Търсене

Коренните жители на Разград и района – българи, ама не какви да е, а капанци!
14 September 2015

Що за българска етнографска общност (група) са капанците?

Първо, искам да обясня съвсем накратко някои основни категории. Етносът представлява големи групи от хора, класифицирани според общия си произход, расови, национални, племенни, религиозни, етнически, езикови или културни характеристики.


Еротикон на капанеца

Имало една баба от гърците (коренно капанско население, което е смятано за сметкаджийско и хитряшко) в Осенец. Внукът и се оженил и двамата млади вечерта влезли в собата. Знаейки нрава на бабата, те дръпнали перденцето на малкия пенджур и бабето не видяло нищо, но цяла нощ слухтяло. На сутринта двамат млади, весели и бодри отишли на чешмата в двора, плискали се, смеели се, пръскали се. Бабата не издържала, влязла в собата, огледала всичко и излязла на двора. Гледайки младоженците, не могла да не се въздържи и рукнала: “Мър баби, цяла нощ викавти идни рабти: ади сига лапай дувай, лапай дувай, лапай дувай, пък чувеня (тенджерата) пълен. Ништу не сте ели. Ут де имъти тъз сила”.


***

На една женица от Гецово и умрял мъжът. Отишла на деветините на гробищата, клекнала и почнала да прелива. Отзад е боцнал някакъв връх и тя изокала: “Оф, Иване, Иване, девет дена как си пукясъл и пак не съ отърва от мурафетя си”.

 

***

Един от Дряновец са оженил, ама много харесвал баба си (тъща си), която била твърде млада и засукана. Веднъж есента, двамата цепили сливи за сушене на сундурмата и зетят приложил техниката на страничната капанска атака. “Бабо, чув, чи комшията Ченито многу аресвал дяда си”. “Бряв ба, Мъринчо, чувъла съм, че зетьовите аресват бабите, ама за дяда им ни съм чувъла”. “И аз съм тъй чул, ама му съ чудя на оня на главата” – казал Маринчо.


***

Един капанец на Гергьовден ял, пил, ял, пил, та са надръндил отвсякъде. Вечерта си легнали под ателя с жена му, но сутринта му станало лошо и докато отиде до нужника на двора се изпуснал в гащите си. “Ей, жинъ, знайш ли ко сънував тъз нощ. Бяв на върхо на църквътъ и кът мъ залюля идин вятър – а да падна от иднътъ стрънъ, а от другъта, ей люляв съ пет сахатя”. Жена му загрижено го изгледал и казала: “Аз ку бяв на тебе, щяв да съ дриснясам от шубе”. “Ъм яз, ко съм напраил смяташ – същото” – измъкнал се стопанинът...


***

Един капанец от Дряновец се напил като паднала талпа в Лома и едвам се добрал до вкъщи. Жена му излязла, опитала се да го издърпа от прага, но как се тегли пиян кютюк. Дърпала, дърпала и се отказала. Завалял дъжд и тя го покрила с дървеното корито. На сутринта завалията се събудил и видял дървения костюм над себе си. “Брей, мама му стара, коги умряв, коги ма погребаха?” Чукнал на коритото отгоре и викнал: “Ей, комшу, дето си до мене, дай ми ино кило вину, чи щти гу върнъ кът додат мойте на читирсте”.


***

Имало една баба от Тетово. Ходила из гората за гъби чdк до Глоджево, но я хванали едни халгъзници, детото жена не били виждали. Викала тя, че е стара, че има само един зъб, но те и обещали че след екшъна зъбът и ще падне от само себе си. Зъбът паднал, бабата излязла от уплаха и си спомнила, че има неизваден корен и го ударила на молба.

 

***

Дрянцалиите пратили таралежа да донесе юзъм/гьозум за гергьовското агне. Тръгнал той и се върнал на Димитровден. Срещнали го дрянцалийските бясове, почнали да ги попържат и да викат “Ади ба, туткав боцуняк”, но той се спънал на прага и викнал: “И-их дъ ви бъ майката, дет сти съ ръзбързъли толкуз, аман от бясове, гювечари и айлази”.

14_09_2015_kapanci_6.jpgЕтнографската група се различава от етническата. Етнографската група представлява част от етнос, която се различава от основната част на етноса единствено по някои специфични особености на езика (диалекта), културата и обичаите. Народоизследователите (етнолозите) обозначават с този термин популации на хора с общ произход, история, култура, свързани със специфична територия и чувство на солидарност помежду си.

14_09_2015_kapanci_4.jpgКапанците са стара и локална първична етнографска група. Те са дискретен сегмент на българския етнос със специфични отличителни характеристки в езика, бита и нравите, обичаите, празнично-обредната система, танците, етнопсихиката, облеклото, кухнята и взаимоотношенията. Те се формират, когато народността асимилира различните групи. Притежават и се гордеят с двойната идентичност на българин и то не какъв да е българин, а капанец.

14_09_2015_kapanci_5.jpgКапанците са изконни български жители в някои села на Лудогорието и по-точно в Разградско и Поповско: Осенец, Дряновец, Сеново, Гецово, Кривня, Цар Калоян, Топчии, Каменово, Равно, Ушинци, Желязковец, Каменар, Опака, Садина. Люблен, Зараево (първоначалните две махали Кара Хасан и Моти (Мути) кьой), Паламарца, Доброшката махала и на други места в Разград, част от населението на Попово.

Наименованието “капанци” може да идва от:

• везбата (шевицата) на ризите, която е на капки (Ив. Коев);

• в етноса на чувашите (с които се намират близки връзки по облеклои празнично обредна система), мъжките и женски ризи на чувашки език, се наричат “кĕпе”;

• в румънския език ризите до кръста се наричат “shepeneag”;

• в турски език ризите до кръста се наричат “kapanik”.

• куманите, които остават да живеят в България се наричат “куманци”, което по-късно се видоизменя в “капанци” (Кирил Данев);

• шевицата “капанка” е наричана от самите капанци “куманско шити”

(куманско шиене);

• по време на османското владичество в капанските поселения от мъжете се носела вълнена шапка, наричана от местните”кепе” или “капа”. Едва ли има по-глупава версия, защото в почти цяла България казват диалектно на шапката, калпака или капелата “капа”;

• бидейки твърде дълго езичници, капанците като прабългари са правили жертвоприношения на капищата и от там идва името “капанци”, изразяващо типичната капанска упоритост и понякога необяснима съпротива, проявявана по различни поводи;

• тъй като част от българското население в Еленския балкан не приело християнството, то цар Борис I го “закапанил”, т. е. го затворил в Лудогорието;

• голяма част от войниците, които направили “капан” на Никофор Фока във Върбишкия балкан са били заселени след това по сегашните капански села;

• непокорните български боляри след погрома над сина на Борис I – Владимир Расате (850 – ок. 893) са били затворени в капана на селищата от Лудогорието.

• Георги Илиев в изданието си „Нестандартна книга“ отбелязва, че капанците са характерна местна етнографска група от местно население – ерлийци, заселили се в най-стари времена и дошли с ордата на Аспарух.

 

Сеновски лафове за природата и живота


По заключение имало един ашладисан на слива (женен) в Сеново, дето ходел по голяма нужда в дворъ, щото бил льохман, калпав, айлазин, михлюзин, дембел, натурник (нахалник) и мързел. Той заспивъл ляв, ма са събуждъл десен. Та на тоз главундер, от всичко това бърбушките му миришели на гнойще. Туй са видяло и разбрало от жинъ му. Тя много не траяла запушките му, аздисъла съ (ядосала се) и инъ сабаалаим зела бела (лопатата) и му фърлила боклука през тарабите, да ни го гледат комшиите нагързучен и фунтисън (миризлив). Тя му съ билъ много нагрочила и дала голяму надрундвани (насосвани) на бела, та нахожданиту му фръкналу чак на нибету кът ярак (ястреб), с голям аралък (процеп – б. м.). От туй цялуту, гьотере фърляну гюбре, слънциту са дръпналу нагнусену и съ дигналу хептен на високо. От тугиз деня й убав, бял и дълъг, ама само през лятуту. Жинъ му на тоз прос бяс (бил от Дряновец) пукясъла от зор и зимътъ станало пак тъй. Госпуд съ заптисъл и дал сняг, чи да не гледъ сиира на тоз лъскач и дермен (мелач) на едени (ядене).


***

Един капанец заминал войник наскоро след сватбата си и се изпълнил със съжаление, че не могъл да консумира по-дълго брака си интензивно, както е при младоженците. Това, че не могъл да колладисва булката си го мотивирало да изкаже мислите си в писмо, писано от друг, тъй като бил неграмотен. В него написал, че го карат да не тръгва на “сантрач” (т. е. накриво, по името на диагоналната греда, която се слага в средта на стената) за маршировка, а да започва с “убавия крак” – т. е десния, като след него идва “лошия крак” – т. е. левия. В желанието си да опише желанията си, младият войник обещава на булката си по време на отпуската следното: “шъ тъ спъцъркам кът узрял карпуз” и “шъ тъ зям кът питровкъ ябълкъ”.


***

Иднъ жинъ от Сенуву са оженилъ /т.е. омъжила/. Тя думълъ на мъжо си: “Ристо, не оди навън, чи ши срешниш самодивъ”. Пък той думъл: “Мен мъ ний страв от самодиви”. Бряв, ко дъ гу прай тъз? И да земи тъз ъбдалка да си разплите пиргата (косата), скрилъ съ зъд пърмаците (прозорците) и изкочила пред него кутруля (рошава). Паднъл Ицко, стреснъл съ. “Бря, Ристо, аз съм бря, не е самодива” – викналъ жинътъ. Да, ама Ристу пукясъл. Пукнълъ му съ уденцътъ (жлъчката).

Наименованието “капанци” се среща за първи път през 17 век в османски извори по повод на с. Равно. Според антрополога П. Боев при капанците има запазена компактна маса от прабългари с типични расови памиро-фергански черти, които се срещат и сега.

Същото бе потвърдено и от психиатъра доц. д-р Георги Койчев (родом от Пороище), който няколко години е бил лекар в разградската болница и ми сподели наблюденията си за костната система на капанците, която според него е коренно различна от тази на хора от други етнически групи.

Фолклористът Иван Койнаков (поч.1990) също смята, че някои обреди и носиите свързват капанците с прабългарите. Той дори отбелязва, че наименованието “капанци” за първи път се споменава в турски регистри от 1430 г. Нека не забравяме, че думата “капан” е турска, следователно името „капанци“ не може да идва идва от нея, защото етническата група е много по-ранна от османското нахлуване. Българските думи за „капан“ са клопка или уловка. Повечето версии от представените по- горе са романтични от гледна точка на историята, а според психонализата, те представляват обикновена фантазия, която е дологична форма на мислене.

14_09_2015_kapanci_1.jpgС това искам да отбележа, че версията за обшивката на ризите е най-достоверна, защото думата „капка“ си е вече българска. Капанската женска риза е туникообразна със строга кройка и пада права по тялото. Шевичните ивици обточват пазвения отвор, ръбовете на плата и ръкавите. Нарича се „черно капане“. Оттам и ризата се нарича „капанка“. Шевицата капане предствлява широк орнаментален бордюр, изпълнен плътно с черни вълнени конци, сред които има светли, шахматно наредени клетки, наречени „капки“. На капански диалект обаче не се казва „капанец“, а „капаниц“. Това признание да бъдеш „капаниц“ идва след „разешването“ (разделянето) на момчетата и момичетата в облеклото им преди да тръгнат на школото.

Всичко гореписано за капанците съм споделил в добавения мой авторски текст към книгата „Сеново-моя гордост и съдба, географски, исторически и етнографски проучвания“, автор Слави Спасов Цанков, Пловдив, 2008. Всички други писания са волни интерпретации на текста.

Искам да отбележа следното: капанците никога не са се наричали “ерлии”; ако в турски език ризите до кръста се наричат “kapanik”, и ако в румънския език ризите до кръста се наричат “shepeneag”, то названието “капанец” не идва от тях, а точно обратното: турците и румънците са се повлияли от българското име на тази риза “капанка”, защото първите намират местното население по мястото си, а румънците до средата на XIX в. са писали на кирилица, да не споменавам колко български думи има в езика им.

В посочената книга от 2008 година направих опит за психопортрет на капанеца.

Според него, тълкуването може да се проведе по следните измерения (дименсии):

. личностни черти;

. емоции;

. мотивация;

. психологически ръст;

. социални отношения;

Личностната черта тук ще се разбира като стабилно устойчиво личностно качество, което се проявява в много ситуации.

Класификацията на отличителните личностни черти може да се направи приблизително по факторната теория на Р.Кятел.

Специфични личностни черти: известна скритост и обособеност; настойчивост; вътрешна сдържаност до известен предел; недоверчивост; интроверност (ориентираност към себе си); съвестност; упоритост; реалистичност; здравомислие; трудолюбивост; пунктуалност; склонност към съперничество; склонност към пестеливост до скъперничество; догматичност; ригидност (отсъствие на бърза промяна); практичност и заетост със земни дела; подозрителност; силна ревнивост; донякъде покорност на условията; загриженост за деца и близки; склонност да обвинява себе си; не обича промени; уважава традиционните ценности; вътрешно тревожен; педантичност; дисциплинираност; държи на имиджа си; самостоятелност; самодостатъчност; тих; сдържаност до определени граници; не е склонен към ефектни проява; завишен самоконтрол до известни ситуации; внезапна избухливост след натрупване на отрицателни емоции; безразсъдни действия, вследствие на внезапен афект;

. избягва рисково поведение; отзивчивост; лоялност; надежност; относителна предсказуемост на поведението.

Преобладаваща интензивност на основните емоции, разбирани като психични състояния: удивление - слабо; страх - нормално; радост - повечето пъти прикрита; одобрение - предпазливо; мъка - прикрита; отвращение - прикрито; любов – силна, но прикрита; ревност (смес от любов, страх и гняв) - силно изявена или във вътрешен или във външен план; подчинение - по принуда; оптимизъм - от нормален към нисък; разочарование - прикрито; агресия (вербална и инструментална) - скрита до ситуация на внезапно избухване; конфликтност – избягвана д някакъв субективен предел, но след това необуздана; вина - понякога; завист - скрита; благодарност - показвана.

Мотивацията, разбрана като вътрешен процес, който предизвиква и насочва дейността, е предимно: вътрешна; за постижения; за безопасност; за уважение от другите и уважение към себе си; за себереализация от гледна точка на собственото виждане за възможности.

Психологическият ръст, разбран като стремеж към цялостност, е ориентиран към резултативност, а основни пречки за реализацията му заплахите и тревогата. Понякога на психологическия ръст пречат заблужденията и гордостта. Социалните отношения се характеризират с по-голяма изява на индивидуализма, отколкото на колективизма, но съчетана с известна доза алтруизъм при определени случаи. Търси се собствена идентичност в рамките на общността.

По 16-те типа личности на Myers Briggs капанците могат да се групират в няколко от тях:

сериозни, надеждни и спокойни реализатори, ориентирани към цели; практически ориентирани, организирани, не се интересуват от теории и абстракции; грижовни, лоялни и верни; добросъвестни, с интереси към подпомагане и възпитание; тихи и резервирани, интересуват се как и защо работят.

По водещите дялове на мозъка, напр. от Кatherine Вenziger: DISC basic personality types model на US Inscape Publishing company, в който схемата на типовете е по началните техни букви:

Dominance – господстващ; Influence – въздействащ; по типологията на McCarthy/4MAT System: на здравия разум;

Според Rajiv Mishra типовете личности са 9, но за капанската етнографска група се отнасят:

перфекционисти (реалистични, съвестни, принципни); отстояващи (преки, самоуверени, защитени, независими); изпълнителни (енергични, оптимистични, самоуверени и целенасочени).

По типологията на В. Г. Шелдън (1898 – 1977) в неговата конституционна теория капанците (според мен) са: мезоморфен тип (силно развити кости и мускули), а по темперамента: церебротоничен тип (сдържаност, срамежливост, тревожност).

По таблицата на нормалните първични основни черти (Р. Кятел) могат да се отделят следните такива, но много приблизително: скрит, държи се обособено, не се интересува от делата на другите; силно „Аз“: емоционално стабилен, реалистичен, спокоен; флегматичен темперамент: държи се сдържано, внимателно обмисля, нискоактивен, неповратлив; доминантност: настойчив, агресивен, непокорен, склонен към съперничество; покорен на условията; здравомислещ, мълчалив, сериозен; сила на „свръх Аз“: съвестен, упорит, високоморален, здравомислещ; плах, сдържан, срамежлив, чувствителен към заплахи; реалист, не се поддава на илюзии; рефлексивен, вътрешно сдържан; просоциалност: социално зрял, бдителен, дисциплиниран; подозрителен, ревнив, догматичен; практичен, зает с земни дела; прям: директен, открит, с обикновени вкусове; премерена пасивност: меланхоличен, внимателен, избягва риска; консерватизъм: не обича промени, уважава традиционни ценности; рефлексивност: контролира поведението си, има силна воля, педантичен, дисциплиниран, следи за имиджа си; самодостатъчност: самостоятелен, изобретателен, предпочита собствени решения; личностно поведение: тих, не е склонен към ефектни жестове; слаба потребност от самоизразяване: неразговорчив, не участва в компании.

По теориите за личностните черти (чертата може да се мисли като относително стабилна характеристика (траен модел), която повлиява на хората да се държат по определен начин):

по шестфакторния модел на Джон Холанд (John L. Holland) може да се посочи една водеща личностна черта - реалистичност – ориентира към изпълнители; по модела на големите пет личностни черти могат да се посочат две от тях; добросъвестност (съзнателност) – (ефикасност / организираност срещу търсене на лесното / невнимателност), склонност да се показва самодисциплина, да се действа почтено и стремеж за постижения; планирано, а не спонтанно поведение; невротизъм – (чувствителност/нервност срещу сигурност/увереност), тенденцията е да изпитват и да влизат лесно в неприятни емоции, като гняв, тревожност, депресия, или уязвимост; интровертност.

В никой случай обаче не мога да допусна, че капанецът като българин се е пренастроил през годините на страдалец и мрънкало, на което всички други са виновни за дереджето му. Инатът му е вид стоицизъм, който му помага да оцелее и да гледа напред.

Аутсайдери ли са капанците в сегашните си начини за справяне с проблемите? Традиционната им пестеливост, мотивация за постижения, борбеност и уважение към образованието сигурно помагат да се каже “не”! Капанците са егалитарни, те не признават много много авторитети и напъчени люде. Генетичната им експресия обаче е силно намалена, поради бракове с хора от други етнографски групи и пречи на капанската идентичност. За нея пречи и разселването на капанците по цяла България и по света. В това обаче няма нищо лошо, защото развитието е продукт и на различия и на разнообразие, на движения.

Мога да кажа обаче убедено – и най-бедният капанец в някои отношения може да превъзхожда друг, който се пише за богаташ. Брандирането и етикетирането на капанците невинаги обаче е в положителна светлина. Това идва от хиперболизацията на някои техни черти като пестеливост и упоритост, работохолизъм, консерватизъм и непоказване на някаква завишена емоционалност. Неглижирането на специфичните и характерни черти на капанеца идва от профанацията и агресията на други етнографски групи, които не виждат сосбствената си физиономия, изпълнена с противоречия и елементаризма им от наблюденията на поведението на капанеца. Да разбереш човек, който едновременно е упорит, смирен, вътрешно непримирим, експлозивен, прителски настроен, понякога зъл, насмешлив и спазващ собствените си правила и разбирания, не е лъжица за всяка уста.

Проф. д-р Пламен РАДЕВ