Търсене

Начало История Що за град е бил Разград през 1881 година – едно голямо село на път към новото време...
Що за град е бил Разград през 1881 година – едно голямо село на път към новото време...
04 January 2017

През април 1882 година в тогавашния Държавен вестник (бр. 40) излиза отчет на разградския окръжен лекар д-р Борис Окс за санитарното състояние на Разградски окръг. В него дословно се казва следното.

Като се намирам на служба само шест мeсеца, не успях да обиколя всичките села на Разградския окръг, макар и да съмъ посетил значителна част отъ тях, за това настоящият отчет за миналата година не може да се счита пълен.


04_01_2017_razgrad_1.jpgplamen_radev.jpgГрадът Разград

Градът Разград е разположен в долина, отъ една страна обиколен с неголеми хълмисти места. От станцията на железния път е разположен шосейния път, който води към града и продължава през главната улица, като излиза изново зад града и се направлява в Шумен. Другата част на града е разположена на малко неравно място, послан от старо време съ калдъръм, който сега представлява печални остатъци с множество ями и издънени места; канали за стичане на водата няма; градът се прерязва от мътна река, която тече в глинени брегове; чрез нея на три места има дървени мостчета. Почти всеки гражданин има свой отделен дом, както и в селата, при това Разград и не представлява друго нещо освен голямо село.

Особено за нечистотиите ями няма: за ходене изкопават дълбоки трапове и работата се свьршва, за очистването им и не помислят. Вода жителите получаватъ от чешми, в множеството си разпрьснати по града и в частни домове; водата от чешмите е проведена посредством тръби от пръст (кюмци), от които една част минават под гробищата, които опасват града. При всичко това водата е чиста и на вкус приятна, макарь и малко твьрда отъ варовитата сол.

04_01_2017_razgrad_3.jpgКлиматът въ Разград е въобще умерен, но лятно време горещ. Всичките жители въ Разград са на брой 11034, а домове има 2160, следователно, средно по число на всеки дом се падат по 5 души. Жителите преимуществено се занимават съ тьрговия и занаяти, но съществуватъ и няколко тютюнени фабрики. Животът въобще е скъп, особено зимно време. В своите потребности жителите са чрезмерно скромни, като се прехранват с проста храна, състояща се преимуществено отъ нишестени вещества; семейният животъ е чисто патриархален.

Домове на търпимост има три с 10-15 публични жени, но без съмнение съществува и тайна проституция. Що годе удовлетворителни сведения за размера на болестите в Разград аз не сьм в състояние да представя. У мене и у моят другар, дружинния врач, се лекуват малко; само тези дохождат при нас, които са останали недоволни отъ лекуванието при разни баби и турци.

При това турското население, което съставлява половината от града, не се лекува никак у нас - лекарите. Само ранените турци, които се обръщат къмъ полицията, попаждат в болницата. Големи и малки наранения между мирните жители се срещат необикновено често; причината за това е неубоздаността на турците и това, че всеки турчин има за пояса си нож. Аз мисля че е съвършено уместно да се воспрети, под страх на полицейски изискания, носенето за поясът на ножове, подобно както е воспретено на частни лица да носят оръжие. Малко по малко този вреден обичай ще се изгуби. За окръжнй врач е съвьршено невъзможно да преследва бабите и ходжите, които лекуват тъй като той непосредствено такива лица не среща. При това да обнаружи таково недозволено врачувание би могла най-лесно полицията, но до сега от нейна страна не е бивал подобен случай.

04_01_2017_razgrad_2.jpgВъ частната си практика отъ 1-й юлий до 31 декемврий имах 178 болни; у дружиний врач, предполагам не по-малко, а за цялата година у двама ни се четат 712. Амбулаторните болни за същото време (до 1-й юлий списъци не съ водени) са били 362 болни, из които отъ окръга съ 133. Ако се счита, че толкова болни е имало в първото полугодие, като се присъединят 77 разградски жители, които са се ползували въ болницата (като не се считат 288 нисши воински чинове и 121 из окръга) то ще се получи цифра 1247 болни в Разград, които са се обръщали за надлежаща врачебна помощ; за миналата година в единствената болнична аптека в Разград се били 1799 нумера, но колко отъ тех са били за окръга е невъзможно да се определи.

Изъ болестите на често се срещат треска, лете страдания на пищеварителните, есен и зиме на дихателните органи. Сифилисът е распространен относително малко. Само в последния месец миналата година се появи в града няколко случая на шарка, която е донесена непременно отъ окръжните села, в които турското население щателно скрива разболеванията отъ шарка. Смъртността въ миналата година, според доставените мене сведения е била незначителна: умрели са 177 человека, значи 16 на 1000 человека. За същето време са се родили 186 момчета и 189 момичета, всичко 375, следователно два пъти повече от колкото съ умрели; списъци за умрелите се водят тука отъ градско-общинското управление и духовните лица отъ мюсюлманското и други вероизповедания. Преглеждането на умрелите не съществува, за което сьмъ писал въ медицинското управление съ рапорт под No. 362.

Колкото за по нататашните сведения, като се силая на ежемесечните отчети и на моя рапорт до г-на генерал инспектора по санитарната част под No. 303 ще премина към преглежданието отделните учреждения въ града.


Полиция

Въ стария турски конак, двукатно каменно здание, което е едно от добрите в града, се помещават: затворът, мировий съдия, казначейството, окръжний съвет, канцеларията на управителя, градско-общинското управление, финансовото отделение, канцеларията на околийский началник, и дежурните жандарми (сградата е съборена и на нейно място се построява тази, която е дадена по-долу – б. м.). Нема и що да се говори за това, че всичките помещения са крайно тесни, а вследствие на това и не чисти; особено е незавидна участта на писарите, които цели дни преминуват въ задушлива атмосфера. Затворът е яма (зимник), която се казва подземни кат; по за щастие е че тук няма много затворници.


Училище

Двукатното училищно здание (в двора на църквта - б.м.) отвън се представлява преди всичко доволно прилично; но във всичките класове поразява отсъствието на надлежната чистота, каква годе поне проста вентелация, както и най-необходимите предмети, като например достаточно число столове (чинове - б.,), тъй щото децата сидят твърде на тесно. В класовете, които се помещават в долния кат на главното здание, столовете стоят далеко един от друг, тъй щото децата немат на какво да се опират и се прегърбват; при това тези столове, както и в другите класове, не съответствуват на възрастта на децата, които се принуждават да сидят съ силно нагънати крака. Във вторий кат на главното здание има 4 отделения, в които освен безпримерната теснота на учениците, което произхожда от недостаточното число на столове, ще се смаяш като видиш състоянието на имеющите се столове разклатени и строшени, тъй щото да се учудиш, как децата могът да пишат на такива столове. Между децата се срещат много изсъхнали, болестни и даже съвсем болни, повързани и т. н. Видях даже между тех едного с възпаление на очите. Ако посещението на главното здание оставя лошо впечатление, то яхърът (постройка за подслон и хранене на коне или добитък) в дворът и класовете за момичетата са наистина ужасни. В този яхър, който е женско училище, се намира таквоз голямо количество нещастни деца. В класовете за момичета съществува също такваз голяма теснота, децата сидят опрени със самия си нос до дъската, глътат дима отъ желязните печки, отъ очите им сълзи текат - щото наистина и децата щеха да бъдат по щастливи, ако никак не биха се учили.

Заходите (нужниците - б. м.) са ужасни: право на дюшемето големи дупки в които лесно може да падне някое дете, дюшемето на една педа пълно съ екскременти.

За всичко гореизложено азъ писах г. инспектору на училищата, като му предложих да приеме следующите мерки: 1) да отстрани гъстината на учащите се, за което да съразмери числото на учениците съ количеството на свободните места и объемат на воздуха на всяка класна стая; 2) да се погрижи да направи вентилация, да се проветряват стаите после всеки час занятие, като се отварят вратата и прозорците; 3) да се направят столове според възрастта на учениците, а тъй също и класните дъски (съществующите са твърде ниски); 4) да обърне особено внимание на собите и нужниците; 5) да се погрижи за направата на гимнастика; 6) всичките ученици, които заболяват, да се проваждат по домовете им и 7) да се обърне внимание за държение надлежащата чистота вътре в зданията. На тези предложения г. инспекторът с отношението си под № 29 извести ма че са приети въ внимание и предадена за изпълнение на училищното настоятелство. Според рапорта от инспектора на Разградский учебен окръг до Министерството на просвещението от 24 марта наст. г. № 73 гореизложенните училищни санитарни недостатъци са взети във внимание и Разградското училищно настоятелство е взело мерки за поправлението им.


Обществената баня

Прекрасната стара турска баня през миналата година се е държала твърде нечисто. Аз няколко пъти се убедих, че краста, циреи и пр. се явяват вследствие посещението на банята, даже единъ жандарм се е заразил със сифилис отъ туркинята, която слугува в банята. Аз писах за това на окр. управител и туркинята, както и жандарма се намират сега на лечение в болницата. От нова година насам, банята е дадена на друго лице под наем, и сега за сега се дьржи чисто. Аз писах на градско общинско управление, чтото при заключванието на контракта да се включи условие, чтото болните да се къпят с по-малка цена, но градско-общинското управление не взе моето заявление във внимание.


Болницата

Хигиеническите условия на болницата са отвратителни. Тя се помещава във вехто, напоено с миязми здание, на което прозорците, вратите, дюшемето са съвсем разрушени; нужниците не се чистени отъ както са направени.

Никакви усилия, нито жертви не са в състояние да придадът на това учреждение какъв годе приличен вид. На чудо е даже че процентът на смъртността в тази болница е незначителен - всичко 3%. Обяснява се от това, че главний контингент на болните съставляват солдати, макар, от друга страна, докарват частни лица да умират в болницата. До когато душата се държи в тялото на болния, той не постъпва в болницата. Само добрите хигиенически условия, само това, което е разкош за простия человек, е в състояние да привлече заболевшия в болницата. През миналата година в болницата са се ползували 441 болни, които се преминали в нея в обща сложност 7814 дена, следователно, средно число около 18 дена всеки; названието на болестите и числото на болните всяко в отделност са приведени в ежемесечните отчети.


Дюгените, пазарите и пр.

Санитарните требования за устройството на касапниците, противно на предложението ми до г. управителя с № 350 не са изпълнени до сега, тъй също се коли добитъка, но прежнему без да е прегледан от доктора. Въ другите дюгени, неспециализировани, се продават лекарства, кукливан (?), афион (опиум - б.м.) и азотна кислота (почистващ продукт - б.м.), макар и да съм конфискувал подобни вещества. Пазарът става два пъти в неделята, в понеделник и петък, всред улицата и на земята. Градският съвет никак не се грижи за устройството на пазаря. Селяните докарват продукти зеленчук, масло, яйца, животни и пр. които се продавать макар скъпо, но доброкачествени.

Като свьршвам описанието на г. Разград, считам за необходимо да забележа, че за преуспеванието санитарните условия в града, е необходимо: 1) полицията да привожда въ изпълнение предложенията на доктора в назначените отъ него срокове; 2) врачът да има право да предписва, а не да предлага и 3) да се назначи особен полицейски чиновник за нздирвание и прегледвание санитарните нарушения. Освен това необходимо е:

а) без преглеждание и записка на врачът, никого да не ровят (погребват - б. м.) и б) градът да си наемне една акушерка, която да се занимава съ правилно присаждане (ваксиниране - б. м.) на шарката.


Разградский окръг

Принадлежи към числото на големите окръзи в княжеството; в него по официалните сведения се считат 121302 жители, с изключение на Разград в окръга има 110268 жители в 138 села. Преди всичко бие въ очи това обстоятелство, че на такова число жители има само един врач в една болница, която е отдалечена до 10 часа, път с кон, отъ крайните пунктове. Между това селското население (аз разумевам българите) охотно дохожда за лекувание при врача, а особенно когато докторските съвети и лекарствата са без пари. Във всякой случай се представя необходимост да има 3-а фелдшера в окръга, които да се занимават с присаждание на шарка. Аз имах случай да опиша подробно санитарното състояние на окръга, колкото ми е било то известно във време на моето тук пребивание. Тук привождам за пълнота съответствующите места из рапорта ми до г. генерал инспектора. В Разградския окръг изобилстват долини съ камениста почва, в които се събира стекающата се от горите вода, която се застоява и зеленее: например, селата: Гюзелдже-Алан (сега с. Каменово) и Топчи въ времена на дъжд буквално се намират във вода, която, като няма на къде да се стича, се застоява. Улиците в селата не са послани с камъни, заходите са плитки, гиризи (място през което изтича мръсната вода в една селска къща когато се измива плочника) или друго, що се изисква от санитарната наука, няма; в много села къщите са просто в земята и за попълнение планът пратен от медицинский съвет за селските постройки, никой и не поменува (плановете се намирват само у селските писари;) жителите почти всичките спят на земята. Почти във всичките села мият лена на чешмите; остатьците от лена гният и разпространяват зловоние. Турското население нищо не иска да знае за врачебна помощ и постояно скрива своите болни.

Преобладающата болест в окръга е треска (малария – б.м.). Има села (напр. Гюзелдже-Алан и Топчи) в които едно време (през юлий 1881 год.) нямаше здрав человек; всичките бяха болни от треска. Причините за такова распространение на треската, на която лечението костова на правителството и населението громадин пари, лежат в местните, климатически условия и на равнодушието на населението. Отъ 138 села доставиха ми сведения за смъртността само на 99 села; от другите ако и повторно да писах, не съм получил йоще сведения. Като не желая да задържам за неопределено време представлението на настоящий ми отчет и като имам пред вид, че след получаванието на останалите сведения ще представя на медицинското управление допълнение към този отчет, аз представям приблизително заключение за смьртността на Разградский окръг. По доставените сведения от 99 села, с население отъ 50042 жители, умрели са всичко 1637 души, значи 32 человека на 1000; в това време съ се родили 2546 деца. Такъв процент за смьртността в сравнение със смъртността в града (16 на 1000) се представлява грамаден макар и до нейде да се обяснява с малката надлежаща врачебна помощ, не желанието на повечето от населението (турци) да се обръщат за последната. Действително, из приложения списък се вижда, че отъ 1637 умрели въ Разградскии окръг на турците се падат 1078 смъртни случаи, а на българите 559.


Разградский окружен лекар: Борис Окс.

Секретар при Медицин. управление: А. Манов.


Нека да припомня кой е д-р Борис Окс. Само 3 години след Освобождението, чрез Височайшия Указ на княз Александър Батенберг - № 1998/7, ноември 1881, се създава т. нар. „Оспенный телятник“ към Разградската окръжна болница, който произвежда първата противовариолна ваксина (против едра шарка) в княжеството (против шаркова лимфа и детрит). Основна заслуга за това има д-р Борис Абрамович Окс (1821-1926). Той бил назначен за окръжен лекар на Разград през 1881 г., но през 1883 г. го преместили във Варна. Руският евреин Борис Абрамович Окс е роден в Григориополе, Каменец-Подолска губерния, Русия. Сега градът се казва Григориопол (население 9000 човека) и е район на Приднестровието (непризната държава, наречена Приднестровска Молдавска Република със столица Тираспол).

Д-р ОКС е следвал във Вюрцбург и Цюрих, дипломирал се в Хайделберг, а от 1879 до 1887 г. е окръжен лекар последователно в Радомир (1879), Разград и Варна (1883). Още през 1879 г. бил изпратен на специализация във Виена и Берлин. Именно след нея идва в Разград. След 1883 г. е работил в София. Редактор и издател на сп. „Здраве“ (1884-1887). Завърнал се в родината си Русия (1889), той придобива научната степен доктор по медицина на Петербургската военномедицинска академия и развива здравно-просветна и издателска дейност.

През 1918 година емигрирал в Китай. Там станал председател на Обществото на руските лекари в Китай. Умрял в Шанхай. Погрешно се пише, че умрял в Русия.

През 1878 година в университета в Хайделберг защитава тезата за доктор по медицина върху физиологията на съня, публикувана като монография „Физиология на съня и съновиденията“ в Одеса през 1880 година.


Проф. Пламен РАДЕВ