Търсене

Начало История Милчо Семов от Разград се запознава с Хенри Форд в САЩ, в България се сприятелил с цар Борис III
Милчо Семов от Разград се запознава с Хенри Форд в САЩ, в България се сприятелил с цар Борис III
27 April 2015

От 12 януари 2015 г. Регионален исторически музей - Велико Търново стартира научно - изследователски проект "Българи във "Форд". Целта е да се издирят българи, които са работили в автомобилните заводи „Форд” в САЩ. Събирането на предварителна информация за нашите сънародници, потърсили реализация в страната на неограничените възможности се извършва и обобщава от Емил Врежаков – уредник в отдел „Нова история“.


27_04_2015_henry-ford.jpg27_04_2015_ford.jpgЗа реализирането на проекта музейните специалисти разчитат на наследници и близки на български емигранти, работили за „Форд“. Проектът е планиран като историческо изследване на регионално ниво, което да събере сведения за българи, избрали да заживеят и работят зад океана. С музейните специалисти се свързаха лица и от други краища на страната. Това определи в хода на работа проучването да обхване цялата страна.

Първите резултати от изследователската работа са налице. За това кратко време събраната информация е повече от удовлетворителна. Съществен принос за успешното и силно начало на проекта има медийният партньор „Янтра ДНЕС” и сайтът „Янтра ДНЕС LIVE”. Облacтният великотърновски вceкиднeвник пyбликyвa пopeдицa oт cтaтии зa хopa oт peгиoнa и oт дpyги кpaищa нa cтpaнaтa и зa тeхнитe любoпитни иcтopии, cвъpзaни cъc зaвoдитe „Фopд“. Днешната публикация е специално за „Екип 7“, тъй като е за Милчо Семов от Разград, чиито наследници и до днес живеят в града. Регионален исторически музей - Велико Търново изказва специални благодарности на колегите си от РИМ- Разград за предоставените копия от документи, свързани с живота на Милчо Семов и пребиваването му в САЩ.


27_04_2015_semov2.jpgМилчо Семов е роден през 1893 година в село Побит камък, Разградско. Едва единайсет годишен той заминава с баща си в САЩ. През 1907 г. двамата вече работят на жп линия в щата Мичигън. Скоро обаче американските работници обявяват стачка, при което българите са освободени от работа. За тях не остава друга възможност, освен да се върнат при агента си Иван Христов в Чикаго, който да се опита да им намери нова работа. В радио - запис от 1979 г. Милчо Семов споделя спомените си от тези нелеки дни:

„Който имаше пари - плати до Чикаго, а ние с баща ми и още един турчин и един от Побит камък нямахме пари да платим и останахме на гарата. Началникът заключи и ни изпъди. Студ! Там става минус 35 градуса - до канадската граница. Тръгнахме пеша. (…) Като вървяхме през нощта и през целия ден, стигнахме едно градче. Седнахме на гарата в чакалнята. (…) Аз долу-горе като млад бях научил английски. Принудих се да отида под гарата в един магазин да взема хляб. Магазинерката ми даде два хляба. Взех ги и ѝ казах, че нямам пари. И тя се посви малко и каза: „Хайде, върви си!“...

27_04_2015_semov.jpgКогато се връща на гарата, един от чиновниците там посъветвал изпадналите в беда българи да отидат при някой полицай, който да ги задържи, за да ги нахранят в ареста и там да пренощуват. Милчо се вслушал в думите му:

„Погледнах, отдолу иде един полицай и си свирука. Скрих се и чакам. Той като дойде, аз изскочих пред него. И той вдигна ръце и ми каза: „Уоу! Какъв дявол си ти?” Аз му разправих на английски, че имам баща и приятели тука, нямаме пари, нямаме хляб, нямаме нищо. Излязоха от чакалнята баща ми и другите и той ни поогледа малко и каза: „Хайде, тръгвайте!“.

Завеждат ги в полицейския участък. Там поляци – работници им осигуряват храна, а началникът на полицията се свързва с агента им в Чикаго. На сутринта ги пуснали и българите успяват да стигнат с влак до Чикаго. Това станало по един твърде интересен начин – след като помолили началника на влака да им съдейства, той проявил голяма благосклонност към българите и ги приема в своя вагон безплатно.

Агентът им Иван Христов се помъчил да измоли помощ от Общината в Чикаго за останалите без работа, но от администрацията отговарят, че нямат предвиден бюджет за подобни случаи, тъй като емиграцията е извънредно голяма. Само българите били 60-70 хиляди души.

27_04_2015_fab.jpg„Бях се принудил да прося - разказва Милчо Семов - По сточните гари ходих да събирам отпадъци от банани, от портокали, от картофи. Варяхме ги и ядяхме. И така можахме да изкараме зимата“.

Пролетта бащата започва работа в сапунена фабрика в град Синсинати, Охайо, а на Милчо, Иван Христов намира работа на жп линия в щата Монтана. Със спечелените пари той отива при баща си и там се записва в американско училище. За една-две година взема три класа наведнъж, след което напуска и започва да работи като преводач в Кентъки. Не след дълго отново се връща в Синсинати и става вестникарче. Скоро след това започва работа в сапунената фабрика, където работи баща му.

С началото на Балканската война много българи се завръщат от гурбет в чужбина, за да се сражават за отечеството си, обхванати от патриотичен подем. За България отпътува и бащата на Милчо Семов, за да застане с гордост в редиците на българската войска. Останал сам, Милчо намира своята нова добра перспектива в една постоянна и много по-доходна работа. На втори януари 1912 година той постъпва на работа в заводите за производство на автомобили на Хенри Форд в Детройт, които по това време дават прехрана на хиляди семейства. Бъдещите работници преминавали практически курс, организиран като вътрешно фирмено обучение от автомобилната компания. След като придобият необходимите им умения, те ставали добри професионалисти в работата си. Самият Хенри Форд споделя, че винаги е предпочитал да наема на работа неспециалисти, тъй като те не само придобиват уменията си в процеса на работа и стават по-гъвкави, но и проявяват много повече творчески дух в дейността си. Когато производството на автомобили се увеличава, Форд се убеждава окончателно, че няма нужда от квалифицирани работници. „Голяма част от нашите работници не учат в никакви школи – те се запознават с работата си в практиката – подчертава Хенри Форд. - Ние не каним на работа при нас т. нар. „компетентни лица”. Всеки трябва да започне от най - ниското стъпало на стълбата. Който търси работа при нас, трябва да има едно желание – желанието да работи. При нас всеки получава степента на признание, която заслужава. Ръководителят на един от най-важните ни отдели постъпи при нас като метач. В почти цялото производство хората са взети направо от улицата. И всичко, което постигнахме до сега е дело на тези хора!“.

27_04_2015_fab3.jpgМилчо Семов също има възможността да покаже и развие способностите си. Той получава техническо образование и става професионален шофьор. В заводите „Форд“ е работил на производствена линия. Първоначално е бил в акумулаторното отделение, а след това в цеха за производство на радиаторите.

„Във Фордовите заводи работих до 1917 г. Разболях се и ме пратиха на лечение на Ниагарския водопад. В кратко време там се оправих. След това си вземах таксиметрова кола и започнах да работя сам“, разказва Милчо Семов.

Той споделя с възхищение и възторг колко е впечатлен от перфектната организация на работния процес в автомобилните заводи. Хенри Форд осигурява на работниците си такива условия на работа, че по възможност те да не правят никога нито една излишна крачка, както и никога да не става нужда при изпълнението на отделните операции да се навеждат напред или встрани.

Самият Форд винаги се е стремял към практичност и приложимост във всяка своя дейност. Когато по време на Първата световна война цената на стъклото значително се повишава, компания „Форд“ отваря собствена фабрика за стъкло, в която се произвеждали прозорците за колите. Тази добре преценена инвестиция дава чудесни резултати, тъй като „Форд“ са един от най-големите потребители на стъкла по онова време. Не е изключено в тази фабрика също да са работили българи.

През 1914 година няколко българи създават Български просветен съюз в Детройт. Милчо Семов става секретар и касиер на тази организация. През деня работел във фабриката, а нощем се занимавал с „писмена работа“. Българската просветна група, скоро се превръща в група на южните славяни - в нея влизат много българи от Македония, черногорци, сърби и хървати. Налага се да наемат един изоставен кинотеатър, близо до заводите „Форд“, в който да провеждат срещите си. През 1917 г. в град Медисън се провежда среща на различни български общности в САЩ. От България е изпратен човек, който имал за задача да настоява българските работнически среди в Америка да влязат колкото може по-скоро в Българската работническа социалистическа партия. „Влизате в партията сега! - настоявал той. - Положението в Европа е много тежко. В Германия революцията е пред прага... Там революцията е готова. И ние, българите по целия свят трябва да бъдем готови!“.

По това време в САЩ също съществува силно социалистическо движение. Първата американска социалистическа партия е Партията на социалистическия труд, формирана още през 1876 г. В продължение на много години тя се явява надеждна сила в международното социалистическо движение. Към средата на 90-те години на ХХ век обаче, Партията на социалистическия труд попада под влиянието на Даниел Де Леон и неговите радикални възгледи. Това довежда до разединение между членовете в отделните партийни структури, които започват да се делят подобно на тесните и широки социалисти в България. Реформистко ориентираните членове се отцепват и в началото на ХХ век образуват Социалистическа партия на Америка. За ужас на много партийни лидери, лявото крило постепенно и решително налага властта си в новообразуваната Социалистическа партия. Във вътрешнопартийните политически боричкания се наблюдава тенденция на нов наплив от членове, въодушевени от революционните настроения в Европа. Те са готови на всяка цена да изтръгнат контрола от ръцете на малката фракция умерени социалисти.

Разбирайки за създаването на клон на БРСП в САЩ, Американските социалисти, които скоро официално ще се присъединят към Коминтерна и ще образуват Комунистическа партия на САЩ, започват да настояват за върховенство и искат да вземат контрола над образувания клон на БРСП в Америка. Българската партия е разтурена и се слива с американската. Скоро след това Милчо Семов напуска организацията и отива в Охайо. Там влиза в друг клон на БРСП, в която се включват и много американци. През 1920 г. е решено той, заедно с още един българин, да заминат за България и да участват в партиен конгрес.

Как социалистът от Америка става народен враг в България

27_04_2015_donos.jpg

Американският социалист Милчо Семов си идва в България за да участва в конгрес и да помогне на българските социалисти. Става така, че заради тях не успява да се върне в Америка, където вече е започнал да устройва живота си. По ирония на съдбата след 9 септември 1944 година е обявен от „другарите“ си за неблагонадежден, за „зле настроен към мероприятията на народната власт“, уволнен е от работа. Това става ясно и от този донос против него /анонимен, но с гриф „поверително“/, който наследниците му са открили , търсейки данни в различни архиви. Заради подобни доноси и „характеристика“ дъщерята на Семов – Стоянка като студентка в първия семестър на втори курс е изключена от Педагогическия институт в Силистра без право да продължи където и да е.

Ето какво положение заварват след края на Първата световна война в България, по време на управлението на БЗНС:

„Слязохме от парахода във Варна на пристанището. Погледнахме - заобиколени със стража навсякъде. Няма възможност да приказваме или някой нещо да ни каже. Тикнаха ни в митницата. Един по един ни прекараха и ни вземаха доларите. Дадоха ни български пари. Българските пари не струват нищо. Аз си дойдох в село. Страшна мизерия!“

Тъй като след подписването на Ньойския договор и наложените тежки репарационни условия на Царство България от европейските страни българската държава изпада в криза, левът е силно обезценен. „Българските пари даже нямаше да ми стигнат за път” – казва Милчо Семов. Това го принуждава да остане в България, въпреки че паспортът му е бил предвиден за пребиваване в срок от една година, след което той е трябвало да се върне в Щатите и да отслужи военна повинност там. Поради финансова невъзможност обаче, на него и на неговият спътник им се наложило да останат в България за постоянно. Така Милчо Семов се завръща и заживява отново в родината си.

В България се запознава с Райна Райчева, в която се влюбва и решават да се оженят. Тъй като скоро след завръщането си е привикан да отбие военна служба в българската армия, той обещава, че след като отслужи двегодишна военна повинност двамата ще се венчаят и ще заминат за САЩ. Планираното отпътуване за Америка не се състояло, поради сложните обстоятелства в страната по онова време. Милчо и Райна се оженили в България през 1922 година.

Любопитни подробности за този период споделят внуците на Милчо и Райна - Рина Емилова Михайлова от Разград и Ивайло, който живее във Варна. Рина твърди, че дядо им наистина е имал желание да се връща в Америка – нещо повече, преди да тръгне насам, вече си е купил място в щата Мичигън с намерение да си строи къща като се върне. Обстоятелствата не му позволили, след преломната 1944 година пък вече било съвсем невъзможно. Наследниците обаче вече са разбрали, че според американските закони има процедура, която им позволява да предявят претенции и да си възстановят собствеността върху терена или пък да получат обезщетение, ако е застроен, и смятат да се възползват от тази възможност.

Не минава много време и от компания „Форд“ потърсили Милчо Семов в България. Оказало се, че той имал неизплатена сума пари, които от автомобилния завод му изпращат с банков превод у нас. Получените пари не били много, но с тях той успява да си купи трактор с железни колела и вършачка, с които работил на различни места.

С този трактор Милчо работил в организирана бригада, която правела каптаж - съоръжение за улавяне на подземни и изворни води във Воден, тъй като местността там е много богата на естествени водни извори. На трактора било прикачено съоръжение, което да изпомпва водата от направените каптажи. По време на работата се скъсал ремък на съоръжението, което предизвиква авария и нарушава работния процес. Милчо Семов успява да го ремонтира, като използва метални скоби, които заковава от двете страни. По това време между работниците се разхождал цар Борис III, който бил на посещение в района. Той се впечатлил от методите на работа на Милчо и го попитал къде е усвоил тази технология на работа, която била непозната у нас. Милчо обяснил, че е бил в Америка и е работил в заводите на Хенри Форд. Цар Борис III се заинтригувал, поискал да му дадат чук и започва да работи заедно с него. Двамата поправят съоръжението и царят кани Милчо на вечеря, но той благодарил и отказал. Всички останали учудени защо младият мъж отказва на любезната покана на българският монарх. Борис III го попитал защо не иска да се присъедини на трапезата му, на което Милчо отговаря, че е вегетарианец и не яде месо. Борис усмихнато му отговорил, че това не е проблем и в такъв случай ще поръча да бъде приготвена специална вечеря без месо. Тогава Милчо се съгласил да отиде на вечерята. Събитието вероятно се е състояло някъде във Воден. През онази нощ Милчо Семов дълго разказвал на царя за своите приключения в САЩ, за трудностите, изпитанията и успехите, които е преживял.


Емил ВРЕЖАКОВ

уредник в отдел „Нова история“ в Регионален исторически музей - Велико Търново