shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 17.11.2017 г.
ekip7-small-2017-11-17.png

Търсене

Вход






Забравена парола
apis_2014.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Преди 130 години слагат началото на Разградската гимназия
29 April 2015

За периода, в който се смята, че трябва да се празнува 130 г. от основаването на Разградската мъжка гимназия, министър на просвещението на Княжество България е Райчо Каролев, ръководил го за времето от 11 юли 1884 – 21 август 1886 г. в правителствата на Петко Каравелов и митрополит Климент Търновски. През 1885 г. Райчо Каролев чрез правителството предлага, а Народното събрание утвърждава Закон за обществените и частните училища (ДВ, бр. 13 от 9. 02. 1885 г.).


29_04_2015_plamen-ivanov3.jpg29_04_2015_gimaziq.jpgКакво става с разградското българско училище? През август 1879 г. с протокол на градския съвет се предлага началникът на града да позволи отварянето на училищните редове, т.е. начални отделения и класове над тях. Изразява се мнение, че някои напуснали учители ще се върнат на работа. По предложение на училищното настоятелство от общинския бюджет за учебната 1878/79 г. се отпускат заплати за двама начални учители. За класното училище се предвиждат 3 класа над 4-то отделение, т. е от V-ти до сегашния VII-ми клас. Училището е смесено по полове.

29_04_2015_plamen-radev-2.jpgПрез учебна 1880/81 г. училището е смесено по пол, а структурата на класовете се променя - разкривa се IV клас (по сегашному VIII-ми) на училището (стига се предосвобожденското равнище).

През учебна 1881/82 – училището е смесено по пол със същата структура на отделения и класове.

В края на учебната 1884/85 г. разградското класното училище се разделя на мъжко и девическо, но все още e в сградата, намираща се в църковния двор.

От учебната 1885/1886 г. започва самостоятелно съществуване мъжкото класно училище, но нa 27.09. 1815 г. започва Сръбско-българската война и учебните занятия, открити на 1 септември са прекъснати. След края на военните действия между България и Сърбия започват преговори за примирие, които приключват на 9 декември. Мирният договор е подписан в Букурещ на 19 февруари 1886 г.

29_04_2015_radko_radoslavov.jpgВсе пак, учителският състав е Радко М. Радославов – директор, и учители – Стефан Дерибеев (от Добрич), Христо Сапов, Йордан Богданов. Д. Димов, Г. Дойчинов, В. Узунов, Ж. Сапунджиев, Йордан Рашев, А. Шулговски, Ан. Беров.

Първият директор на мъжкото класно училище в Разград /наследник на което се явява днес ГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ - б.р./, е Радко Маринов Радославов (1841-1894), родом от Златарица, Търновско. Участник е в Априлското въстание. Бил е първият кмет на Горна Оряховица от юли 1877 до 1878 г. Умира в Търново. Явно става директор поради влиянието на брат си - либерала Минко Радославов, окръжен управител на Разградско окръжие (1885-1888). Завършил е няколко класа първо в т. нар. „малка даскалоливница“ – класното училище в Златарица. След това продължил да учи в класните училища на Елена, Търново и Шумен. Продължил образованието си в колеж на о. Малта, в Париж и завършил Мъжки учителски институт в Прага. Владеел е гръцки, английски, френски, турски, чешки и руски език. Написва книгите: „Следствия от Кримейската война 1854 – 1856…“, „Описание на търновската тъмница“; „…Освобождението на Търново от ген. Гурко“. Той е първи учител в класното училище в Златарица, учител и председател на революционния комитет в Дряново по време на Априлското въстание.

29_04_2015_plamen-radev-4.jpgМинко М. Радославов (1851-1909) е брат на Радко М. Радославов и окръжен управител на Разградското окръжие през 1885–1888 г. Минко Радославов е бил известен политически хамелеон и се прочува с ареста на Стефан Стамболов и семейството му на 28 юли 1894 г., както и с поставената полицейска стража пред дома му, която ще тормози приятелите на Стамболов и неговите близки до последния му земен час. Той се се докопал до поста на софийски градоначалник, минавайки към фракцията на Васил Радославов.

На 12 юни 1881 г. Окръжният управителен съвет в Разград решава да бъде построено Главно окръжно класическо училище с пансион. Парите за издържането ще се вземат от данъците интизап (общински налог от продажба на добитък), бач (пазарна такса) и ресома (такса за гробовете). Пансионът е бил предназначен за ученици от окръга – 20 българчета и 20 турчета. Ако родителите на децата от пансиона са заможни, те трябвало да внасят 300 оки брашно, 20 оки боб, 20 оки леща, 20 оки картофи, 20 пилета, 5 оки свинско, 100 яйца, 10 оки булгур, 3 оки чисто краве масло и 5 кола дърва, добре натоварени. Помощи се приемали и от благодетелни лица и общини.

29_04_2015_gimnaziq_v_bremen.jpgВъзпитаникът в пансиона трябвало да си носи 3 ризи, 3 долни гащи, 2 ката горни дрехи – едни зимни и едни летни, 3 чифта чорапи, 1 юрган, 1 дюшек, 1 възглавница голяма и 1 малка. До построяването на пансиона щял да се наема подходящ дом. Персоналът включвал управител, един начален български и един класен турски учител с помощник. Пансионът щял да се управлява с решения на Окръжния съвет и неговия председател.

На 9. II 1882 г. Окръжният съвет в присъствието на окръжния училищен инспектор Сава Доброплодни (1820 – 1894) решава зданието да бъде на два ката, построено върху здрава земя с дължина 42 метра и ширина 32 метра. В горния кат да се остави проход и да има салон с ширина 5 метра. Долният кат да има проход и салон. От двете страни на горния салон да има балкон. Цялата друга площ да се употреби за стаи. Решението се предоставя през февруари 1882 г. в Управлението на обществените сгради в София с молба проектът да се изработи от арх. Фр. Грюнангер (1856 – 1929), който тогава бил градски архитект на Разград. Автор е и на Мавзолея на руските войници в града.

Структурата на пансиона включва учебни стаи за 200 ученици на първия етаж, учителска стая на долния етаж, една стая за занималня, столова за 70 ученици, килер за прислугата. На горния кат се предвиждат: четири спални, с общо 70 легла, две болнични стаи с 12 легла, една стая за физически кабинет и библиотека, една стая за канцелария, една стая за директора, една стая за слугите, една стая за магазия и нужници. Последните две впоследствие стават химически кабинет. Отделно да се построи една куфия (пристройка – кухня) с три стаи за готвене, за дрехи на пансионерите и за баня. Под нея да има маза. С друго решение се предвиждат още 4 стаи за учениците мюсюлмани. След 14. VII. 1882 г. пансионът вече носи името “Батембергский”. На 11. IX. 1882 г. Окръжният съвет отпуска 1600 рубли за изкупуване на дома на вече споменатата Мекере ханъм (сестра на Рифат бей, един от феодалите на Разград), която вече е изселена в Турция. Търгът се извършва на 20. IV. 1883 и се спечелва от разградския гражданин и предприемач х. Иванчо Кулев. Той се задължава да построи пансиoна до 1. IX. 1894 г. Това обаче не става и пансионът е предаден за учебната 1885/86 г. До построяването му, учениците пансионери са настанени в дома на Алекси Христов Сапоолу, а учебните занятия се водят в сграда, която се намира в двора на църквата.

Новият пансион никога не се използва по първоначалното си предназначение. Той става учебно здание на окръжното реално училище. Името пансион остава и за това участъкът около него започва да носи името “Пансионски”. В пансиона започват да учат само момчета. Началното и девическото класно училище остават в сградата до църквата. Мъжкото класно училище в Разград има статут на окръжно петокласно. Някъде пише, че Грюнангер ползвал за модел на сградата австроунгрската архитектурна традиция. Според мен това не е вярно, а по-скоро моделът е германски.

Учебната 1885/86 г. е с прекъснато учебното време поради Сръбско–българската война. Учебните занятия почват редовно в началото на 1886 г. Разрешено е отварянето на следващ VI-ти кл. (по сегашному Х кл.) след началното училище. Така Окръжното петокласно училище става Непълна окръжна мъжка гимназия

През учебната 1895/96 г.- най–после Рaзград има Окръжна мъжка пълна гимназия (по тогавашните мерки) с разкрит VII клас (ХI клас по сегашни мерки). Директор е Иван Гюлмезов (завършил висше образование в Прага, приятел на Анание Явашов). На следващата година се мести във Варна. Като пълни гимназисти се дипломират 4 човека.

Учебна 1901/1902 - Окръжната мъжка гимназия вече се казва „Йосиф I“. Името е дадено на 7. 04. 1902 г. по случай заслугите на Негово блаженство екзарха към българското просветно дело. След като Разград престава да бъде окръжен град през 1901 г., издръжката на гимназията се поема от Русенската окръжна постоянна комисия. Разградската гимназия е трън в очите на русенци и те всячески се мъчат да я закрият. С усилията на обществеността това не става, но няма VIII клас. Директор е Йордан х. Петров Асенов, който най-дълго е бил начело на Разградската гимназия – от 1889 г. до 1912 г.

Учебна 1909/10 г. - с разпореждане на Министерството на просвещението и по силата на Закона за народната просвета на Н. Мушанов от 1908 г. се отделят първите три класа с трима учители и така се появява Разградската мъжка прогимназия. Останалите класове стават гимназиални. През учебната 1913/14 г. отново се разкрива VIII гимназиален клас. Разградската гимназия отново става пълна. През същата 1914 г. тя става държавна – т. е. бюджетът й се поема от държавата.

Учебна 1922/ 23 г. - по силата на Закона за народната просвета на министъра Ст. Омарчевски (1885 –1941), Разградската гимназия се разделя на Мъжко реално училище с I, II, III кл. и Разградска държавна смесена гимназия с IV, V, VI, VII и VIII кл. Последните два класа са смесени с девойки и юноши, а предните /IV-VI/ са разделени по пол.

През учебната 1923/24 г. има нов трус. Разградската окръжна мъжка гимназия се разделя на Разградска държавна смесена гимназия “Йосиф I” и Народно мъжко реално училище с общ директор. Съгласно Закона за народната просвета на Ал. Цанков от 1924 г., през учебната 1924/25 г. следва ново преобразуване със сливане на горните две училища, за да се създаде Разградска държавна смесена гимназия „Йосиф I“ до края на учебната 1934 г.

Учебната 1934/35 г. - Разградската мъжка гимназия е обърната в Реална гимназия с два класа – IV и V. Желаещите да учат над тези класове могат да продължават обучението си за класовете VI, VII I VIII в Русенската мъжка гимназия, стига да имат средства. Добре, че това е само за една учебна година.

Учебната 1935/36 г. – Разградската мъжка гимназия е възстановена с всичките си класове oт I до VIII.

Разградската девическата гимназия “Царица Йоанна” е разкрита през учебната 1885/86 г.. Под това име съществува до учебната 1944/1845 г. Неин приемник става девическата гимназия “Лиляна Димитрова”. Съществува от 1945 до 1961 г.


Проф. Пламен РАДЕВ