Търсене

Делото на Илия Бърнев не бива да остане само история
28 November 2008

 

На 26 април 1943 год. Разград чества 30-годишната обществена музикална и 25-годишната педагогическа дейност на учителя по музика в гимназията Илия Бърнев. В създадения за тази цел комитет, чийто почетен председател е русенският митрополит Михаил, влизат такива изявени личности като професорите музиканти Димитър Ненов и Тодор Торчанов, оперната певица Раля Килифарска-Тончева, писателят Христо Миндов, д-р Георги Панов, редакторът на в.“Разградско слово“ Григор Попов и др.

 

28_11_2008_iliq_burnev1.jpg28_11_2008_iliq_burnev.jpg Вероятно наред с подготовката на програмата за честването Илия Бърнев е обглеждал и живота си. Роден в семейството на видния разградски гражданин Бърни Господинов /един от участниците в първия оркестър от „европейски свирки“ преди Освобождението/, още от малък душата му е била завладяна от музиката. Започва да свири на флейта, цигулка, мандолина и други инструменти. С приятеля си Крум Денев изнасят цели концерти с мандолина и китара през ваканциите вечер. На улицата пред дома му или на ронда в парка. В мандолинния ученически оркестър, участвал в програмата на честването на 35-годишнината на читалище „Развитие“, свирят и двамата приятели Бърнев и Денев.

Дали си е спомнял как големият му брат не искал и да чуе за следване музика, зер цигулар къща не храни. Но Илия Бърнев заминава за Русия през 1910 г. и вместо медицина записва да учи музика.

Не може да не си е спомнял студентските години в Киев и Москва. Годините на Първата световна война, когато при Мачин /на Добруджанския фронт/ е ранен на 16 места, най-тежко в корема. Едва ли е могъл да забрави и изнурителния труд, когато е помощник-хормайстор в новосъздадения Свободен театър в София.

Макар че има перспективни предложения за работа в столицата, сърцето го зове към родния Разград. В началото на 1920 год. Илия Бърнев се завръща тук. И започва един живот на апостолско служене на музиката, създаването на цяла епоха в музикалната култура на Разград.

Вероятно си е спомнял първия концерт на създадения от него симфоничен оркестър през 1922 г., посрещнат с възторг от разградчани. През 1927 г. Илия Бърнев е инициатор за основаването в гимназията на ученическо музикално дружество „Михайлов Стоян“. Негова база са симфоничният оркестър и голям смесен хор. В гимназията има и ученически духов оркестър. По предложение на Илия Бърнев е образувана през 30-те години на миналия век и разградска филхармония.

28_11_2008_iliq_burnev2.jpg От музикално надарените ученици Илия Бърнев извайва ентусиазирани инструменталисти. Редят се концерти на симфоничния оркестър в по-близки и по-далечни до Разград градове, концерти в Разград, посветени на В.А.Моцарт, Л.В.Бетховен, Ф.Менделсон, Фр.Шуберт, Й.Хайдн, литературно-музикални вечери на телевизията с участието на музикалните формации. На диригентския пулт неизменно е Илия Бърнев.

Тези формации са прекрасна школа за музикално възпитание, за духовно пробуждане и извисяване както на участниците в тях, така и на разградското гражданство. Повече от 20 години с много любов и всеотдайност, с упоритост и преданост към избрания път Илия Бърнев формира в Разград много музиканти, изгражда традиции, публика, която обича и цени симфоничната музика.

Сред младежите, минали през школата на симфоничния оркестър и ученическото музикално дружество, има по-късно освен изявени музиканти, също и лекари, инженери, архитекти, учители, юристи и т.н., и т.н.. В техните души завинаги остава любовта към музиката.

Впрочем, на самото честване идват от различни краища на България ученици на Илия Бърнев – студенти, школници, музиканти да споделят чувствата на всички. В техните очи той е любимият учител, безрезервно предан на музиката, пример как се служи на благородна кауза.

Правят впечатление многобройните приветствия на тържеството – от Министерството на просвещението, от известни български композитори, от редица учреждения и културно-просветни институти и дружества в града. И това не са просто протоколни изяви, а израз на уважение и дълбока признателност.

Прави впечатление и музикалната програма на това честване, която говори без думи за делото на Илия Бърнев, за музикалните възможности на Разград по това време.

Първата част на честването – утрото – е открита от сборен хор /обхващаш певци от дружество „Железни струни“, църковния хор и хора при дружество „Михайлов Стоян“/, наброяващ около 200 души. В програмата участва ученичката на Илия Бърнев Надя Бърдарова – певица в Софийската опера. С местни солисти и оркестъра е изпълнена част от Деветата симфония на Бетховен. Над провинциалния, скромен Разград се извисяват тържествените звуци на Ода на радостта. Над същия Разград, който в края на XIX в. се „слави“ с представата, че е едва ли не Диарбекир. Над същия Разград, за който към средата на 30-те години на миналия век един „умен“ и „добре“ осведомен министър казва, че и в колибите ли ще откриваме гимназии...

Разград „никога не е бил Диарбекир“ и „колиби“, а гимназията му е била на почти 50 години през 1934 г. Гордост и безценен капитал на Разградската гимназия са били изтъкнати учители. Един от тях е Илия Бърнев.

Вечерта на честването се е състоял внушителен симфоничен концерт. В него участва и нашата съгражданка Раля Килифарска-Тончева, известна с вълшебния си глас повече от ценителите на музиката в Европа, отколкото в България.

На многобройните приветствия трогнатият Илия Бърнев отговаря с кратки прочувствени думи. Жалко, че вестник „Разградско слово“ от 14 май 1943 г. не цитира тия слова. Но е съхранил думите му, казани година по-рано, когато е чествана 20-годишнината от създаването на симфоничния оркестър. Тогава крайно развълнуваният Илия Бърнев заявява, че той е работил само с мисълта и възможностите за музикалното възмогване на своя роден град Разград.

На честването на 20-годишнината на симфоничния оркестър /6 април 1942 г./ са посветени редица статии в столичния печат. На честването на Илия Бърнев през 1943 год. е посветен извънреден брой на в.“Разградско слово“ и няколко антрефилета в софийски вестници. В тях делото на Илия Бърнев е наречено културен подвиг, музикално труженичество, а юбилярят – жрец на музиката, чист кристален идеалист, виртуозен диригент.

Разбира се, неговият път не е бил обсипан само с цветя и овации. Имало е и много трудности, и неразбиране от страна на някои съграждани. Но този идеалист и жрец ги е преодолявал, даже и забравял, когато се е озовавал в света на музиката, когато е творял изкуство със своите обични оркестранти и певци.

Така Илия Бърнев продължава традициите на своите предшественици и създава представата за Разград като град на музиката. Разградският симфоничен оркестър е известен с качествата си сред няколкото любителски оркестри в страната до 9 септември 1944 год.

И съвсем закономерно през 1947 год. разградският симфоничен оркестър става третият в страната държавен симфоничен оркестър. Негов диригент е един от най-близките сътрудници на Илия Бърнев – Стефан Вачев.

Илия Бърнев дирижира втория за сезона концерт на новия държавен симфоничен оркестър /на 28 и 29 декември 1947 г./. Скоро след това Разград се разделя завинаги с многозаслужилия свой съгражданин /27 март 1948 г./.

Симфоничният оркестър извървява до наши дни дълъг и нелек път, като отстоява високо професионално равнище. Променят се времената, променя се и светоусещането на разградчани. Но музикалните традиции не бива да не се развиват и усъвършенстват. И вчера, и днес, и утре. Те са част от историята на Разград, от духа на Разград, от културния климат на Разград.

Делото на Илия Бърнев не бива да остане само история.

 

Божидарка ЗЛАТАРЕВА