Търсене

Начало История Отец Ангел Хубанчев - една жертва на Народния съд в Разград
Отец Ангел Хубанчев - една жертва на Народния съд в Разград
15 June 2015

Отец Ангел Д. Хубанчев (1905-1945) - този заслужил разградски свещеник трябва да заеме подобаващото си място в историята на града и на разградския църковен храм. За него пише предимно Милена Макавееева, която през годините преповтаря едни и същи текстове, в което няма лошо, нека се знае за този страдалец.


15_06_2015_hubancev2.jpg

Отец Хубанчев винаги е бил е в центъра на обществения живот в Разград, активно се е занимавал с християнска просвета, с благотворителност, на много хора е помагал. Дълги години, може би като оправдание за гузна съвест, комунистите неофициално разпространяваха клевети, че имал нещо общо с разстрела на гимназисти ремсисти край русенското село Бъзън – един безспорно престъпен и неоправдан акт на полицейски произвол. Няма обаче нито един факт в подкрепа на подобни твърдения. Напротив, отецът се старае да предпази от наказания някои от местните комунисти като Йордан Чобанов и лично се застъпва пред съдията, спасявайки го от смъртно наказание. Заедно с проф. Асен Златаров изнася в разградското читалище лекции на тема „Комунизъм и религия“. Ясно е как му се отблагодаряват след 9 септември 1944 г.

Снимка: архив „Екип 7“


Няколко думи за патриота и свещенослужителя Ангел Хубанчев. Той не е от Разград. Роден е в село Ловни дол, Севлиевско. Завършил е Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, основана през 1903 г. Сега е със статут на средно общообразователно духовно училище. През 2015 г. семинарията изпрати своя 112-ти випуск. Интересно е, че сградата й е по проект на познатия ни арх. Фр. Грюнангер, автор на сградата на Разградската гимназия /днес ГПЧЕ/.

Ангел Хубанчев завършва през 1927 г. и започва работа с хиротесия (архиерейско благословение и обред за възпроизвеждане на някого за четец или иподякон) като демественик (църковен певец и четец) в храм „Св. Възнесение Господне и вмчк. Георги“ – Шумен.

Когато Ангел Хубанчев завършва, един от неговите учители и директор на семинарията (1926-1931) е архимандрит Борис (Вангел Симов Разумов (1888-1948). В средата на декември 1931 г. Борис е ръкоположен за епископ Стобийски. От 28 ноември 1931 г. е главен секретар на Светия синод, на който пост остава до 17 март 1935 г., когато е избран за неврокопски митрополит. През 1932 г. е натоварен с историческата мисия в Йерусалим по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите започват на 12 април и приключват успешно едва на 22 февруари 1945 г. За кратък период от време неврокопският митрополит Борис успява да извърши успешно строителство на над 20 храма. Наричат го „съвестта на Българската църква“, заради изключителната му ерудиция, защото владеел свободно 13 езика, и заради непримиримата му борба срещу атеизма на комунистическата идеология. На 29 септември 1948 г. изпраща писмо – протест срещу безчинствата на комунистическата управа в Неврокопска епархия до Светия Синод. Навсякъде говори, че най-голямата трагедия ще дойде от Съветския съюз, разказва за сталинистките мерки срещу духовенството. Поради тези му действия окръжният комитет на БКП в Горна Джумая го обявява за „враг № 1 на народната власт“. На 8 ноември 1948 година, след като отслужва Света литургия за освещаване на храма „Свети Димитър“ в село Коларово, Петричко, митрополит Борис е убит от низвергнатия свещеник Илия Стаменов от село Хърсово, община Сандански.

Из предсмъртните писма на о. Ангел Хубанчев


Мила Кева, ти ми даде най-голямото щастие в живота, каквото никой не ми е дал. Оставям ти двете си деца като единствен дар и спомен. Нека те ти бъдат утеха и радост. Заради тях ти ще станеш жертва, но не ги оставяй, заради тях ти ще трябва да сториш всичко. Пази се от лоши хора. Не се доверявай никому. Аз ще бъда екзекутиран в събота. Ти мъчно ще узнаеш гроба ми. Не ме очаквайте тук на земята. Няма вече да ме видиш на тоя свят. Аз ще те чакам горе на небето. Грижи се за децата,…….понасяй грешките им, понасяй всичко-възпитавай ги и ги учи на добро и вяра в Бога….Изпълнен съм от желание да живея, но уви. Зли хора ще ме унищожат след 1- 2 дни.

Всяка вечер целувай Здравко и Антоний заради мен. Стопляй сърцата им с по една милувка от техния татко. Милувката ще ги привърже към тебе по-здраво, а мен те никога не ще забравят. Дано!......Приеми с мир и спокойствие моя привет….”


„Мила ми Кеве,
Изпращам ти мил привет. Моля Бога да ти дава сили и разум да ръководиш и управляваш моя дом, като истинска майка. Бъди търпелива! Бъди бодра! Аз съм невинен! Твърдо понасям всичко. Не мисли, че страдам за лошо. Вярвай в мене, както и аз в тебе вярвам! Целува те Аню.”


„Мила жено и милички дечица,
не забравяйте вашия татко, който силно ви обичаше и накрая много плачеше за вас. Молете се за мене. Бъдете добри и се учете на добро. В Бога е вечното ни спасение. Винаги вярвайте в Него“.


„Свърших живота си, за да започна нов в Христа Иисуса. Молете се за мене, защото аз не ще мога вече да се моля-дойде краят на живота ми. Невинен отивам пред закона, по който мене ме съдят, виновен съм пред Бога. Господи, прости ми!“


Тези редове свещеник Ангел Хубанчев написва в личната си Библия няколко дни преди разстрела на 13 март 1945 г. Тя е предадена на близките му заедно с обувките и джобния му часовник.


Бел.ред. Писмата са част от публикация по темата на Милена Макавеева, богослов

През 1928 г. А. Хубанчев се жени за разградчанката Параскева Николова. На 6 януари 1929 г. Хубанчев е ръкоположен за дякон, а на следващия ден вече е свещеник в Разград. Ръкоположен е от Доростолски и Червенски митрополит Михаил (1884-1961). И сега внимание! На 12 юли 1947 г. именно в Разград, бъдещият патриарх Максим I Български е възведен в архимандритско достойнство от Доростоло-Червенския митрополит Михаил, който с благословението на Светия Синод назначава архим. Максим за свой протосингел. Тази длъжност архим. Максим заема от 1947 до 1950 г.

Но да се върнем към Ангел Хубанчев. От брака си с Параскева той има две деца – Здравко и Антоний. През 1940 г. Хубанчев става архиерейски наместник в Разград. Той върши съвестно своята работа, става духовен водач на православните разградчани, издава редица книжки и се изявява като добър оратор. Всичко това го прави неудобен за новата власт и без никаква причина е арестуван с други свещеници на 10 септември 1944 г.

Милена Макавеева отбелязва следното: „Семействата на задържаните са прибрани под стража в един обор край града, за да не търсят адвокати. Четири месеца не спират инквизициите и гаврите. Шест пъти е пребиван до смърт, на два пъти животът му едва е спасяван в болницата. Разкарват го с каруца през града с табелка „Юда“ на гърдите. Въпреки всичко, отец Ангел се държи достойно, подкрепя другите с молитви и песнопения. Понякога успява заедно с другите арестувани свещеници - Михаил Попиванов и Димитър Бакалов, да извършат в двора богослужение. Обвинителите скалъпват абсурдното обвинение, че „през разни времена от 1941 до 1944 г. той е разпространявал на молебени, речи, сказки - фашистки идеи“.

На 13 март Русенският областен народен съд произнася присъдите в Разград – тринадесет души са осъдени на смърт. По улиците са изкарани надъхани агитки, които викат „Смърт! Смърт!“. От камиона, с който карат осъдените, отец Ангел Хубанчев кротко ги благославя. По-късно надзирателите разказват, че той отслужил опело в килията на смъртниците – всички били на колене. Вечерта на 13 март 1945 г. никой в града не спи. В 23 часа същата вечер се чуват гърмежи. Осъдените са разстреляни в старите гробища и заровени в общ гроб, изкопан от тях самите“ (http://church-rz.landbg.com/Besedi/Huvab4ev.htm).

„Народната власт“ избива над 120 духовници, стотици са подложени на гонения и терор. В Разград на смърт са осъдени 13 човека /с един повече от процеса в Нюрнберг - б.р/, на доживотен затвор 5, а умрели при следствието са 44. „Народният съд“ раздава „възмездие“ и на семействата – съпрузите и децата на осъдените, които са обречени на безсрочна репресия, изселвани и преследвани.

Още преди да привършат процесите Георги Димитров изпраща на 1 април радиограма на Трайчо Костов, с която му обръща внимание, че партията трябва да се занимае сериозно със семействата и близките на екзекутираните и осъдените от т.нар. народен съд. Да се вземат мерки, в които „никакви съображения на хуманност и милосърдие да не играят някаква роля“.

Издевателствата над семейството на Хубанчев продължават в духа на писмото на Г. Димитров. Цялото им имущество е секвестирано.

Синът на о. Ангел - Здравко Хубанчев, е осъден през 1949 година на 8 месеца затвор. Обвинен е в „клеветнически твърдения, уронващи престижа на СССР“.

Какво става обаче с другия брат Антоний Хубанчев (р. 1936)? Той се издига в академичната йерархия до професор. Става и доктор по богословие. Проблемът е, че неговото име не фигурира в архивите на НАЦИД нито като професор, нито като доктор. Явно, или не е избиран от тогавашния легитимен орган ВАК, или масивите не са пълни. По-възможно е да бил гласуван от Академичния съвет на бившата Духовната академия, но този избор е с друг статус и е важал само за вътрешни нужди. Не е ясно защо все още пише рецензии и становища по различни избори в легитимни научни журита. Антоний Хубанчев е бил главен редактор на Църковен вестник, в синодалното издателство (1980-1991) и в сп. „Духовна култура“. Тук обаче идва една засечка. С решение № 2-356/ 10.06.2014 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия извършва проверка на лица по чл. 3, ал. 2, т. 3 – ректорите, заместник-ректорите, деканите, заместник-деканите, директорите на филиали, директорите на департаменти и ръководителите на катедри в държавни и частни висши училища и университети, в случая Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В проверката се появява името Антоний Ангелов Хубанчев от Разград. Вербуван е още от 1958 г. Бил е ръководител на катедра от 1992 г. до 1993 г.; от 1998 г. до 1999 г. и зам.-декан във ВТУ. Бил е агент на ДС с псевдоним Максим, управление II-VIII, управление VI-III-III, управление VI-III-II, управление VI-III-I.

В блога на доц. Дилян Николчев от богословския факултет на СУ са показани в обем от 196 стр. доносите на Антоний Хубанчев (агент Максим). Д. Николчев е твърдо убеден, че зад всеки агент на ДС стои един Нерон, гонител на Църквата, преоблякъл се днес от вълк в агне.

Какви точно са били мотивите на един наследник на екзекутиран от комунистите свещеник да стане агент на Държавна сигурност – ние не знаем, то си знае. Длъжни сме да разкриваме истината, пък нека Бог съди всички за делата ни...


Петър К. ПЕТРОВ