Търсене

Как комунизмът влезе в Разград след 9.09.1944 г. и още не е излязъл - 4
08 July 2015

През последния месец излязоха три материала от проф. Пламен Радев – хронологични бележки и лични впечатления и оценки за развитието на Разград от 9 септември до наши дни. Публикациите, които нямат претенция за строго научно изследване, а са по-скоро историческо-публицистични четива, предизвикаха много коментари. Оказа се, че някои от изнесените факти са съвършено непознати и излизат за пръв път на бял свят от страниците на „Екип 7“. Поради големия читателски интерес помолихме автора да продължи поредицата и днешния брой Ви предлагаме следващия материал по темата.


08_07_2015_kosmonavti.jpgПрез 1949 г. Боньо Митев (по- късно самонарекъл се Бончо Митев) е председател на Околийския народен съвет. Първи секретар на Околийския комитет на БКП е К. Данев, а в ръководството са Маринка Ангелова, Никола Мушинков, Й. Стоянов, Т. Бухтев (предс. на ОК на ОФ) и др.

Кмет на града през 1948-1952 г. е Евтим Дончев, а след него за периода 1952 – 1956 е Йордан Стоянов. От 1956 до 1962 г. кмет е Борис Караджов.

От 1948 г. се провежда традиционната колоездачна обиколка на Разградска околия в два етапа.

През 1954 г. започва строежът на стария язовир “Кованлъка”. Първи в него се окъпал един от строителите му – 70 годишният Петър Жеков.

През 1951 г. се открива новият театрален салон на читалище “Развитие”. Пак същата година е разкрито и Турското педагогическо училище “Назъм Хикмет”. От 1957 г., то е настанено в сградата до часовниковата кула. Закрито е през 1961 г. На неговото място още през 1960 г. се създава основно училище “В.Коларов”. По-късно то се премества в собствена сграда на улиците “Апшерон” и “Будапеща”. Съществува до 1991 г. Негов наследник от същата година е основно училище “Никола Икономов”.

08_07_2015_jutva.jpgВ Разград е създаден и Естраден театър за турското население към драматичния театър в града. Това става през 1953 г. Театърът е закрит през 1985 г. , за да бъде открит и закрит отново преди няколко години.

През ноември 1955 г. се създава драматичен кръжок към пионерския дом, който тогава беше на ул. „Ал. Стамболийски”. Пионерският дом е открит на 1. 01. 1951 г. към Околийския комитет на ДСНМ и отдел “Народна просвета” към Околийския народен съвет. Ръководител на драмкръжока е била актрисата Людмила Пенева. Първата пиеса на състава е “Зайко Всезнайко”, представена на 20 и 21 януари 1956 г. Актьорите са Милка Пенчева (Зайко), Пламен Ангелов (Зайко Всезнайко), Румен Колев (Старият Заек) и Стефка Бобчева (Старата Зайка). През 1960 г. и аз участвах в състава на драматичния кръжок и редовно ми поверяваха сериозната роля на четеца в детските пиески. Също през 1955 г. се открива Детска музикална школа при читалище “Развитие” с два курса – първи и втори. Първи курс учат теория, а втори курс овладяват практика с музикален инструмент – цигулка, пиано или акордеон. Директор на школата е Руцка Цолова.

На какво се смеят в Разград през годината на прословутия Априлски пленум на ЦК на БКП – 1956? В сатирично антрефиле на „Разградски народен глас“ се пише, че „Винпром“ - Разград обявява конкурс за наименование на най-оригинално наименование на напитката от смес, която съдържа спирт, конячена есенция, яйца, талаш, въглища, клечки за зъби, остатъци от цигарени кутии, тъй като досегашната “Аероконяк” не отговаряла на наименованието.

Така също лекарите не открили от какво е умрял един разградски кулак. Разбира се, вестникът открива. Това било бацилът „дъртус реакционис“.

През февруари 1956 г. вече има Градски народен съвет и негов председател, т. е. кмет, както споменах, е Борис Караджов. Също през емблематичната 1956 г. започва производството на екстра натуралната фабрична боза (баш) на градския промкомбинат. Тя се търгува на три места: на Момина чешма, срещу Окръжния съд в някои магазини. Става и друго историческо събитие през месеците април и ноември 1956 г. Провеждат се масови акции за обезвъшляване на гражданите. След това санитарно мероприятие гражданите могат да се изкъпят в новопостроената и открита в чест на Априлския пленум градска баня до сегашния пазар. На 7. 12. 1956 г. в градския вестник се появява статия, посветена на учителя по физика др. Джуров. В същия вестник (“Разградски народен глас”) се мъдрят и стихове от 1956 г. Ето един от тях, отправен към Елена Стоянова – краварка от с. Крояч:


08_07_2015_kravi.jpgХванала се наша Елена,

краварка знатна работлива,

зад кравите й здраво впрегнати,

напред върви кооператива!


Пак през 1956 г в Разград има 377 родени деца. Умрели са 209 човека. Както се казва – естествен положителен прираст, вследствие на готиния комунистичеси строй. Не се сочи, разбира се, че това е т. нар. “бейби бум” след Втората световна война. Женитбите са 247, а разводите 24. В Разград се заселват 926 човека, които току- що са свалили остриганите кожени или гумените цървули от околните и по-далечни села и градчета, за да обуят „здравите“ работнически обувки или да надянат ръкавелите на чиновника. Изселени (по собствено желание) са 317 човека. В годината на Априлския пленум – 1956 г. има сериозни вълнения сред земеделците. Те се опитват да разтурят ТКЗС „Ленин“ в Разград. Народът обаче предпочита да се развлича в новопостроеното и открито през 1956 г. лятно кино в парка.

От 1957 г. започва печатането на различни материали в местния вестник със заглавия, които са убийствени със своя интелектуален заряд: “Силажирането застрашително изостава”, “При свиневъдите от горския лагер”, “От петминутката зависят цели часове” (за производствената гимнастика по време на работа), “Младежката група в кравефермата”, “Здрави телета – доходно говедовъдство”, ‘Първенци в събирането на дървесна пепел”, “Осенец свети”, “Усилено събират и извозват оборска тор”, “Грижи при изваждане на зъбите”, “Сухо хранене на свинете”, “Индивидуалното хранене на кравите в Каменар”, “Няма да похабим нито сламка”, “Изкуственото осеменяване на животните трябва да се подобри”, “Партийната група в свинефермата”, „Нашият опит в отглеждането на малки пилета”, “Нерезът на ГНС в Разград не осеменява женските свини”, “Звеноводки, сестри мои”.

08_07_2015_balkan.jpgТези радостни (с изключение на предпоследното, за уморения нерез) събития се смущават от различни буржоазни явления. През 1956 г. е убит един сервитьор от ресторант „Република”. Убийците са заловени веднага и са съдени по на 20 години затвор. Това са Кольо Михов, Пенчо Маринов, Генчо Минчев. През януари 1957 г. за побой и хулиганство е осъден Стефан Цанков (Байкала). За сметка на това, в училище “Назъм Хикмет” всеки ден е празник. В столовата, която е оборудвана с четири маси за 36 деца (по девет на маса), се готви „вкусна и питателна“ храна. Бъдещите строители на социализма имат следното примерно меню: доматена супа, пържени картофи и купичка компот. Така децата са без грижи и са щастливи, за да бъдат посрещнати от родителите си, които са спокойни за богатия порцион. Също така радостно е и в конюшните и оборите на ТКЗС „Ленин“. Оживено и весело между кошарите сноват овцевъди и закачливо подвикват на овцете. Чува се блеенето на агънцaтa. В чест на Априлския пленум през 1956 г. най- после е довършена естрадата (ронда) в градския парк. Нека да се види и фактът, че през 1957 г. най- известните състезатели в обиколката на Разградска околия са Цвятко Бенински и Калчо Добрев.

08_07_2015_kalco-dobrev.jpgИдва и преломната 1959 г., когато Разград става окръг. Тогава, през месец януари, се конституира бюрото на Окръжния комитет на БКП в състав: Бончо Митев (дотогава първи секретар на ОК на БКП в Русе), Георги Терзиев (също секретар на ОК на БКП в Русе), Христо Обрешков, Любомир Казаков, Стефан Робев (дотогава секретар на БКП в Кубрат) и Ахмед Февзиев. Кореняци разградчани в този състав няма. Б. Митев е от с. Батенберг (Благоево), Л. Казаков (поставен за председател на Окр. НС) е от Дулово, а Е. Дончев е от с. Божица (Босилеградско).

Въпреки солидния състав на ръководната партия в града, заглавията в местния вестник продължават да са в стила на земеделската и животновъдна компулсивност (патологична повторяемост): “Тиквите – сочен фураж за добитъка”, “Тетовските ярки пронесоха”, “Внимание – може би стъпваме на пари”, “Мляко има, а трудещите се не са задоволени”, “Агнета и хора живеят заедно”

08_07_2015_komunizum_1.jpgПри проверки в пивниците “Крим”, “Москва” и “Приятна почивка” бдителните контрольори откриват, че е мръсно, задимено и се правят нарушения в грамажите. Но месец декември 1959 г. е също паметен. Тогава разградчани получават в магазините дълго бленуваните мотоциклети “Балкан”, велосипедите “Ласточка” и о, боже, мотопеди “Симсон”. Пак тогава се прокарва и луминисцентно осветление в центъра. От януари 1959 г. съществува и Окръжната библиотека за обслужване на населението, както и за методическо ръководство на библиотеките в новия окръг.

08_07_2015_komunizum_2.jpgПостепенно унилото трудово ежедневие на работническо–селската класа се променя. Причина за това е движението на в. “Работнически дело” от 1961 г., наречено “За всяка стотинка, грам и сантиметър”. Без да се съобразяват с повика за икономии обаче, във Воден са настанени за първи път 4 зубъра (северноевропейски бизони).

Разградчани вече имат и собствена самодейна оперета към читалище “Развитие”. Първата постановка е от 1960 г. - “Мамзел Нитуш”. Втората е “Аршин Мал–Алан”. Режисьор е Цветан Велев. Разградчани могат да ходят на кино и в новия киносалон на читалище “Развитие” от 12. 04. 1960 г. Това продължава до 1991 г.

Нивото на експертиза и компетентности на посочените по-горе натрапени разградски комунистически управници се определя от чиновническите им нагласи и партиен бюрократизъм. Тези мрачни люде с комунистически ръкавели и с челни лобове, деформирани от краткия курс по история на ВКП (б) са следните. Някои от данните са взети от посткомунистическия поменик „Пътуване през годините“, Разград, 2003. Предупреждавам читателите, че изпитвам голямо неудобство да споделям информация за посочените по-долу “партийни и държавни ръководители” на града. Господи, каква музика ще прозвучи за ушите на разградските комунисти!

08_07_2015_todor_neikov_buhtev.jpgТодор Бухтев

Докога в културното пространство на Разград ще се споменават имената на Нейко Бухтев и Тодор Бухтев? Те са предмет на интерес само от наследниците на семейството им и са продукт на терористичната борба на БРП (к) срещу тогавашните закони и държава. Човек не бива да се поддава на писанията и излиянията на разградски комунистически словоблудци като Райко Асенов и др.под. за тях.

 

Евтим Дончев

Полуграмотен учител с учителски институт и “общественик”. Нулево ниво на компетентности в мениджмънта и в стопанските умения. Почетен гражданин на Разград. Бил ликвидирал щетите от наводнението в Разград и възстановил разрушените мостове над Бели Лом. Той ли е възстановил щетите, той ли е строил мостове, той ли е мениджирал процесите, той ли е спасявал хора? Да припомним за какво става дума.

На 2. 07. 1947 г. Разград е сполетян от природно бедствие. От 18 до 24 ч. същия ден се излива водна стихия. Една трета от града е наводнена. Водата от разбеснялата се река Бели Лом носи 200 куб.м в секунда. През града за посоченото време са преминали 5 млн. куб.м вода. Наводненията от 1821 г и 1893 г. са само един блед пример. Жертви на наводнението са 933 къщи. От тях са съборени 455. Водата нахлува в 165 дюкяна, от които 17 са разрушени. Не е пощадена и библиотеката на читалище „Развитие“. Спасителите от наводнението са войниците, милиционерите, пожарникарите и строителните отряди. Отличава се спортистът – командир Кирил Каменов Николов, който спасява от удавяне 13 човека. Младши милиционерът Руси Цонев спасява 6 човека, а Димитър Минев – 4 човека. Санитарни самолети носят хляб и хранителни продукти. Създава се правителствена комисия с ръководител подпредседателя на МС Георги Попов, членове д-р Рачо Ангелов, Георги Драгиев. Градът се разчиства от 600 трудоваци, 500 бригадири и 40 камиона. Помощта е в размер на 10 млн. лева (тогавашна емисия). Помагат още РКС (Районен кооперативен съюз), Г. Авджиев, Разградското дружество в София, софийските евреи, които са изселници от Разград – Мориц Моше, Челеби Аладжем, Елиа Финци, Буно Кузи. Жертвите от наводнението са 16 удавени човека. Ето им имената: Парашкева Авксентиева, Йордан Симеонов, Георги Н. Иванов, Ангел Кънев, Костадин Чумпалов, Иван Чобанов, Станка Караиванова, Хасан Драс, Сидика Мехмедова, Айше Драс, Исмаил МехМедов, Ахмед Мехмедов, Ахмед Басриев, Садифе Мехмедова, Ахмед Текемахлелиев, Неджиб Мехмедов, който е само на 6 месеца.

Браво на Евтим Дончев, браво на БКП! И защо почетни граждани на Разград не са помогналите хора с конкретни дела и парични помощи?

Борис Карджов

С неизвестно образование. Бил въвел самооблагането в Разград през 1956 г. Този мрачен по визия (който го помни) и некомуникативен натегач бърза със самооблагането в града. Ето историята. През 1951 г. временната трудова повинност се заменя със самооблагане на селското население, регламентирано със закон. Вноските са могли да бъдат събирани само въз основа на протоколно решение на общото събрание на селото, одобрено от съответния околийски народен съвет. Законът е давал право на общото събрание да определя вноските по самооблагането до половината от данъка върху общия доход за същата година. Събраните средства от самооблагането на селското население са използвани за строителни и благоустройствени мероприятия от местно значение. По-късно самооблагането обхваща и градското население (1958 г.). То се изразява главно в две неща: изготвянето на списъци на лицата от съответното населено място, които подлежат на самооблагане; организиране и провеждане на общите събрания на гражданите / парични вноски - до 3% от годишните доходи за изтеклата календарна година; предоставяне на строителни и други материали в равностойност на паричното самооблагане; участие с личен доброволен труд до 40 трудочаса, а при участие с коли - до 20 трудочаса/.

На самооблагане с парични вноски подлежаха всички граждани над 18 години, които реализират собствени доходи, а на лично трудово участие - мъжете от 18 до 60 години и жените от 18 до 55 години. Паричните вноски от самооблагането се събираха от финансовите органи по реда за събиране на данъците и таксите. Те обаче не се внасят в приход към бюджета, а по специална извънбюджетна сметка, от която се финансираха само обекти и мероприятия по самооблагането.

Браво Караджов, благодарим ти за самооблагането, за парка “Езерото”, за стадиона, за чешмата “Башбунар”. Всъщност нищо от това, което си направил, не е било функционално в истинския смисъл на думата и затова нищо не е останало!

08_07_2015_bonco-mitev.jpgБоньо Митев (1922-2003)

Истински корифей за послушник на партията. Местен е на много места и пробван за ръководител. Има незавършено или полузавършено гимназиално образование на Мъжката гимназия в Разград. Ако четете биографията, му може да се визионира най-малко с данните на харвардски възпитаник и магистратура в Йейл. Той е виновен за пълното събаряне и обезличаване на Разград, да не говоря за бъдещата, неподозирана социална и икономическа разруха на града. Този колос на разградския мениджмънт, с поднулево ниво на компетентности, така и не разбра, че икономиката не подлежи на насилване, а субективизмът на БКП и принудата от нейна страна не водят до никъде. Въртейки черните си вакли очи към ЦК, той не се усети за следното, писано по-долу, но това е продукт на обучението му в различни партийни школи. Разследващият журналист Христо Христов (http://desebg.com/) пише за любознателните следните редове.

„Икономическото положение в комунистическа България в края на 50-те е толкова лошо, че страната е доведена до банкрут. Поради системното неизпълнение на годишните планове и некомпетентно управление Живков довежда страната до неплатежоспособност. През 1960 г. външният дълг на страната достига до непосилните за това време почти 3 млрд. лева. Управлението изпада в състояние, което не му позволява да изплаща получените кредити от СССР, най-големият по това време кредитор на комунистическата власт. Въпросът с издължаването към съветските банки, базирани в Париж и Лондон, както и към Държавната банка в Москва, става неотложен. През април 1960 г. в строго поверителен доклад председателят на БНБ Кирил Несторов от април 1960 г. предупреждава висшето партийно ръководство:

„Задълженията на страната в капиталистическа валута от 115 млн. долара в началото на годината достигнаха 134 млн. в края на месец март. Ейробанк, Париж, и Московската народна банка, Лондон, ни уведомиха, че не са в състояние да ни предоставят нови търговски кредити, докато не намалим сумата по ползваните досега такива. Всяко неплащане може да изложи на риск двете приятелски банки, както и Държавната банка на СССР.” В архивите … за икономическата катастрофа е запазен проект на писмо до първия секретар на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Никита Хрушчов от Живков и Югов. В него се посочва: „В края на 1959 г. общата сума на нашите задължения достигна 115 млн. долара. Поради липса на валутен резерв нашите задължения в края на първото тримесечие на 1960 г. достигнаха 129 млн. долара, от които 44 млн. подлежат на погасяване през второто тримесечие, а 35 млн. долара – през третото тримесечие на 1960 г.”

Така, в резултат на финансовия крах на НРБ, още през 1960 г. бива изнесен, а после и продаден, златният резерв на страната, възлизащ на 24 тона. Сумата, която НРБ получава срещу златото си, е 22 738 255 долара. Нито цент от транзакцията не влиза в хазната. Нещо повече: „Сделката със златния резерв спасява Живков, който разбира, че без изгодите на съветската икономическа помощ той не би могъл да управлява и да се задържи на власт. Това до голяма степен мотивира и предложението му през 1963 г. НРБ да „се слее” със СССР.

Ето още нещо в този смисъл - Красен Станчев (Декомунизация, 18. 05. 2015, http://desebg.com/): „Внимателният прочит на управлението на Тодор Живков и на породените от него проблеми разкрива системно създаване на фалшива икономика. Фалшива е всяка икономика, при която хората си мислят, че забогатяват, но бързо се оказва, че всъщност обедняват. Общият знаменател на тези години икономическо недоразвитие е криминализирането на бизнеса, на държавата и на стопанското въображение на политици и граждани. Този начин на мислене за икономиката, основан на принципа „какво и как да откраднем”, все още господства в стопанската политика и нейните обяснения.“ Ето това до голяма степен междувпрочем обяснява защо сме на това положение и в момента като държава....

Но да се върнем към Б. Митев, от с. Батемберг, който е първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Разград от 1959 до 1974 г. За заслугите си, той комфортно си живееше в един от най-спокойните жилищни блокове на Разград (блок от ранните постройки с човешко лице), близо до центъра, малко над сградата на сегашната библиотека, докато хората се гърчеха в жилищна криза. Е, няма да живее на улицата човека, все пак е от първите хора, няма да получава 90 или 120 лв. заплата и без западна валута като допълнение. Нищо, че не е положил 500 часа в строителството, за да получи жилище. Не знам кога, но става почетен гражданин на Разград. Той става такъв поради тезата, че икономиката на България е процъфтявала в периода 1945-1990 г., което разбира се е смехотворно, а смехотворни почетни граждани не трябва да има! След 1974 г. Б. Митев е изпратен по живковски за посланик в Куба, после в Унгария и Румъния. Явно се потвърждава тезата, че “звездите” угасват на изток

08_07_2015_dianko_stefanov_kolev.jpgТук следват и други въпроси. Те са следните.

Защо някои села в Разградска област носят имена на терористи от БКП, а местните власти през 21 век мълчат.

Например, на името на Дянко Стефанов – застрелян терорист, е „кръстено“ село Дянково. Той е роден в с. Помощица, Търговищко. Nerede Yambol, nerede Stambol, nerede Kalovo? Кое пречи Дянково да е Калово?

08_07_2015_geco_nedelcev_kunev.jpgИли пък да вземем Гецо Неделчев Кънчев (Ильо) – неговото име носи село Гецово. Този Гецо не е разстрелян. Убит е в сражение със законната власт на Царство България край с. Литаково. Излиза, че селото е можело да се казва и Ильово /според някои възторжени почитатели на терора в капанското село/, но в никой случай Борисово или Доброво...

Имаше някакви дебати за всичко това преди години, но те бързо бяха удавени в шумния поток от дезинформация, с който биваме заливани всеки ден.

Нека обаче все пак не забравяме, че Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, който бе приет и обнародван през 2000 г., е действащ и до днес. Текстът му се състои от четири члена. В член първи се казва, че управлението на Българската комунистическа партия, дошла на власт с помощта на външна сила, обявила война на България, довежда страната до национална катастрофа. В член втори се изброяват десет обвинения към ръководствата на БКП и шест срещу целия режим. Според различните точки БКП е отговорна за различни неща, вариращи от „унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация“ и „моралния и икономическия упадък на държавата“ до нарушаване на човешките права и свободи по редица начини и подчиняване интересите на страната на чужда държава „до степен на практическа загуба на държавен суверенитет“. Член трети обявява БКП за престъпна организация въз основа на обвиненията от член втори, а член четвърти обявява всички действия, извършени с цел съпротива и отхвърляне на режима, за „справедливи, морално оправдани и достойни за почит“.

Страницата, както се казва, все още не е прочетена, та да бъде набързо затворена...

А и все някога трябва да направим избор и да решим къде сме. Или оставаме в миналото и продължаваме като дребни селски тарикати да се мъчим да надхитрим историята, да си стоим в миналото, а в резултат постоянно да се проваляме и да сме на опашката, или да се оттласкваме, да гледаме напред и да градим бъдещето си. Както го направиха в Полша, Чехия и в бившите балтийски соцрепублики - затова те вече са толкова напред, а ние си стоим прегърнати с Гецо, Дянко, Бончо, Тошо, Станко, Мако и Дако и се питаме кога най-сетне ще свърши пустият му преход. Ами ще свърши, когато залповете на „Аврора“ спрат да трещят в главите ни... Защото все още някои в Разград, като че ли не разбират разликата между Канада и канализация и между кèся и кесия.


Проф. д-р Пламен РАДЕВ