shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 17.11.2017 г.
ekip7-small-2017-11-17.png

Търсене

Вход






Забравена парола
apis_2014.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Абитуриентка от Езиковата с награда от национален конкурс
26 February 2014

В края на миналата седмица във Варна се проведе тържественото награждаване на лауреатите от Седемнадесетия национален конкурс „Любовта в нас“. Бяха връчени плакети и дипломи на лауреатите в конкурса, сред които е и абитуриентката Пламена Дацева от ГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ в Разград. С представената творба „Писмо до Него“ тя участва в раздел „Проза“ на конкурса, в трета възрастова група /9-12 клас/.


26_02_2014_abiturientka.jpgКонкурсът се провежда за седемнайсти път. Той е включен в Националния календар на МОМН за извънучилищна дейност. Тази година за първи път конкурсът е достъпен за млади автори от 19 до 30 години. В конкурса участваха 616 литературни творби на 382 участници от 70 селища от 25 области на страната.



Писмо до Него


Здравей, моя истинска единствена любов... Позна ли ме? Зная, че не ме познаваш – не и по онзи простия обикновен начин, когато хората знаят името ми или са виждали лицето ми. И аз така не знам нито как изглеждаш, нито как звучиш... Нищичко не зная. И все пак ти пиша с надеждата, че съществуваш. С надеждата, че и ти понякога мислиш за мен – без дори да знаеш името ми. Защото ако съм имала минал живот, то аз съм го прекарала с теб. Ако ще имам следващ живот, пак бих искала с цялото си същество да го изживея с теб. Защото и днес аз живея заради теб – всяко едно дихание е за тебе, всяка стъпка е към тебе, всяка дума искам да я чуеш ти – който и да си. Вслушай се в песента на вятъра и може да чуеш моя вик през бурята на живота – моя зов към теб. Вгледай се нощем в луната, в която аз виждам теб, защото знам, че все някоя от вечерите, в които съм я наблюдавала, и ти в същата минута си се взирал в нея... Бих ти позволила дори да завидиш на лъчите на зората, затова че те са първото нещо, което виждам сутрин – а не теб. Аз им завиждам.. Завиждам и на дъжда – на всяка ситна капчица, целунала лицето ти. Не искам да им завиждам, но го правя, защото те понякога се докосват до теб – а аз не. Аз не зная името ти. Но ти си моята истинска единствена любов. И понеже не мога да те докосна или да те видя, аз ти пиша. Поне да знаех името ти... Всъщност защо ми е? Всяко едно човешко име би било недостойно за теб така или иначе. Защото ако бях богиня, то ти би бил моята амброзия – най-скъпоценното питие, най-сладостното удоволствие. Ако съм творец, то ти си моето вдъхновение – идеал и просветление. Ако съм просто восъчна свещ, ти си моят пламък... И ще горим и горим, и горим, за да загинем – заедно. И пак да се възродим, и пак да се дирим, и слеем, и загинем... До безкрая. А аз вярвам, че ще се намерим! Ще разгръщаме папратта от безсмислици, ще се спъваме в каменни грешки, ще се одираме на злобни клонаци, препречили пътя един към друг... И пак ще се срещнем, моя любов. Ще се срещнем... Защото е твърде тежко, твърде тъжно, когато сме далече. А, може би, сме близко и не осъзнаваме... Тогава би било тъжно и смешно, моя любов – да се познаваме, а да не се разпознаваме. И ако е така, ако някога ти прочета това, то тогава бихме се смели много и двамата. Но няма как да зная – аз не знам дори името ти. Не искам и да го знам. Просто искам да промълвя наум „Намерих те“, да те докосна поне с върха на тръпнещите си пръсти. За да се уверя, че си истински...


Стамена Пенкова Дацева

12 клас – ГПЧЕ „Екзарх Йосиф“, Разград