Търсене

Начало Оживление Белите и червените нишки, които свързват всички култури
Белите и червените нишки, които свързват всички култури
06 March 2013

В понеделник сдружението с нестопанска цел „Еквилибриум“ от Русе представи изследване на британеца Дейвид Бисет върху културните проявления на белия и червения цвят в древни култури и в съвремието. Г-н Бисет е председател на сдружение „Еквилибриум“, а информационните табла вече са представяни пред публика през 2008 г. в Русе и през 2012 г. в с. Дряновец, Разградска област.


06_03_2013_durvo1.jpgДейвид Бисет сподели с присъстващите повода за неговото изследване. При едно пътуване във Великобритания вижда закичени с бели и червени ленти цъфнали пролетни дръвчета. И веднага прави паралел с местността Демир Баба теке край село Свещари. Тогава се запознава с келтския обичай „клутийз“, свързан с кръговрата на сезоните. Според този обичай дърветата се закичват с бели и червени лентички плат, за да дойде по-скоро пролетта, природата да се събуди за нов живот. Сред алианите в Разградска област е разпространено вярване, че ако завържат част от дреха, кърпичка, или просто ивица плат по дърветата в местността Демир Баба теке, ще се освободят от болестите. Храмът е построен в особена местност. В Стомогилието край село Свещари се намира така нареченият град на Слънцето, населяван от траки. По тези земи си дават среща траки, келти и гети.

06_03_2013_britanec-1.jpgПаралелите между древната българска традиция и келтските обреди, съхранени и до ден днешен във Великобритания, са впечатляващи. Много древни цивилизации виждат символика в съчетаването на бяло и червено. И днес племенните общества по света продължават тази практика. Цветовият символизъм присъства във всички утвърдени религиозни практики и днес е част от съвременната култура. Преплетени бял и червен конец във Великобритания дори и днес са знак на бръснарите. В миналото бръснарите са правели кръвопускане, ето защо техният символен знак са бели и червени ленти. Бялата и червена роза са символи на кралските династии Йорк и Ланкастър във Великобритания. След Войната на розите двете династии се помиряват и дават начало на династията Тюдор. Индианците украсявали телата си с червена боя, приготвена от природни багрила и мазнина. По този начин те се предпазвали от студа през зимата, а през лятото – от насекоми. Те вярвали също така, че Великият Дух, който направлява земният живот, винаги се представя в бяло. В Индия съществува сватбен обичай, при който ръцете на булката се рисуват с бяла и червена боя. Контекстът на този обичай е доста различен от това, което е познато на европейските култури. Той символизира отдаденост на младоженката на семейните задължения. Накитите и рисунките по ръцете й се махат със специален обред 40 дни след сватбата. Племето зулу в Африка прави украшения в бяло и червено, натоварени с различни послания.

Символиката на бялото и червеното присъства и в приказките – в персонажите на Белоснежка и Червенорозка. Двете са активни в различни сезони – лято и зима, имат противоположни характери. „Бялата” девойка е тиха, спокойна, докато „Червената” – буйна, страстна. Закичването с мартеници се практикува единствено в България и Румъния. В северната ни съседка с преплетени бял и червен конец, допълнен със стъклена фигурка, се закичват само жените и момичетата. И въпреки че белите и червени нишки свързват много култури по света, единствено в България това е продължаваща традиция. Все още потомци на келтите изпълняват обичая Клутийз. Другите народи познават тази символика като част от миналото, но не я прилагат. В природата и в живота червеният цвят носи заряда на огъня, кръвта, активното мъжко начало, а бялото представлява чистотата, радостта, невинността, пасивното женско начало.

Изненадващи проявления на най-отчетливия цветови контраст могат да бъдат видени в информационните табла на изложбата до края на март. Пожеланието ни към Галя и Дейвид Бисет е да съберат всичко в книга.


Женета АЛЕКСАНДРОВА, директор на РБ „Б.Пенев”