shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 15.08.2018 г.
ekip7-small-2018-8-15.png

Търсене

Вход






Забравена парола
baner_ekip7_170x236.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Необикновени обстоятелства преобръщат живота на една обикновена жена
30 July 2008

 

Иванка Петкова е една обикновена жена. Всъщност не е точно така. Майка е на три момичета, едното от които е с лека форма на олигофрения и епилепсия, но си живее при нея, вместо в социален дом.

Страшната диагноза идва, когато Мариела е първи клас, ученичка в ОУ „Иван С.Тургенев“ в Разград, през 1998 година. А малко след като медицината потвърждава болестта, бащата се разболява тежко и умира. Така оставя съпругата си сама с отглеждането и възпитанието на трите дъщери.

 

30_07_2008_ivanka_petkova.jpg30_07_2008_semeistvo.jpg Следват трудни и мъчителни години за семейството, а отговорността за него пада на плещите на Иванка.

За да може да усвоява учебен материал, да придобива знания и умения, майката премества болната си дъщеря си в оздравителното училище в Пороище, после в учебно заведение за деца с увреждания в Русе, пак я връща в Пороище, за да я прехвърли най-сетне във Варна. През цялото това време винаги е търсила най-доброто за детето си и за неговото развитие. До четвърти клас Мариела учи в специализирани училища и се мести от едно населено място в друго заради „неподходящи условия“.

Преди пет години Иванка взема трудното, но единствено правилното за нея и съвестта й решение – да запише болното си момиче в масово училище, в което се учат здрави деца. Тогава малко се знае за ресурсните учители, а интеграцията на деца с увреждания остава отвлечено понятие, по-скоро с пожелателен характер.

Благодарение на тогавашния директор, лека му пръст, Станчо Русев, Мариела се връща в ОУ „Иван С.Тургенев“ в Разград и продължава да расте близо до майка си и сестрите си в истинска семейна среда. Девойчето всъщност е едно от първите деца с увреждания, записано да учи в масово училище.

Сега Мариела е 18-годишна млада дама, възпитаник на Професионална гимназия по облекло в областния град „Станка Николица Спасо-Еленина“. Пее красиво, участва във фолклорни надпявания, печели награди и отличия. Учителите казват за нея, че се справя добре в училище, че съучениците й я приемат и уважават. Не липсват и случаи, в които тя дава верни отговори на въпроси, които за съучениците й са особено трудни.

Два пъти в годината момичето влиза в болница, за да се лекува. По лекарска препоръка трябва да изредува „психо“-то и „нервно“-то. Но за да не изпуска учебен материал, престоят на детето в лечебно заведение е винаги през големите летни ваканции. Това не пречи майката Иванка да е помислила и за релакса на дъщеря си – тя не пропуска да я заведе на море, планина или малка екскурзия.

Болестите са част от живота на женското семейство, но то е привикнало с тях и ги приема стоически и без излишна паника. Самата Иванка е пенсионер по болест втора група и живее без един бял дроб. Лекарите не са й давали да ражда, но напук на тях тя си има три момичета, всичките появили се на белия свят със секцио. Най-голямата й дъщеря /27 г./ е щастливо омъжена в Перник, а другата /25 г./ работи в София.

Иванка Петкова не крие, че е силна и упорита. Не се страхува и от „мъжка“, и от „женска“ работа, оправна е, находчива и винаги позитивна. Трудностите не личат нито по лицето й, нито по стойката й. Иванка никога не е оставала без работа – хваща се почасово тук-там, за да помага на оскъдния семеен бюджет. И никога не е лишавала дъщерите си от две неща – от храна и разходки. Наред с хляба, за нея е особено важно колата й да има пълен с гориво резервоар.

 

Галина МАРИНОВА