Търсене

Защо от Пороище няма княз, въпреки че много ни се иска?
13 July 2015

Години наред пороищенци се гордеят, че от тяхното селище е произлязъл княз, а даже и някои разградчани, преселени навремето от Пороище си приписват факта, че са негови наследници. Особено претендира за това Любов Карл Винарова (р.1947), която е с далечни разградски корени по женска линия. Работила като редактор, режисьор и преводач, тя даже се нарича с никнейма „lubalupu“.


13_07_2015_kniaz.jpgВинарова смята, че Василий Лупу е българин и е далечна негова наследница. През март 2015 година в „Екип 7“ и Иван Гяурджиков публикува материал, с който се опитва да докаже, че Княз Василий Лупу е с български произход и че е роден тъкмо в днешното Пороище.Той също обаче игнорира редица факти, които убедително доказват, че князът на Молдова Василий Лупу няма нищо общо с Пороище, колкото и да ни се иска да е така. Местният патриотизъм е хубаво нещо, разбира се, но фактите са си факти. Каква е истината и защо пороищенци трябва да се простят с детската си мечта?


Обикновеният човек Лупу. Става дума за Лупу Кочи (1593/95-1653), бъдещият княз на Молдова, самонарекъл се Василий. Въпросът, къде се е родил Василий Лупу Кочи не е окончателно решен. Смята се, че Василe Вода Лупу (Василе Кочи) (Василий Албанеца) е роден през 1595 (или 1593 г. – според украински източници) в едно от следните населени места или области: Арнауткьой (Хезарградско – Разградско, сега с. Пороище), Арбанаси (Албанитокори, Арванитокор), Търновско, в Костурско, Епир (историко – географска област на Блаканите между Гърция и Албания), или в Калаврита (Пелопонес). Молдавският митрополит Дософтей, който е съвременник на Лупу и по-късно станал патриарх на Йерусалим, писал, че Василе войвода (вода) Лупу произлизал от придунавското село Албанитокори, а предците му са от Македония. Някои автори смятат, че родът му от албански произход е произхождал отпреди три века на неговата поява на историческата сцена. Всички тези места са тогава в рамките на Османската империя.

13_07_2015_kniaz_2.jpgБаща му Никола Кочи (от гр. kokkinos – червен) е женен за Ирина - дъщеря на молдaвски боляри. Никола Кочи се издигнал до велик ага – началник на пеши войски и охраната на столицата. Той започнал кариера в Търговище – столицата на Влашко след 1590 г. Към 1618 г. всички се преселват от Влашко в Молдова в тогавашната столица Яш.

От историка на Османската империя и немски ориенталист Франц Бабингер в публикацията „Originea lui Vasile Lupu“, публикувана през 1937 г. (Franz Babinger (1891 – 1967 г.), а устно представена през 1927 г. в доклад пред румънската академия, се прави опит да се докаже че Лупу е роден в Арнауткьой, Разградско, а не в Арбанаси – Търновско. Един от доводите му бил, че на камбанарията в Арнауткьой по свидетелство на френски пътешественик от 1786 г. се виждал часовник, което било крайно нетипично за Османската империя. Подобен часовник имало на църквата „Св. Три Светители“ в Яш. Кулата и нейният часовник в Яш, за които става дума са построени през 1638 г. от Василе Лупу. Съборени са през 1886 г. Кулата била висока около 30 метра, а до часовника се стигало с вита стълба от 280 стъпала. Самият манастир и църква са били отначало метох на манастира Protaton от Атон. Споменатият пътешественик е Jean-Baptiste Lechevalier (1752 - 1836). Жан-Баптист льо Шевалие е археолог, астроном, литератор, дипломат и френски пътешественик. Пътеписът му е „Voyage de la Propontide et du Pont-Euxin“, Париж, 1800. Франц Бабингер прочел немското издание на книгата „Reise durch den Propontis und Pontus-Euxinus“. Лайпциг 1801. Жан-Баптист льо Шевалие не е първият пътешественик, който бърка тогавашното Арнауткьой (Пороище) с Разград поради близостта им. В това село обаче никога не е имало часовникова кула.

13_07_2015_kniaz_1.jpgВ историографията все още нещата са спорни. Румънските историци са склонни за раждането на Лупу Кочи в Арбанаси, Търновско. В османската столица при първото си пребиваване, преди да стане княз, Лупу Кочи бил представен на каймакамина Мехмед Табана Яси от Кара Мустафа паша, но и двамата били албанци. Заедно с една от дъщерите си Василий Лупу основал манастир в Калаврита (Пелопонес), в което населението било предимно албанско и „арумънско“. Затова и румънският историк Николае Йорга го смята родом от там. Името Кочи идва от съкратеното Константин. Както посочих, преди да стане Василий, името на бъдещия княз било Лупу Кочи. Това се вижда от църковна утвар, която сега се намира в Хушката епископия – Молдова. Полските историци приемат за място на рождението му – Епир. Те даже го наричат Василий I Лупу. Според някои автори, той е албанец, а според други е арумън - цинцар, влах, куцовлах, каравлах, самоназванието е arumâni, armâni, rămăni или aromâni. Според Димитрие Кантемир (1673-723 г.) Василий Лупу произхождал от Епир и единствен от молдавските управници не оставил никакви наследници. А. Д. Ксенопол и Константин Гане твърдят, че Василий Лупу е от род на албански преселенци в придунавските български земи от Епир или Тесалия. Именно Кантемир казва, че Лупу получил поста си с помощта на подкуп...

Търновското Арбанси е създадено около края на 15 в. (по хипотеза), но се споменава в документи за пръв път в документи след 1544 г. То било заселено върху ливада, лятно пасбище – на турски яйлак. Така то носело името Яйлак или Арнавудкьой, а по-късно и Арнавитохори.

Арнауткьой до Разград (махала в землището на Доймушлар) се споменава за пръв път през средата на 16 в., между 1544 и 1545 г. Имената на жителите тогава са български и албански.

Село Пороище през 16, 17 и 18 век не е имало друго име освен Арнавуд или Арнауткьой. Да се отнася името Арбанаси към него за този период е неправилно.

Аргументът, че Василий Лупу е българин от Арнауткьой (Арнавуд), Бей - Арнаутлар или Голямо Арбанасе (?), Бин Бунар (днес с. Пороище, на няколко километра от Разград) вероятно идва от специалното решение на Цариградската патриаршия, то да бъде извадено от властта на владиката на Червенската епархия и освободено от всякакви парични и други задължения към нея, като се обявява за "патриаршеско и ставропигиално място". Този довод е издигнат от Христо Капитанов през 1936 г, който обявил Василий Лупу за българин. Христо П.Капитанов (1903-1971 г.) е за съжаление един нещастен човек. Умрял е забравен от всички. Той е бил писател, журналист, изследовател и пр. Проявявал е уклон да българизира някои исторически лица, вследствие на това, че е от Добруджа и е антирумънски настроен. След 1944 г. е изключен от СБП с протокол № 4 на УС на СБП от 14 ноември 1944 година на управителният съвет на СБП в състав: Трифон Кунев, Людмил Стоянов, Младен Исаев, Боян Болгар, Димитър Пантелеев, Пантелей Матеев, Н. Фурнаджиев, поради това, че не искал в Съюза на писателите да членуват евреи и че писал във вестниците „Днес“ и „Вечер“ шовинистични статии с фашистка тенденция. Капитанов е основател и редактор на първото списание на български език в Добрич – „Факел“, редактор и съредактор на в. „Куриер“ и на други вестници. Автор е на 12 книги. Мнението му, че Лупу Кочи е българин е емоционално и то категорично не отговаря на истината. Христо Капитанов пробутва мнението, че името Лупу идва оттам, че с. Пороище е било близо до Даусдава (Вълчи град), споменат от Птолемей, идентифициран тогава с Разград. Страбон сочи, че „даос“ означавало вълк. Вълкът е соларен символ. Иначе вълк на гръцки е λυκος, а на латински e lupus. Lupus на латински обаче означава още лакома риба от рода на щуките и желязна кука. Арнаут или арнаути е турското название на албанците. Да се смята, че Лупу Кочи е чел «Γεωγραφία» на Клавдий Птолемей (Κλαύδιος Πτολεμαος, ок. 87 – 165 г.) и е знаел превода на името на Даусдава от Страбон (Στράβων, ок 64 – ок. 24 пр. Хр.) е несериозно.

Турското „арнаути“ идва от гръцкото название на албанците - арванити. Произходът на арванитите е спорен, но се приема, че те са от южноалбански произход. Арбанаси е названието на албанците от гегската група Геги (алб. Gegë) или още и Гег. То е северноалбанско регионално название по албанското име на единия от двата основни диалекта в албанския език. Говори се от около 2,8 милиона души на север от река Шкумбини, включително от албанците в Косово, Черна гора и северозападните райони на Република Македония

Князът Василе Лупу. Василе Лупу Кочи е женен два пъти – първо за рrincess Tudoska Bucioc – наречена Vasilissa в Яш, а след това за Катрин (Екатерина Черкезката). Помазан е и въздигнат за княз на 7 май 1634 г, което е видно от приписка в неговото Евангелие. Основната причина да бъде свален е от власт и убит след това в Истанбул е недоволството на боляри, привърженици на Полша, поради фаворизиране на отделни боляри от гръцки произход и протест на селяните срещу неимоверното увеличаване на данъците и таксите.

Лупу Кочи заемал различни длъжности във Влашкото, а след това и в Молдавското княжества след 1618 г. при управлението последователно на князете Раду Михня, Гаспар Грациани, Стефан IX Томша, Александър IV Иляш, Мирон Барновски – Мовила, Александр V Коконул (син на Раду Михня), Моисе Могила. Основни покровители са му били княжеската фамилия Мовила и Михня. Растял бавно по йерархията. Във Влашко отначало е бил постелник – ниска болярска длъжност, камериер при княза, но от по-нисък ранг. В Молдова е бил първо велик комис – главен коняр (отговарящ за конете и конюшните на княза, за сбруите, за сеното, за подковачите, за екипажите на конете). Като главен коняр е владеел обширните ливади Браништа на р. Прут, а на всеки три години е събирал данък (по двадесет империала от всеки) от мелничарите на реката, които били многобройни. След това Лупу Кочи станал вистерник (главен ковчежник, който събирал приходите и ги харчел по разпределение от княза). После поел поста велик житничар – началник на зърнените доставки за двора и за резерва. Този пост сменил с велик спатар - главен оръженосец, възглавявал спатарията (дружина от 24 оръженосци). По силата на поста си тогава бил началник на половината от Черновицки окръг. В дните на големите господарски празници обличал позлатена одежда, а на главата си слагал тюрбан, украсен с елмази. По време на трапезата държал меча на княза. Има някои сведения, че бил даже и logofăt – ръководител на княжеската канцелария с влияние въру вътрешната политика.Така постепенно Лупу Кочи стигнал до постовете велик ворник (ворникул де цара де жос), управляващ господарския двор, изпълняващ административни, съдебни и военни функции). Лупу Кочи е бил велик ворник със седалище Долна Молдавия - с център Васлуй. По право на поста е владеел и града Килия на делтата на р. Дунав. След това, заедно с поста велик ворник се въздигнал и до хатман (главнокомандващ войската след княза).

Лупу Кочи е бил княз не по наследство, а по присъждане след седем месечен престой и съответното заплащане в Истанбул през 1633 – 34 г. Когато станал управител на Молдова, си добавил името Василе (Basil) с намек за василевско величие от наследството на Византия – Василий II Maкедонски.

Няма данни Николае Кочи, бащата на четиримата братя Гавриил, Георге, Лупу и Костеа и на трите щерки Илинка, Марга, Ана и Екатерина, да е син на описания в джелепкешанския регистър от 1573 г. папас Кочи/в/ в Арнауткьой (Пороище). Там се указва за неговия зет Гюка, което означава, че попът е имал дъщеря.

Лупу Кочи става управител на Молдова при султан Мурад IV, управлявал Османската империя от 1623 до 1640 г. Нещата са още по-ясни, когато се направи съпоставка и се установи, че Лупу поема властта при великия везир албанеца Табанияси Мехмед паша (Tabanıyassı Mehmet Paşa) – родом от Драма, управлявал в периода 18 май 1632 г. – 2 февруари 1637 г. През 1650 г. Васлий Лупу едва се спасил от казашките войски като им платил огромната сума от 600000 талера и обещал дъщеря си за жена на сина на Богдан Хмелницки.

Първата съпруга на Василе Лупу (Васил Лубул, Базиле Лупул и др.) е рrincess Tudoska (Teodosia) Băcioc – наречена Vasilissa. Родена е ок. 1600 - 1602 г. Умряла е около 1640 г. Тя е била дъщеря на великия ворник, пазител на съкровището (marele vornic al Ţării de Jos) Costea Băcioc и съпругата му principesa Candachia. По този начин Лупу придобил голямо финасово богатство. Именно тъст му помогнал парично за придобиване на титлата ворник. Василий и Тудоска имали общо три деца – Мария Лупу, Йоан – Ян Лупу, който умрял твърде млад, и Роксандра Лупу.

След смъртта на първата си съпруга, Василий Лупу Коча се женил за втори път. Негова съпруга станала една красива кавказка – Катрин Черкезката (Catherine la Circasienne, Ecaterina Doamna(1620-1666). От нея има син Стефан (Щефан, Ştefăniţă Lupu). Тя умира през 1661 г. Тази съпруга (черкезка робиня при турците) е закупил за господаря си на цена 3500 дуката (плащани последователно) камерхерът му Апостол Катарджиу. Vasile Lupu, Ştefăniţă Lupu и Doamna Ecaterina са изрисувани в църквата ‘Св. Георги” на манастира Hlinkea при управлението на Щефаница Лупу 1592 – 1661 г.

Синът от втория брак на Василе Лупу с Ecaterina Doamna, както посочих е Ştefăniţă Lupu Щефан (Стефаница) Лупу (1641 – 1661 г.). Той е известен с прякора си Папура вода – Папур войвода (Stefan Lupu, Papura-voda, Ştefan al X-lea Lupu). Роден е в Яш и умира в Тигина (Tighina), Той живял само 19 – 20 г., но е бил принц на Молдова от 1659 г. до 1661 г. вследствие на усилията на затворения си баща и везира Кюпрюлю Мехмед паша.

Василий Лупу е бил съвестен християнин. Той изплатил задълженията на Цариградската вселенска патриаршия към Високата порта и срещу това получил правото да пренесе чудотворните мощи на българската светица Праскева (Петка) Епиватска Търновска в столицата на княжеството си Яш. Първоначално мощите на св. Петка (родом от Епиват през 11 век – Византийска Тракия, до гр. Каликратия, близо до Мраморно море) се пазели от 1238 г. до падането на Търново църквата „Св. Петка Търновска”. Мощите на светицата, за която с смята, че покровителствала рода на Асеневци, тайно били спуснати по стената на Фенер към морето, а от там с кораб отпътували за Молдова, където ги приели в новопостроения храм „Св. Три светители“. Съхранявани са били в готическата зала на Василий Лупу в параклиса към храма, където след избухнал пожар по чудо остават невредими. На 27 декември 1888 г. ги пренесли в новата яшка митрополитска катедрала „Сретение Господне”. Там те пребивават и до днес, което прави и сега град Яш поклоннически за християните. Надписът на балдахина на мощите е “С почитание и любов към Христа, аз, Василий Лупу, по Божията воля господар на цяла Молдова и покровител на всички православни християни, с Божията помощ пренесохме от Константинопол с много усърдие и много радост тези свети мощи на преподобна наша майка Параскева Търновска”.


Какво произлиза накратко от гореписаното? Василе Лупу не е българин по рождение и няма оставени наследници. Баща му Николае Кочи не е роден в Арнауткьой (Пороище), следователно мечтата за княз с корени от Пороище е само една мечта.