Търсене

Начало Култура Много Ви моля, внимавайте преди да наречете някого Поет!
Много Ви моля, внимавайте преди да наречете някого Поет!
23 December 2016

Това, което ме накара да напиша това писание, е интервюто с текстописеца Александър Петров в съботния „Труд“. Учуди ме колко точно и скромно авторът на повече от 1 000 текста за песни е оценил своята работа в естрадата, като никога не се нарича поет.  


23_12_2016_plamen-panchev.jpg

Много често композиторите в естрадата посягат на така наречената музикална поезия и създават по нея песни, но много рядко от хубавата поезия става музикален хит, да не кажа никога. Известно е, че това са съвсем различни изкуства и докато поезията е най-елитарното, най-дълбокото и изконно изкуство, то естрадата демонстрира показност, забавление, но за съжаление, често и лош и посредствен вкус на изказа. Тя винаги е била част от така наричаната масова, поп култура, която освен развлекателна, има още една силна страна, лесно се комерсиализира.

В българската традиция нито един от големите ни поети класици не е влязъл в поп културата, и ако композиторите са посягали към тяхното творчество, са се появявали или музикални недоносчета, или безсилни мяукания. Къде е великото творение на Христо Фотев „Господи колко си хубава“, къде е хилавият естраден вариант. Такава е съдбата и на песните по текстове на Борис Христов.

По-различна е съдбата на стихотворението на Иван Пейчев, което е сполучливо като песен в изпълнение на Васил Найденов, познато ни със заглавие „Адаптация“, но за съжаление с преиначен и опошлен вече текст, който може да накара Пейчев да се обърне в гроба.

Още при зараждането на естрадния жанр нашите поети са осъзнали опростяването в естрадата и са странели от нея. Естрадата наследствено страда от инфантилност. Езоповският език на поезията е непознат за нея. Известен е случаят с големия ни поет Асен Разцветников, който едва на смъртния си одър пред Пенка Касабова признава, че по негови текстове са написани повече от 35 от популярните тогава градски песни „Аз си има две съседки“, „Дете на моите години“, „Аз съм Гошо хубавеца“ и т. н. Признава го с омерзение, обида и срам. „Какво можех да направя като умирах от глад? А, за един мой набързо нахвърлен текст вземах толкова, колкото за една стихосбирка, над която работя повече от пет години“... Подобно признание направи наскоро и известният разградски поет Дулинко Дулев - навремето са му предлагали от естрадно-чалгаджийски състав 400 лева хонорар, за да драсне три куплета до сутринта. Тия пари през 80-те се печелеха за година. Но Дулинко е отказал.

Има и една талантлива група поети, по чиито стихотворения са написани и доста популярни песни, такива са Евтим Евтимов, Недялко Йорданов, Маргарита Петкова, Иван Ненков и други, чиито смислени стихове са облечени и в приятна музика. Но и при тях, големите поетични постижения не са в естрадния текст.

Хубавото в днешно време, е че много от авторите на текстове съзнават своето място в изкуството. В умното си интервю Александър Петров, автор на десетки хитове като евъргрийните „Любовта, без която не можем“, „Жена“, „Последен валс“, „Развод ми дай“, „Вдигни очи“, никога не нарича себе си поет и завършва: „Ще се радвам ако от стотиците, може би 1000 текста, успея да извадя една книжка с трийсетина творби, които могат да се нарекат поезия. Същото почти заяви и другият популярен автор на естрадни текстове у нас - Живко Колев, за когото на скорошния юбилей казаха: „...в много от текстовете си той е и поет“...

Никога няма да забравя и откровението на автора на много популярната песен „Бургаски вечери“ - Иван Ванев, стругар по професия, който казва: „спомням си, че когато Христо Фотев ме поздрави веднъж, бях най щастливият човек на света“...

Спомням си и думите на моите учители по поезия - Огнян Сапарев и Иван Динков: пишете така, че стихът да има своя неповторима музика, но никога да не става за естрада.

Може би най-прясно наскоро в Художествената галерия в Разград по този въпрос се изказа поетът Петър Анастасов, към чиито стихотворения са правени много музикални посегателства: „Композиторите в естрадата да се занимават и работят с текстописците. Поетите имат друга мисия и никога да не забравят това, ако са наистина поети!“. Кратко и ясно. Иначе рискуваме да слушаме забележителни любовни текстове като „Искам да остана само по парфюм“, или, ако си спомняте, блудкавия коктейл от миналото - „Спете скъпи очи, мойта нежност ви пази“...


Пламен ПАНЧЕВ