Търсене

Начало История Кой каза, че „Лудогорец“ няма история?
Кой каза, че „Лудогорец“ няма история?
15 May 2015

Броени дни преди „Лудогорец“ да стане за четвърти пореден път шампион на България срещу клуба се разгоря изключително злостна кампания. Очевидно е, че доскорошните столични „грандове“ не могат да преглътнат успехите на разградския тим, нито пък да осмислят причините за собствения си провал.


Дела и документи

„На 22 т.м. в игрището на парка се състоя мач между русенското дружество „Сава“ и разградското „Хр.Ботев“ за първенство. Въпреки грубата игра на русенци, ботевци ги биха с 1 гол и 5 корнера на нула.

Зрителите бяха възхитени от няколкото наши играчи, едни притежаваха нероновско спокойствие, а други – ловкост и правилен шут. Пожелаваме на ботевци всякога първенство и непобедимост!“

В. „Разградска комбина“, год. I, бр.27, 25 май 1921 г.


„На 4 т.м. в града ни се състоя мач за първенство между клубовете „Ботев“ и „Бели Лом“. Резултатът е 4:4. Гол непризнат от комисията, но го бил свирил рефера. Играта била жива и свързана от двете страни. М.М.“

В. „Спорт“ - софийско издание, бр.9, 23 ноември 1923 г.


„Разград. На 25 май в града ни се отпразнува футболен ден. Спортният клуб „Ориент“ бе поканил спортните клубове „Изгрев-23“ и „Хр.Ботев“-Русе на състезания.

На състоялата се другарска игра на 24 май между „Изгрев-23“ и „Ботев“ резултатът е 2:0 в полза на „Изгрев-23“. На другия ден, 25 май, заранта, се състоя мач между „Ориент“ и „Ботев“, резултат 5:1 в полза на „Ориент“.

Следобед мач между „Ориент“ и „Изгрев-23“. При все, че изморени, играчите на „Ориент“ не се оставиха да бъдат бити. През цялото време играта се води в половината на „Изгрев-23“. Резултат 0:0. Реферираха Кадиев и Добри Бояджиев“.

В. „Спорт“-софийско издание, бр.29, 8 юни 1924 г.

15_05_2015_kupa.jpg15_05_2015_rosen-licov.jpgИстината е много проста – някогашните клубове фаворити продължиха в годините на прехода да паразитират върху старата си слава и пропуснаха момента да забележат, че светът, бизнесът и футболът, разбира се, глобално са се променили. Това го разбраха и приложиха в Разград братя Домусчиеви и няма как резултатите да не са налице – клубът не само печели титла след титла във вътрешното първенство, но постигна и най-големите международни успехи за родния клубен футбол за всички времена. Дребните души трудно преглъщат чуждите успехи и като няма как да оправдаят собствения си провал, гледат да омаскарят успелия си опонент. Една от многото глупости, които чухме, е тая, че „Лудогорец“ нямал футболна история. Аз пък, като летописец от много години на спорта в региона, твърдя, че клубът има славна история, която с усилията на собствениците и ръководството тепърва има да бележи нови върхове, убеден съм. Ето някои наброски от футболната история на Разград в подкрепа на убеждението ми.

 

15_05_2015_stadiona1.jpg

Колкото и да злобеят недоброжелателите на футболните успехи на „делиорманското градче“, едва ли биха могли да оспорят факта, че футболен отбор в Разград е съществувал още в началото на миналия век, градът е имал отбор, който е играл с тим на окупационните войски след Първата световна война на разградския колодрум. Спокойно можем да приемем, че първият международен мач в Разград се е състоял през 1918 година – колко градове могат да се похвалят с това?

Още по-рано – в края на XІХ век, трима ученици от Разград – Йордан Савов, Добри Стоянов и Пеньо Михайлов, играят футбол във Варненската гимназия под ръководството на учителя по физкултура – швейцареца Жорж де Реджибус. Това са и първите наши „ритнитопковци“, основатели на спортния клуб „Христо Ботев“ в Разград. Футболната топка идва в града и първите прояви започват в началото на XX век, когато на страната този спорт още не е познат. Всичко това създава условия за организиране на футбола в града ни през 1918 година от учителя в Роберт колеж в Цариград Добри Тодоров Бояджиев. Роден на 15 октомври 1898 г. в Разград, почина на 10 май 1961 г.

15_05_2015_stadion.jpgДелото на Добри Бояджиев и неговите съмишленици продължава да живее и до днес в Разград, като неговият връх е новият проект на ФК „Лудогорец“ със собственици братята Кирил и Георги Домусчиеви – почетни граждани на Разград.

Така че този проект си има своите исторически основи и логика, с които трябва да се гордеем в навечерието на четвъртата поредна титла.

Ще допълним, че пионерите на футбола в града ни са инициаторите за изграждането на първата футболна лига в страната, която обединява спортните клубове между Стара планина и Дунав, където Североизточна България е люлка на футбола в България.

Първите стъпки на това голямо за времето си и за историята на спорта в България събитие е с корени в Разград.

Първопроходниците от СК „Ботев“

15_05_2015_botev_1936.jpgПрез лятото на 1918 година, независимо от катастрофата след Първата световна война, окупацията и стопанската разруха, завърналите се от фронтовете младежи и голобрадите им съграждани надвечер гонят футболната топка на игрището на колодрума в градския парк. Авторитетен и отличен „солист“ е завърналият се от Роберт колеж в Цариград син на притежателя на бояджийници – Добри Бояджиев. Той носи и оригинална топка, за която младежите се грижат като зеницата на очите си.

Назрял е моментът за организирането на спортен клуб по футбол в Разград същото лято, като първоначално се решава да се казва „Спартак“. Това не се одобрява от Министерството на просвещението и първото име на разградския клуб, създаден през месец юли 1918 година, е „Ботев“. Клуб, който съществува до 1945 година, когато се обединяват всички разградски клубове в ДФС „Лудогорец“.

Сред основателите на разградския „Ботев“ през 1918 година, освен Добри Бояджиев, са и редица известни разградчани, тогава предимно ученици от Разградската мъжка гимназия.

Сред тях са: Владимир Анани Явашов, Екатерин Бъчваров, Марин Кожухаров, Марин Чакъров, Крум Авджиев, Димитър Чифчиев, Асен Златев, Иван Ковачев, Васил Хаджимихнев, Никола Панев, Петко Богиев, Димитър Белчев и Александър Балтаджиев.


СК „Бели Лом“

15_05_2015_beli_lom_1940.jpgНа 20 октомври 1920 година група отцепили се от „Ботев“ разградски младежи основават спортен клуб „Бели Лом“. Основатели са Стоян Хаджидобрев, Любен Цанков, Дарин Кожухаров, Захари Захариев – бъдещият летец и Герой на СССР и НРБ, генерал-полковник, заместник-военен министър; Коста Минков. В първия отбор са участвали още: Малин Кожухаров, Велизар Белчев, Любен Цанков, Захари Захариев, Коста Минков, Захари Либчев, Радан Радоев, Кънчо Райчев, Димитър Гайдаров, Белчо Белчев, Петър Сърмаджиев, Никола Чифчиев, Асен Чолаков, Боян Христов, Стефан Карастоянов.

15_05_2015_15_05_2015_beli_lom_40.jpgФутболен отбор „Бели Лом“ беше изграден през 60-те години на миналия век и към Завода за стъкло и порцелан в Разград, а негов дългогодишен организатор беше Страхил Янев.


СК „Ориент“

На 7 февруари 1924 година двата разградски клуба „Ботев“ и „Бели Лом“ се обединяват под името „Ориент“, с председател Стефан Джамбазов. В първия си международен мач в Разград обединеният отбор побеждава с 2:1 отбор от Букурещ. Организират се детски и юношески отбори.

Има недоволство за името „Ориент“ сред интелигенцията в Разград, защото напомня печата на дипломите на българите от западни университети „Про Ориент“, ограничаващ правата на лекари, зъболекари, инженери.

През 1926 година „Ориент“ приключва дейността си, а отново съществуват двата клуба – през 1927 г. - „Ботев“ и през 1931 г. - „Бели Лом“.

Пред 20-те години на миналия век е имало и много махленски клубове.


ДФС „Лудогорец“

През ноември 1945 година се изгражда истинско физкултурно дружество в Разград „за гимнастика, туризъм и спорт“. Учредителното заседание се състояло в една учебна стая в местната гимназия. По предложение на Добромир Жечев /първия избран председател на обществени начала/ приемат да носи името „Лудогорец“. За членове на ръководството са избрани Михаил Михайлов, Стефан Малчев /Идеала/, Надежда Димитрова /дългогодишна учителка по физкултура/, Кръстю Михайлов и Бонка Ковачева.

Първото ръководство на секцията по футбол е: Иван Костов /председател/, Божан Бърнев, инж. Симеон Попов, инж. Ленко Георгиев, Стоян Кайкънов, Дийрян Шийрян и други членове.

До септември 1993 година съществува ДФС „Лудогорец“, а дейността му се поема от новосъздадените спортни клубове. В почти половинвековната си дейност разградското дружество беше сред челниците в страната по принос в международни състезания. От олимпийски игри, световни, европейски и балкански първенства лудогорски състезатели са завоювали 73 медала, от които 29 златни. 34 са участниците в международните спортни форуми. Само в олимпийските игри има завоювани за Лудогорието 8 медала, от които 2 златни.

Много бяха отличията на разградските спортисти с екипа на „Лудогорец“ на републикански първенства. Колоездачите на Разград бяха 2 пъти републикански шампиони на писта, борците при подрастващите са бивали многократно шампиони – индивидуално и отборно, баскетболният тим на „Лудогорец“ играеше с успех в „А“ РБГ /мъже/, много рекорди и медали постигаха разградските лекоатлети, стрелци с лък, ученици от Спортното училище и др.

Ръководители на ДФС „Лудогорец“ през неговото съществуване бяха: Добромир Жечев, Гроздю Видов, Трендафил Розов, Борис Маринов, Стоян Йовчев, Димитър Първанов, Райчо Димитров, Росен Лицов, Любомир Димов, Здравко Душков, Филип Стоянов, Игнат Иванов.


Често ме питат: добре, а защо футболът в Разград беше на сравнително скромно ниво навремето? Защото в условията на тогавашната система имаше своеобразно спортно разделение в различните региони и ние просто нямахме шанс да попаднем в елита на футбола. Пък и нямаше смисъл да се хабят усилия – тогава си имаше няколко отбора, към които по партийно-държавна воля бяха насочени всички ресурси – финансови, организационни и пр. Промени се обаче системата, както казах в началото, и по подобие на напредналите държави разградският футбол почна да се развива по нов модел - добре структуриран и управляван бизнес, защото днес елитният спорт е преди всичко бизнес, а след това емоции, страсти, престиж, политика и всичко останало! Добрите резултати са логично следствие от този подход. Който не го е разбрал това, може колкото си ще да завижда, да се сърди, да мърмори, да злослови, да организира кампании и какво ли не още, но от това полза няма. Светът вече е друг и май само в Разград сме го разбрали, поне що се отнася до футбола.

Както се казва, хубавото тепърва предстои – такива ще са следващите страници на разградската футболна история...


Росен ЛИЦОВ


Бележка на редакцията

Това е втората ни публикация, в продължение на по-малко от година, за началото и развитието на разградския футбол през миналия век. Първата бе на Дарина Колева: „Футболът в Разград – началото“, бр.106/2014 г.

Пълна история на футбола в Разград – от началото до 80-те години на миналия век, в ръкопис и с много илюстративен материал, навремето подготви покойният вече спортен журналист Йордан Узунов, но за съжаление не успя да я отпечата. Добре би било от ФК „Лудогорец“ да потърсят наследниците и трудът му да бъде издаден или поне ползван за бъдещо по-голямо и представително изследване.

Ще продължим да работим по темата, събирайки парче по парче историята на популярния и вече много успешен спорт в Лудогорието. Бихме били благодарни на всички, които ни предоставят сведения и архивни материали.