако знаехме графика им, щеше да ни бъде лесно!

Най-общо казано – влизат когато си искат. Когато са готови, когато са много подготвени! А начините им на ловуване са най-разнообразни: от примката, през копието и кучето, до карабината. Включително и супермодерни уреди за нощно виждане.


Тук не би трябвало да има изненада. Нали ловът е сред модерните занимания, не само за мъжете?

Ловът по правило е скъпо и предстои да стане изключително скъпо занимание.

Което обаче е в изключително противоречие със сега действащата система в ловно-рибарските сдружения, където едни хора плащат едни пари, не получават нищо и продължават да ги плащат!? Поведение, поне за мен, непонятно.

Защото според статистиката, представена и пред областния управител, в приключилия ловен сезон ловците в разградското сдружение, които са около 1300, са отстреляли 130 прасета. Че и по-малко. Излиза, че един на 10 души е убил прасе. Няма логика. Останалите девет туристи ли са?

Нали не забравяме, че ловът е много скъпо хоби? Удоволствието да плащаш всяка година луди пари: за ловен билет, за разрешително за носене на оръжие, за поддръжка на оръжието, за членска карта, за ползването на дивеча... Около150 лева на година преки разходи!

Продължаваме със сметката. Няма ловец, който да излиза пеш на лов: гориво и амортизации. Ами облеклото и обувките? Само един нормален патрон за лов на едър дивеч струва средно 2 лева. При това - с уговорки за цената. Остава сега до умножим получената дотук сума с броя ловни излети на година. И стигаме да разминаването на реалността със статистиката. И изобщо не съм далеч от мисълта, че това разминаване се покрива от бракониерските набези.

Ако човек си плаща редовно и цяла година не види нищо, дали това не е подтикване да направи нещо, за да си избие разходите. Поне 90% от ловите държат до стотинка на разходите си. Пък разходите най-сигурно си избиват там, където има дивеч, сиреч – при нас – в държавните ловни стопанства!


Какви мерки предприемате?

В нашето Северно-централно държавно предприятие имаме програма, която изпълняваме стриктно стъпка по стъпка. Започнахме със засилване на охраната. После създадохме допълнително специално звено за охрана, което е на пряко подчинение на директора в Габрово, но се ползва във всички стопанства на територията на предприятието.

В тази връзка сега получаваме нови високопроходими автомобили – четири ще дойдат тук.

В ход е изграждане на система за видеонаблюдение. Започнали сме, предстои съставяне на плана за пълно видеонаблюдение на държавните ловни райони. И това ще бъде обвързано и с превенцията за борба с пожарите и охрана но горите. Техниката е изключително скъпа и трябва да бъде използвана максимално. Вероятно ще кандидатстваме за съфинансиране от европейските фондове – има възможности за това. Помагаме си, разбира се, и със собствени средства, колкото и да е голямата кризата.


Опитаха да убият ловни надзиратели във „Воден“

Бракониер стрелял от дърво, измъкват го съучастници с джип

Опит за убийство е извършен срещу длъжностни лица от ловно стопанство „Воден“. Инцидентът е станал в събота около 18.35 часа, съобщиха от полицията в Разград.

Стрелецът се бил качил на вишка на дърво, изчаквайки дивеч на пусия, на територията на резервата в землището на село Йонково. В този момент е бил засечен от трима ловни надзиратели, които обикаляли рутинно района.

Като разбрал, че е забелязан от надзирателите, започнал стрелба срещу тях, успял да слезе от дървото и да избяга - недалеч го чакал съучастник с джип, на който успял да се качи и отпрашил с мръсна газ.

Служителите на ловното стопанство, по които е стреляно, не са пострадали. Те са на 36 и 44 години, с тях бил и 58-годишен мъж от подвижната охрана.

Има открити и иззети веществени доказателства. По неофициална информация, от намерените става ясно, че е стреляно с автомат „Калашников“ или по-вероятно с ловния вариант на оръжието. По случая е образувано досъдебно производство.

Стигнахме до следващия ми въпрос. Що е то „Воден“ сега?

Ако започнем с ловния туризъм, на фона на всички ловни стопанства „Воден“ си е „Воден“. Безусловно!

Независимо от превратностите на времето в последните години, тук хората преди мен и особено предшественикът ми Стоян Ковачки, са съумели да запазят това, което на много малко места в България е запазено.

С гордост ще кажа, че за миналия ловен сезон ние сме едно от водещите ловни стопанства в страната по приходи от ловния туризъм. По традиция при нас ловуват основни немци, напоследък идват и все повече заможни българи. Но като си замисля – като цяло – пъстър букет от нации предпочитат да ловуват във „Воден“. Всички плащат по едни и същи цени. Важно е обаче качеството на трофея – те държат на това. А през миналата година в нашето стопанство, независимо за кой вид дивеч: като започнем сръндаци, дива свиня, зубри и завършим с националното ни богатство – благородния елен – ние сме първи. Пак стигнахме до златни медали. Само лопатарите си пазим – стреляме само селекция.

Дърводобивът е друга дейност в стопанството. Имаме и повече от 15 000 декара държавна земя, която обработваме.

Силно се надявам, че реформата, действаща от по-малко от година, която направи шестте

държавни предприятия, ще продължи в правилната си посока. Тя отключи възможността да поглеждаме към европейски програми. По-подвижна стана системата. По-пъргаво реагираме на обстановката на пазара.

Поне по отношение на лова сме категорични – реформата се оказа печеливша. Особено за нас в Североизточна България. Тук се обръща сериозно внимание на лова. Срещаме разбиране от всички страни. Даже ни пришпорват. И с право, защото в нашата дейност се влагат много пари и труд. И наше задължение е да опазим дивеча. Ако не – все едно, че някой е дошъл и е опразнил банковите ни сметки! Само един пример – на територията на „Воден - Ири Хисар“ дивечовите ниви са 7000 дка. Половината от всичката ни обработваема земя. Ние от тези ниви не вземаме нищо – те са за животните. А това са сериозни пари. Ами услугите на ветеринарните лекари, които ползваме за лечението и здравето на животните! Ако някой си мисли, че животни във „Воден“ се раждат и растат безгрижно и безпроблемно...

Всичко тук е наука. И икономика. Въпреки че при държавните ловни стопанства приходите не са най-важното нещо. Приоритет при нас, съгласно Закона за лова, е опазването на генофонда на България. Не може да има никакво обяснение, ако бъде затрито стопанство като „Воден - Ири Хисар“, където е отстрелян световният рекорд на благороден елен! Това ще доведе до непоправими щети на популацията на благороден елен изобщо. Трябва да е ясно – Североизточна България е уникална в световен мащаб като еленово богатство.

Ето затова не са напразни усилията ни за успокояване на района. И нямаме никакво намерение да отстъпваме.


„Воден“ още свободен ли е за гости?

Да! Базата е огромна. Има място за всичко. Миналата година при нас се проведе голям форум на зърнопроизводителите. Щом пред едни от най-богатите хора в България сме се представили добре и са доволни, значи можем да отговорим на очакванията на който и да е.

Ценоразписът е в интернет. Имаме нужда от приходи, търсим ги. Вие искате да ни гостувате – добре сте дошли. Последно при нас голяма група прекара пет дни и посрещна тук Нова година на спокойствие. Приятели от цялата страна – семейно. За жените и децата организирахме разходка с шейни, за мъжете - лов!


Георги ТОДОРОВ