Търсене

Разградското театрално дело и разградският театър са две различни неща
19 August 2015

На 14 август т.г. в „Екип 7“ публикувахме статията „Разградският театър – кой го създаде и кога и нуждата от една негова истинска история“ с автор Дулинко Дулев, поет, журналист и драматург на ДТ „Антон Страшимиров“ в един от най-силните му периоди – 1984/88 година.

Днес продължаваме темата с бележките на професор Пламен Радев, надявайки се нашите публикации един ден наистина ще послужат за основа на една пълна история на театралното дело в града.


Докторът на педагогическите науки Пламен Радев е професор в Педагогическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Бил е 10 години декан на факултета, а сега е председател на неговото Общо събрание и ръководител на катедра „Педагогика и управление на образованието“. Автор е на над 50 монографии, учебници и учебни помагала в областта на научните му интереси и професионалната преподавателска дейност – дидактика, теория на възпитанието, философия на образованието, мениджмънт на образованието, история на образованието. Роден е в Разград през 1950 г. Завършил е ТМТ „Шандор Петьофи“ през 1969 г. и Философския факултет на СУ „Климент Охридски“ през 1976 г. Първата му публикация е от 1969 г. във вестника на Механотехникума. Извън профилираните си научни занимания проф. Радев пише многобройни историко-публицистични статии за миналото на Разград и региона в „Екип 7“ и много други издания, автор е на много издадени изследвания на тази тема. Последните му книги в тази област са „Иван Багрянов и Петър Габровски“ /и двамата са разградчани, видни държавници преди 1944 година – б.р./ и историческото изследване „От Абритус до Разград“. Останахме приятно изненадани, като видяхме, че в излезлия само преди няколко дни учебник „История на образованието в България“ проф. Радев е включил отделна статия за гимназиалното образование в Разград.



Театрално дело в Разград и театралният живот в града е твърде изявен в българските земи по време на Османската империя. Кога е началото на разградското театрално дело?

19_06_2015_pavel_karakulakov.jpg19_06_2015_petko_vulnarov.jpg19_06_2015_hrisa_karapeeva.jpgРазградските училища през втората половина на ХІХ век започват годишните си изпити на 20 юни и ги завършват на 5 юли. На 28 юни 1870 г. на изпита по турски език присъствуват всички официални лица в града. Османски управител на Разград по това време е сравнително либералният каймакам Рифат бей (брат на Мюкерем ханъм, собственичка на имота, върху който е построен сегашната гимназия). Учителят Димо Хранов произнася реч за ползата от Просвещението. По този повод цариградският вестник „Право“ в броя си от 13 юли същата година пише: „На другия ден след изпита, в присъствието на споменатите чиновници, извърши се едно кратко представление „По неволя доктор“ - сцена народна и нравствена, от осем ученици, които много добре се отличиха в ролите си... “. Ясно е, че на 29 юни (стар стил) е първото театрално представление в Разград. „По неволя доктор“ е побългарена комедия на Молиер от Добри Войников. Тя е издадена през 1862 г.

19_06_2015_mariana-brankovanova.jpgВ началото на юли, същата година, на годишните изпити в девическото класно училище, е представена от две ученички и втората, написана от Д. Хранов сценка - „Дечка и Еленка“, с авторова идея за еманципацията на жената. Тя е публикувана в сп. „Училище“, бр. 5, 1870 г. Ако някой знае, къде по това време има по-ранни театрални представления от ученици и ученички, то нека да го напише.

През ноември 1870 г. под ръководството на Д. Хранов се репетира „Многострадална Геновева“ и „Бабата и дяволът“. Първото им представление пред гражданите на града е на Коледа - 25 декември (стар стил), 1870 г. С тези две пиеси, поставени от Хранов, се играе първото представление, изпълнено от бъдещи читалищни дейци - самодейци на читалищна сцена”.

В книгата на Георги Г. Димитров, издадена през 1895 г., Бърни Г. Бърнев (1844-1900) пише с мастило имената на част от участниците: „...Тогава дадохме за първи път представление - драмата „Геновева“. Аз бях суфльор и свирач по време на представлението /подпис Б. Г. Бърнев /..“. „Многострадална Геновева“ е преведена от сръбски драма „Сигфрид и Геновева, једно жалостно позориште у пет дјејствија", Василија Јовановића, Земун, 1830 г. Второто издание е от 1851 г. в Београд. По него е преведен българският вариант от Павел Тодоров (Теодорович) през 1856 г. в Белград. Павел Тодоров (1836-1881) е от Лясковец. Той е завършил Историко-филологическия факултет на Московския университет. Бил е учител в Лясковец и Болград, където става директор на гимназията. Само на 20-годишна възраст превежда драмата, която разплаква много българи, включително и разградчани. Оригиналът на тази драма е със заглавие „Genovefa“ от 1810 г. Автор е немският поет, писател, свещеник и учител Кристоф фон Шмид (1768-1854). „Бабата и дяволът“ е перефраза на „Криворазбраната цивилизация“ от Д. Войников.

19_06_2015_evredika.jpgЖенското дружество в Разград „Майчина грижа“ е основано на 18 май 1870 година. То възниква по инициатива на учителките и на разградските гражданки: Неранза Георгиева Вълчова, Мария хаджи Николова, Анастасия Петрова, хаджи Танаса Димитрова, Дечка Сп. Георгиева, Елена Ст. Тодоракиева, Мариола Сп. хаджи Ганчова, Парашкева Ст. Александрова и др. До Освобождението дейността му се свързва предимно с просвещението на жените в града и с подкрепата на училищното дело, особено на девическото образование. Според Иванка Янкова в книгата „Огнища на духовна пробуда, изгревът на светлината по българските земи“, София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2008, женското дружество „Майчина грижа” в Разград организира през 1871 година, заедно с градското читалище „Съгласие”, театралната постановка „Дечка и Еленка”, написана от главния учител Димо Хранов, в която за първи път с роли участват две ученички. Постановката поставя въпроса за общото повдигане на културата и образованието на българското момиче. Въпрос на допълнително изследване в коя година е поставена „Дечка и Еленка”. Според мен е през 1870 г., защото вече е започнало публикуването в сп. „Читалище”, а Хранов я има и в ръкопис.

След това се играят „Райна княгиня“ (от Добри Войников) и „Многострадална Геновева“ на 5 януари 1871 г (нов стил, или края на декември 1870 г. в стар стил). На нея също присъстват градските управници и първенци. Следващите представления са „Зла жена“ (от Йован Попович (побългарена от Д. Душанов), „Бабата и дяволът“, натъкмени от Д. Хранов. През следващия „сезон“ - от септември 1871 до септември 1872 г. са представени „Криворазбраната цивилизация”, „Райна княгиня”, „Многострадална Геновева”, „Велизарий” (на К. Х. Траудцен), „По неволя доктор”. От средата на 1873 г. до март 1874 г. читалището почти не функционира. След това новите читалищни настоятелства не проявяват някаква особена активност до 1878 г.

През 1878 г. Г. Згуров, Павел Каракулаков, Петко Вълнаров играят в „Стоян войвода” и „Криворазбраната цивилизация”. През 1879 г. първа женска роля се играе от Хриса Карапеева. Интересна жена е била Хриса Карапеева (1858 –1942) – учителка, учила в Габровската гимназия през 1873 – 1875 г. Tя е първатa актриса в читалищния театър. Активен член е на дружество „Майчина грижа“ в Разград. След 1879 г. е обидена неоснователно и напуска града. Хр. Карапеева е учителствувала след това в Силистра, Каварна, Тулча, Лом, Разград и Севлиево Тя е преподавала аритметика, физика и български език. Хриса Карапеева се жени за българския герой генерал Вичо Дионисиев Диков (1861-1928). Той е свързан с Разград чрез службата си в 7-ми Преславски пехотен полк.

През 1886 година в Разград се играе „Руска” на Иван Вазов, „Велислав и Милка” от Сава Доброплодни, побългарената от Т. Шишков „Велизарий” и „Ревизор” на Н. Гогол.

В 1887 г. Вацлав Трунечек (1864 – 1922), учител по рисуване, прави първите декори и рисува театралната завеса. Върху нея е изобразена пробуждащата се Аврора – богинята на зората. Завесата вярно служи до 1932 г.

През периода 1899 – 1891 г. в читалище „Развитие“ се играе предимно руска класика. В края на 90-те години под ръководството на Ангел Ангелов на сцената се поставят избрани и съвременни пиеси.

Оживление настъпва след 1895 г. , когато в трупата се включва Матей Икономов , който по-късно създава свой пътуващ „Съвременен театър“. По-високото художествено ниво на театралната дейност на Икономов продължава родственикът му Гриша Попов, актьор заедно с Евстати Сумпаров, Г. Стаматов и др. Активно се развива театралният живот в града по време на председателя на читалището Атанас Изворов. Поставят се: „На дъното“ от Горки, „Женитба“ от Гогол, „Иванко“ от В.Друмев, „Към пропаст“ и „Хъшове“ от Иван Вазов. По това време новосъздадената „театрална дружинка“ наброява 25 актьори и актриси - любители.

Особено показателно за театралното дело е началото на ХХ в. и то през 1901 г. Тогава показва съществуване „Разградски любителско театрален кръжок” с режисьор Емфеев. През есента се играе „Лудетина“ от Крилов. Актьори са А. Изворов, г-ца Вълнарова, Г. Свирачев, Г. Кюпрюбашиев, г-ца Мазнева. Следващата постановка е „Парижки бедни” от Евгений Сю. В читалище „Развитие” продължава да има театър. Там ръководител е Дончо Сумпаров. Театър прави и Македонското дружество. Поставя „Разбойници” от Шилер.

Театрални постановки се създават от офицерите от гарнизона през 1902 и след това. Военните играят първо „Искрено приятелство” и „Вий”. В 1905 г. се създава “Театрална дружина” с ръководител Григор Попов. Включва 25 любители актьори и актриси. През 1907 г. се показва пиеса от местното дружество „Майка”. То представя „Златно руно”. По някое време от този период в Разград има четири театрални трупи. Къде го има това в малък град? Едновременно с това в читалище „Напредък” (основано 1901 г.) се организират се утра, четене на глас заради многото неграмотни, изнасят се представления като „Стефан Караджа”, „Васил Левски”, „Многострадална Геновева” и др. Поради липса на собствена сграда, до 1914 г. читалището се помещава в една от стаите на Доброшкото училище, сега СОУ „Христо Ботев”. Първите актьори-любители са Димитър Ив.Халаджов (баща на бъдещия кмет Ив. Халаджов), Илия Донев Хорозов, Иван Димитров Калев и др. Женските роли са играни от мъже поради несъгласието на старите хора това да правят девойките.

След края на войната, завърналите се живи жители на Доброшката махала имат още по-голям ентусиазъм за просвета и култура. Нараства броят на читалищните членове. През 1922 г. Управителният съвет на читалището взема решение да се изгради голяма читалищна сграда с театрален салон и просторна библиотечна читалня. Театралната читалищна дейност и други форми на културно-масова работа се засилват чувствително. Събраните средства се внасят във фонда „Построяване на читалищна сграда”. За първи път в театралната самодейност се включват и жени от квартала - девойките Стояна Димова, Стояна Кьосева, Керана Димова. Играят се пиесите „Службогонци”, „Хъшове”, „Женитба” и др.

Ако се вземе предвид и трупата в читалище „Напредък“, то в Разград стават пет театрални състава. Какво става, уважаеми изследователи на разградското театрално дело?

След Първата световна война се предлага организирането на разградска театрална трупа с т. нар. „Плащан любителски театър”. Общината отговаря на това предложение и през август 1922 г. се създава Разградски общински театър с щатни длъжности и субсидия от 150 хил. лв. Началник на театралното отделение при общината и режисьор е Неделчо Николов, а актьори са София Дюлгерова, Парашкевица Николаева, Иван и Сийка Русеви, Райна и Стефан Пенчеви. Сезонът е открит със “Силата на мрака” от Л. Толстой. През 1923 г. режисьор става Болгар Багрянов (1895-1927), притежаващ голяма театрална култура. В различни театри, той е поставял пиесите „Чест” (Зудерман), „Борислав” (Вазов), „Тоска” (Сарду), „Змейова сватба” (П .Ю. Тодоров), „Моралът на г-жа Дулска” (Г. Заполска) Основна актриса е Марта Мянкова, родом от Варна, оставила ярка следа в театралния живот на България.

С аргументи за икономии в общината, на 9 декември 1923 г. театърът е освободен в „безплатен отпуск”, който продължава близо 24 години - до 1947 г. Театърът е закрит официално през 1944 година, но дотогава са гостували 69 други трупи с 230 пиеси.

През 1947 година в Разград се изгражда театрална трупа към Околийския читалищен съвет. На 11 май трупата e изнеслa с голям успех своето първо представление в Разград - драмата „Боряна” от Йордан Йовков”, пише през м.май 1947 г. в-к „Разградски народен глас”. Постановката е създадена под ръководството на Антон Бояджиев (чиновник в БЗК) и Радка Савова (чиновник в общината). Актьорите са Петранка Атанасова, Татяна Ноева, Димитър Ноев, Николай Чуков и др. С решение на Околийският народен съвет се формира нов, постоянно действащ състав към читалище „Развитие”, наречен Разградски драматичен театър с директор и гл. режисьор Тодор Донев, режисьор Иван Гайдарджиев и щатен актьорски състав от 19 души. Сред тях са: Иван Кондов, Петър Слабаков, Станка Пенчева, Сергей Бартенев (Бартелев), Недялко Матев, Димитър Минев и много други техни колеги от Разград, Шумен и Варна. За театрален салон и гримьорни се ползват салона и подземните помещения на ОУ „Васил Левски”. Първият спектакъл на Разградския драматичен театър е „Хъшове” на Иван Вазов.

Един от популярните навремето филми е „Български орли” със Сергей Бартенев (1941) в ролята на Генерала. Това е история за любов по време на война, за двама приятели, които обичат една и съща жена, но не си съперничат, а си помогат в радост и бой. Този актьор Сергей Бартенев обаче няма нищо общо с друг руски актьор и режисьор на научно-популярни филми със същото име. Другият Сергей Бартенев (1900-1966) през 1947-1948 е упълномощен представител на „Совэкспортфильм” в Аржентина. Нашият Сергей Бартенев е участвал в други два руски филма: „Очарованный химик“ (1935) и „Райхан“ (1940). В други филми не е участвал.

В Протокол № 13 на Временната управа от 25.04.1948 година се взема Решение № XIV, което гласи: „Разградският околийски драматичен театър се променя за Народен общински, който да се обособи на самоиздръжка...” През 1953 е наречен Народен театър при Общински народен съвет. Присъден му е статут на Държавен театър, През 1957 г. името се променя на Държавен репертоарен театър.

От 28 януари 1972 г. театърът носи името Драматичен театър „Антон Страшимиров”, което се дава с Указ № 97 на Държавния съвет на НРБ. Името се дава по случай 25-годишнината на театъра. През септември 2003 г. театърът се мести в новата сграда на Общинския културен център. През м. юли 2010 година с Постановление на МС за преобразуване на държавни културни институти, с което започва реформата в системата на сценичните изкуства се обединяват Музикалният и Драматичният театър в Разград. Театърът е поставял и поставя както класически, така и съвременни пиеси.


Проф. Пламен РАДЕВ


Павел Караколев, Петко Вълнаров и Хриса Карапеева – едни от първите разградски „актьори“


„Пробуждането на Аврора“ - нещо такова е представлявала първата театрална завеса, която учителят по рисуване Вацлав Трунечек прави през 1887 година. Завесата се ползва до 1932 година.


Плакат от филма „Български орли“ с участието на Сергей Бартенев в ролята на Генерала.






Ръководители режисьори на театъра по години


Директор и гл. режисьр Тодор Донев - 1947-1949;

Директор - Иван Гайдарджиев - 1949-1950,

Режисьори - Борис Денизов, Мари Матен;

Директор- Димитър Пенев - 1950-1951,

Режисьори - Мари Матен и Людмила Пенева

Директор- Димитър Пенев - 1951-1954,

Режисьор - Людмила Пенева;

Директор - Димитър Пенев 1954 -1955,

Режисьори - Людмила Пенева и Константин Генкулов;

Директор - Йордан Петров 1955-1956,

Режисьор - Константин Генкулов;

Директор - Кръстьо Иванов - 1956-1958,

Режисьор - Цветан Велев;

Директор- Марин Георгиев - 1958-1963,

Режисьори - Цветан Велев, Петко Сираков (1960 - 1961), Петър Тренев (1961-1962), Али Дервишев (1962-1963);

Директор - Стефан Пенчев - 1963-1964,

Режисьор - Йордан Черкезов. Стефан Пенчев е бил собственик на Софийския оперен театър “Одион”;

Директор - Владимир Полянов - 1964-1966,

Режисьори - Людмил Гочев (1965 - 1966), Ибрахим Мустафов (1965 - 1966),

Директор - Иван Зоин - 1966 - 1970,

Режисьори - Л. Гочев, Георги Темелков, Ибр. Мустафов, Константин Загоров (1967-1968), Цв.Велев и Антон Деветаков (1969 - 1970)

Директор-Ангел Геров - 1970-1977,

Режисьори - Цв.Велев, Ники Кънев и Ибр.Мустафов, В.Павлова (1971-1974), Юкс.Чаушев, (1971-1977);

Директор - Гавраил Маслев - 1977-1979,

Режисьори - Цв.Велев, Юкс.Чаушев , Ибр.Мустафов

Директор - Станьо Михайлов -1979-1981,

Режисьори - Цв.Велев, Юкс.Чаушев;

Директор - Ангел Геров -1981-1986,

Режисьори - Цв.Велев, Юкс.Чаушев, Кр. Дограмаджиев (1984-1985);

Директор - Христо Минчев - 1986-1989,

Режисьори - Цв.Велев, Кр.Дограмаджиев, Димана Гуляшка;

Директор - Христо Попов - 1989-1991,

Режисьори - Цв.Велев и Кр. Дограмаджиев;

Директор - Радка Спасова -1991-1996,

Режисьор - Владимир Бурилков, Христо Кръчмаров (1992 - 1996);

Директор - Виктор Бойчев - 1996 - 1999,,

Режисьор - Леонард Капон (1996-1997), Р. Велев (1997-1998). С Лео Капон сега сме колеги в състава на Педагогически факултет на ПУ. Той е доцент и води клас в специалността на факултета „Актьорство за драматичен театър”;

Директор - К.Станев - 1999 - 2009,

Режисьри - Р. Велев (1999 - 2002), Съби Събев (2000 - 2009);

Неделчо Янчев Стойчев – Дежо – директор – 2011 г.

Съби Събев – режисьор.

Пламен Панев – директор –2014 г.