shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 20.11.2017 г.
ekip7-small-2017-11-20.png

Търсене

Вход






Забравена парола
apis_2014.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Томи Майер - американецът с най-голямата усмивка: Американците нямат време да помиришат цветята
10 May 2013

Той е чаровен младеж на 23 години, той е приет и обичан от всички заобикалящи го хора - той е Томи Майер, помощник-учител от Българо-американска комисия за образователен обмен „Фулбрайт“. Както винаги e с широка усмивка на лице, a ние се срещнахме с него, за да ни сподели първите си впечатления от България и интересни факти за Америка.


10_05_2013_tomi.jpgКак ще запомниш времето, прекарано в Разград?

От Разград ще ми останат толкова много спомени: първо училището, където съм прекарал по-голямата част от времето си, колегите ми, учениците ми, времето, мачовете на „Лудогорец“, пазарът, зоологическата градина, тенис клубът, където също съм прекарал много време, дамите от „Билла“, с тях се сприятелихме и се познаваме добре. Основно малките неща като тези ще ми останат най-значимите спомени от Разград.


Кои са ти любимите колеги?

Със сигурност най-значимите и любими колеги за мен ще си останат г-жа Обрешкова и г-жа Байчева. Те бяха мои ментори от самото ми пристигане и много ми помогнаха да се впиша. И двете са много дружелюбни, имали сме вечери заедно, а особено г-жа Обрешкова ми помогна с травмата с пръста ми. Ценя ги изключително много.


Има ли голяма разлика между родния ти град- Бърнвил, Пенсилвания и Разград? Сам ли избра да дойдеш в България?

Да, сам избрах да дойда в България и със сигурност не съжалявам за избора си. Родният ми град Бърнвил е с население около 1000 души, така че Разград ми се струва огромен. Никога досега не бях живял сам, особено в чужда държава, и ми дойде малко шокиращо, но всичко беше наред, щом се адаптирах.


Какво има в Америка, което го няма в България?

Едно от основните неща е разнообразието. По улиците на Америка можеш да срещнеш всякакви хора - бели, чернокожи, испанци, китайци. Има хора от всички кътчета на света и от всички можеш да научиш много. Всички живеем заедно в мир, макар че с разнообразието идва и проблемът с расизма, но аз и всички около мен сме либерали.

Нещо друго, което е различно, че в Америка нямаме малки магазини като вашите квартални магазинчета или средноголеми маркети. Имаме само огромни вериги като вашия „Metro“, но нашия се нарича „Walmart“.

Друго различие е, че в Америка имаме основно къщи, вместо блокове, а тук е обратно. Вие имате основно блокове.

Американците са много напрегнати, постоянно под стрес и напрежение, постоянно бързат за някъде, постоянно работят, както се казва, нямат време да спрат и да помиришат цветята. А българите са много спокойни хора, отпуснати, релаксирани, наслаждават се на живота с пълни сили. Американците мислят предимно за кариера и пари, а българите се наслаждават на живота на малките неща в живота. Американците мислят само за изкарване на пари и после харченето им, купуват си всякакви безполезни неща, а после само събират прах в гаража. Със сигурност ние сме най-консумиращата държава.


Както ние имаме нашата народна музика в България, каква е вашата „народна музика“ в Америка?

Типичната американска музика е кънтри музиката. Много обичаме кънтри и много я слушаме в Пенсилвания, напомня ми за детството ми.


А как намираш българите?

Имам много добро впечатление за българите, те също са гостоприемни. Малко сърдити, но като ги опознаеш, са приятни хора. Забелязал съм, че българите се отнасят един към друг зле, но пък се отнасят към чужденците като към кралски особи, така че не мога да се оплача.


Всички гледаме американски филми и имаме някаква представа за Америка от тях. Филмите съвпадат ли с реалността?

Хмм… все пак това са само филми - начинът, по който изглежда - да, но начинът на поведение - не. Не можеш да добиеш истинска представа за мястото, докато не го посетиш лично.


Какво ще пожелаеш на учениците от ГПЧЕ?

Искам да им пожелая да бъдат уверени в себе си, да говорят свободно английски, без да се притесняват, да бъдат креативни и оригинални и да мислят „извън кутията“.



Интервюто взеха – Преслава и Симона 10„б“ и Ахинора 9„б“