Търсене

Начало История Как комунизмът влезе в Разград след 9.09.1944 г. и още не е излязъл
Как комунизмът влезе в Разград след 9.09.1944 г. и още не е излязъл
08 June 2015

Кмет на Разград през периода 1944-1945 г. е Иван Халаджов, член на БЗНС. През 1945-1946 г. кмет е Деньо Иванов – търговец, син и наследник на най-големия разградски бакалин Коста Иванов. И двамата са съглашатели от политическия кръг „Звено“, без принципна позиция и със свалено бельо пред БРП (комунисти). Халаджов например, който впоследствие се прави на антикомунист, е тотално виновен за навлизането и прегръщането в Разград в 17 часа на 8.09.1944 г. на съветските окупатори.


08_06_2015_razgrad.jpgТе са представени в случая от 183-ти гвардейски стрелкови полк на 46-та армия от Трети украински фронт.

На 9.09.1944 г. в града се появява главнокомандващият на армията ген.-лейтенант М.Т. Шлемин. Следващия ден 183-ти гвардейски полк с командир подп. Андрюшенко разоръжава българските войски в Разград. В разоръжаването участват и дотогава заспалите и криещи се разградски комунисти, партизаните от поповския отряд и участници в т. нар. „войнишки комитети“.

През 1946 г. в Разград за бившите партизани са събрани 11 000 лева. Други помощи в пари са за политзатворниците, за концлагеристите, за съветските болни войници.

08_06_2015_teatar.jpgОрганизации и разградски граждани даряват на Околийския помощен комитет при ОФ доста големи суми за възможностите си. „Богатото“ читалище „Развитие“, чийто секретар е разградският слуга на комунистите адвокат Г. Казанклиев, дарява 150 000 лева.

08_06_2015_iordan_4obanov.jpgТози Г. Казанаклиев навремето спасява от бесилото един разградски престъпник комунист, който след време става главен прокурор на републиката и има основната вина за разкриване на концлагерите в България по време на комунистическия режим. Това е Йордан Чобанов. На негово име все още има улица в Разград. Подигравката е необходимо да се премахне немедлено. Международният съветски агент Йордан Чобанов е бил член на френската и швейцарската комунистически партия. Завършва право в Швейцария и от 1935 година се установява на адвокатска практика в Разград. Осъден е на доживотен затвор от царския съд. Политическата му кариера започва от 9 септември 1944 г.

Основни подмазвачи в помощите са разградските търговци и фабриканти, които се надяват да бъдат спасени от бъдещата национализация. Всуе, остават излъгани.

Разградчани обаче немощно протестират за цените на някои продукти. Представяте ли си каква демокрация има в малкото градче, хванато в обръча на комунистите? Хората негодуват, че една салата в бюфета на парка е 70 лв., една порция сирене е 80 лв. а едно парче хляб е 15 лв. Освен това се вземал и сервиз 22 лв., с което едно скромно хапване става към 200 лева. Ако се престрашиш да си вземеш и една порция кебапчета, то цената е огромна, като се има предвид, че надценката била за 1200% печалба. Точно на 9 септември 1946 г. поради продоволствената криза в разградските ресторанти и кръчми се забранява сервирането на ястия от месо и колбаси. Това е разрешено само в неделя.

Мръсотията в Разград и калта по улиците е неописуема. Стоките се излагат по тротоари, в сандъци, варели. Навсякъде има дупки, трапове за киреч и купчини боклуци. Започват да се разпределят стоки от първа необходимост – сапун, вълнен плат, плат „оксфорд“, прежди. През юни 1946 г. разградският комисариат по снабдяването раздава на населението: 1420 чифта летни обувки (платнени и с гьон); 407 дузини трикотаж; 900 дузини макари; 390 дузини чорапи; 9002 метра тъкани от рода на оксфорд, бархет и др.

На 18 август 1946 г. се провежда митинг в полза на референдума за народна република. Коалицията за република в града е с председател Цвятко Цветков от БРП (к), Борис Панов от БЗНС, д-р Г. Панов от БРСДП и Мустафа Кесимов от страна на турското население. Те са тотални наивници...

В края на август 1946 година бавно започва строежът на градския стадион.

През септември 1946 са осъдени първите разградски спекуланти, които търгували предимно с турски земи и имоти. Между тях са Пано Русев, Иван Кулев, Стефан Градинаров, братя Ракаджиеви, адв. дружество „Г. Рашков“, Н.Денев (мелничар), Ст. Кезбичев, Йордан Градинаров и др. Всички те са дарители на режима, с тайната надежда, че нищо няма да им се случи. Останали излъгани.

На 6 октомври 1946 се празнува ден на физкултурника. Не липсват манифестации, физкултурни състезания на колодрума, пирамиди, банкет. На 12.10. същата година се провежда турски събор. Манифестират каруци, провеждат се гимнастически упражнения, уреждат се народни борби, издигат се плакати от рода на „Димитров йолдаша сомсус селям!“ /б.р. „На Димитров – безкрайни поздрави!/.

Още през 1946 година общината се мъчи да построи общинска баня, фабрика за циментови бордюри, модерна кланица, общински хотел, културен дом, хали и др. Тогава Воден става летовище на ДПО „Септемврийче“.

08_06_2015_simeonceto.jpg08_06_2015_dimitur_popov.jpgНа 13 декември 1946 г. прословутата кръчма на „Симеончето“ е „осквернена“. Тази дългогодишна света площ за разградските почитатели на Бакхус се превръща в агитпункт и става място за обществено обсъждане на важни въпроси от населението. Агитпункт става и кръчмата на Г. Малчев във Вароша.

Започват избори за XXVI обикновено народно събрание (ОНС). Кандидати на разградчани за народни представители от БРП (к) са Йордан Чобанов, Сабри Реджебов, Б. Митев (от с. Батемберг), Вера Кирова, д-р. Т.Александров. От БЗНС кандидат е Николай Чакъров, от БСДП е д-р. Г. Атанасов, също и Деньо Иванов и д-р С. Мисирков oт НС „Звено“. Всичко е камуфлаж. Политически секретар на ОК на БРП (к) е изпитаният кадър Тодор Бухтев. Председател на земеделския комитет в Разград е Ст. Малчев.

На 10 ноември 1946 г. се обединяват дружество „Лудогорец“, разградското колоездачно и мотодружество. Председател става д-р Т. Александров, подпредседател е Ст. Малчев, а секретар – Ленко Георгиев. Този слуга Ленко Георгиев впоследствие бе зам.-министър на строителството и разградчани се тълпяха при него за услуги. Нищо не им се получи.

Първата телеграма до Й. В. Сталин от разградските комунистически слуги е изпратена от общоградско събрание, което се провело на 21 декември 1946 г. През 1947 г. се основава клуб-читалище на българо-съветската дружба.

08_06_2015_dom.jpgВ Разград през месец март 1947 г. започва нова промяна на наименованието на улиците, както следва: участък „Нови“ става участък „9 септември“, улица „19 май“ става „Ген. Заимов“, площад „София“ става площад „Асен Златаров“, улица „Цар Борис“ става „Димитър Благоев“, ул. „Борисова“ става „Ал.Стамболийски“, ул. „Мария Луиза“ става „Цанко Церковски“, ул. „Занаятчийска“ става „Д.Дабев“.

На 13 януари 1947 г. се възстановява Разградското дружество в София. Събранието се провежда в Лозарския съюз на ул „Ст. Караджа“ № 7. Разбира се, че най-видни разградчани в София са комунистите д-р Г.Атанасов и Й.Чобанов. В тогавашния състав на дружеството се виждат имената на генерал Захари Захариев (командващ ВВС), генерал Хр. Стойков (началник на Военното училище), Иван Данов, Юлий Бахнев от ЦК на БРП (к), Григор Димов (подуправител на БНБ), инж. Иван Явашов (от Министерството на железниците), Коста Катранджиев (директор на ветеринарната служба), полк. Иван Кирчев (от Министерството на войната), Радан Раданов (о.з. полковник), Станчо Станчев от в. „Отечествен фронт“, Никола Димов от радио София и др. Страшна работа, в която вече няма бивши разградски буржоа, а нови безкомпромисни властници...

На 11 юни 1947 г. са публикувани първите снимки на септемврийчетата отличници Росен Матев – 1 кл., Никола Петров – 5 кл., Лили Антонова, Стефан Г. Петров.

Пак през юни се показва изложба на местните художници Коста Петров, Ив. Димитров и др. В чест на рождения ден на партийния вожд Г. Димитров на 15 юни 1947 г. разградчани правят тържествено честване и трудов поход.

08_06_2015_kolarov.jpgНа 11.06.1947 г. също има интересно събитие. На Разград са подарени 2 самолета за опознаване от членовете на дружеството за въздушния спорт. Самолетите са показани на площада пред „Развитие“, но скоро след това се чудят къде да ги складират.

На 11.06.1947 г. някои от обоселите разградчани най-после могат да се обуят. Тогава е деблокирано голямо количество от гумени цървули и те се пускат в свободна продажба.

В Разград обаче се случва нещо тъжно за поклонниците на Дионисий. Съгласно Закона за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството, през юли 1947 г. в Разград се оставят само 18 кръчми и ресторанти, от които в Стражец - една и на гара Разград - три. Закриват се общо 36 кръчми.

На 21 август 1947 г. БРП (комунисти) свиква събрание за разтурване на разградския клон на БЗНС „Никола Петков“. Докладчици са Павел Банков (секретар на градския комитет на БРП) и - за изненада на разградчани, бъдещият академик Асен Дацев – тогава доцент в СУ, но вече специализирал в СССР, и евентуално агент на службите. Без да се смущава от кончината на БЗНС „Никола Петков“, симфоничният оркестър изнася първия си концерт като държавен на 25 октомври 1947 година - гост-солист е проф. Ст. Сугарев.

От октомври 1947 г. читалищната театрална трупа се ръководи вече от Тодор Донев и Ив. Гайдарджиев. Това са първите строители на разградския театър, първата тяхна постановка е „Хъшове“ на Ив. Вазов. Пиесата е играна на 15.10.1947 г., което е и официалното начало на първия театрален сезон.

До 1947 г. химн на страната е все още „Шуми Марица“. След това се ползва заместителят „Република наша, здравей“ и понякога югославският химн „Хей, славяни“. Това слушат разградчани по тържествени поводи. Всъщност от 15 септември 1946 г. България вече е народна република. Нов химн „Мила родино“ за народната република има от 1951 г. с много мазен и срамно променен текст на места в угода на СССР. През 1964 г. има известна промяна на текста. Оригиналният текст на „Мила родино“ от Цв. Радославов е възвърнат през 1990 г.

В края на 1947 г., от 23 декември започва тъжният и разрушителен процес на национализацията, който обхваща 144 частни предприятия в града. Няма как, национализира се даже и леблебеджийницата „Занимавка“ на главната.

През 1947 г. се приема благоустройствен план, според който по поречието на река Бели Лом се отчуждават 263 частни имота с 33 масивни постройки, 5 кожухарски работилнички, 160 паянтови сгради. Създават се квартали южно от бронеизтребителния полк и на север от започналия строеж на градския стадион.

След настъпването на новата 1948 година (22 февруари) се издава върховното безпрекословно нареждане за ветеринарен преглед на разградските кобили, преди да бъдат пуснати на жребец.

Малко по-късно (на 28 март 1947 г.) се формира новото ръководството на БРП (к) в Разград: Тодор Бухтев, Кирил Данев, Евгени Чобанов, Маринка Ангелова, Г. Терзиев, Борис Йончев, Й. Стоянов. Те са първите официални палачи на свободата в Разград.

Също през 1948 г. (м. януари), живеещият в САЩ разградчанин Н. Абаджиев дарява разградския симфоничен оркестър с 12 комплекта струни, косми за тях, колофон за смазка и 5 камертона. Същият Никола Абаджиев, който живее в град Хоместиад (Пенсилвания, САЩ) и разградчанката Тодора Станева-Кочанова – и тя жителка на Хоместиад, правят дарение от медикаменти на Разградската държавна районна болница.

През месец януари в Разград започва да приема болни много известният по-късно д-р Илия Досев /авторът на текста е израждан през 1950 г. от него/.

Мелницата на Н.Денев става Държавна мелница „Г. Димитров“, а на 10.07.1948 г. в ТПК „Металик“ се сключва първият колективен трудов договор в Разград.

Не липсват и „интеграционни“ процеси. На 11 октомври 1948 се сливат БРСДП и БРП (к). В почетния президиум при обединяването се появяват местните диктатори Т. Бухтев, Кр. Иванов, отвратителният съглашател Неделчо Вачков (БЗНС), не твърде интелигентният С. Мисирков („Звено“). Докладват секретарят на ОК на БРП Кирил Данов и членът на ОК на БРСДП д-р Младен Панов.

Ако някой пък се интересува от адвокатския колектив № 3 в Разград, то той се състои от Димитър Икономов, Хр. Мандаджиев, Ив. Парашкевов, Илия Пенев, Тодор Пеев, Боню Тодоров, Стефан Сапарев. Последният е баща на бившия ректор на ПУ „Паисий Хилендарски“ и бивш депутат (агент на ДС), сподвижник на БСП - проф. дфн Огнян Сапарев. Всъщност родът Сапареви е стар разградски кулашки род и имотът им е бил срещу часовниковата кула – някъде на мястото на сегашната Агенция по приходите (бивша Математическа гимназия и бивше ОУ “Васил Коларов”).

На 6. 12. 1948 г. Русенският областен съд съди членовете на разкритата през септември „Тайна революционна организация „Свободна България“. Тя е нелегална и е основана в Разград. Имала е устав, в който за основна цел е посочена борбата срещу властта на комунистите и ОФ. Инициаторите и основателите на революционната организация са разградчаните: Джовани Илиев Димитров; Емилиян Елисеев Гецов; Димитър Дачков Попов; Георги д-р Недялков; Радуш Иванов Коев; Йордан Стилиянов; Димитър Харалампиев; Георги Т. Златев; Матей Ив. Георгиев.

Всички участници са близки на съдени от Народния съд. Получават присъди от 3 години до 6 месеца. Нека да се вдигне паметна плоча на тези заслужили люде – редно е!

През 1948 и 1949 година наистина в Разград се случват неща, които събуждат градеца и го изравняват с модерната музика и съвремието. През 1948 година в града се появява разградският оркестър „Джаз на амбициозните“, а през 1949 година има друг оркестър „Джаз на петлите“. Това чудо в музикалната история на града и на страната е необходимо да бъде проучено много внимателно. Веднага оркестрите биват заклеймени в местния вестник „Разградски народен глас“. В специална статийка се иска унищожаване на поклонниците на извратения буржоазен Запад, унищожаване на зозите и суингите, премахване на оркестрите и техните копирани, дразнещи и налудничави имена. В материала се посочва, че работническата класа отрича категорично джаза, а членовете на оркестрите, освен всичко друго, нямат право да свирят, защото не са членове на профсъюза на музикантите.

За това, какво става в градчето след 1948 година, ще Ви осведомя в следващи публикации.


Проф. д-р Пламен РАДЕВ