Търсене

Начало Интервю Ангел ПЕТРИЧЕВ: „Лудогорец“ е шампион със сърце!
Ангел ПЕТРИЧЕВ: „Лудогорец“ е шампион със сърце!
27 January 2017

Изпълнителният директор на „Лудогорец“ Ангел Петричев е роден във Велинград. Като ученик е бил и музикант. 8 години свири в емблематичния духов оркестър на Велинград, с който обикаля цяла България. След това става студент във Велико Търново. Специалността му е „Български език и история“. В старопрестолния град се запалва по журналистиката и впоследствие работи за „Дарик“, а преди да дойде в Разград е главен редактор на варненския вестник „Народно дело“. Присъединява се към екипа на Лудогорец през 2011 година и оттогава е сред хората, които имат огромна заслуга за успехите на клуба.


27_01_2017_petri4ev.jpgКак станахте част от проекта „Лудогорец“?

С Кирил Домусчиев бяхме приятели още преди да започна работа в клуба. Говорихме много за футбол. Така, на 19 януари 2011 година, много изненадващо за мен, г-н Домусчиев ми предложи да започна работа в „Лудогорец“. Приех веднага и без изобщо да се замислям, защото виждах, че всеки един негов проект се радва на голям успех.


Защо Кирил Домусчиев се спря на Разград?

Основната причина собственикът на „Лудогорец“ да избере клуба от Разград е първоначалната му инвестиция в завода „Биовет“. Слуховете, че първоначално е избрал други градове и отбори, в които е срещнал трудности, са абсолютно неверни.

Самото създаване на проекта „Лудогорец“ е низ от интересни събития и съвпадения. Още една от причините г-н Домусчиев да се насочи към „Лудогорец“ е в отличните му взаимоотношения с президента на клуба Александър Александров, който дълги години само с лични средства и голямо себераздаване е успял да съхрани клуба.


Какви бяха първоначалните цели пред „Лудогорец“?

Това, което ме грабна най-много, когато станах част от „Лудогорец“, не беше амбицията за добро представяне. Идеята да се инвестира в изграждането на една изключително модерна база и развитието на детско-юношеския футбол бе основното, което ме заинтригува. Кирил Домусчиев много подробно ми разказа тогава за плановете му да строи стадион и тренировъчен комплекс, показа ми предварителните чертежи и за мен стана ясно, че проектът „Лудогорец“ е значим и ще се развива с много бързи темпове.


В какво състояние заварихте спортната база?

Пред нас имаше бурени, храсти и терен, на който трудно можеха да се играят и мачове от „В“ група. Юношите тренираха на игрище, по което почти нямаше трева. Цялата база бе занемарена от години.

Още на третия ми работен ден бях принуден да обикалям района и да търся терен. Мъжкият отбор бе на лагер в Сандански и при завръщането си в Разград трябваше да има къде да тренира. Така намерих съмишленици в Попово, където игрището бе в прилично състояние и така отборът пътуваше два пъти дневно по 40 километра, за да тренира. Докато течеше ремонтът на стадиона ни, приемахме домакинските ни мачове в Каварна.


Колко юноши тренират в момента в школата?

Бройката варира, но в определени моменти стига до 200. За съжаление, в България няма достатъчно добре подготвени специалисти. Затова сме принудени да работим усилено с външни консултанти. Много се радваме, че при нас се завърна един изключително добър специалист в детско-юношеския футбол, работил в „Барселона“ и „Реал“ /Мадрид/ – Хосе Портолес. Той ни даваше ценни съвети, още когато се полагаха основите на школата. Сега стигнахме до едно ниво, в което осъзнахме, че е необходимо Портолес да работи постоянно с нас.


Може би за успехите на отбора има и хора, които остават извън светлините на прожекторите.

В големия ни екип има много такива хора. Бих посочил тези, които се грижат за финансовата дисциплина на отбора, за поддръжката на базите – тяхната роля за успехите ни е огромна.

Също така тук е мястото да отлича и Методи Томанов – изключителен специалист и много скромен човек. Той рядко се показва в медиите, но сами виждате, че резултатите говорят за работата му. Томанов успява да намери много качествени футболисти и работи в отличен синхрон със старши треньора Георги Дерменджиев. Между двамата има ясно разделение на отговорностите.

В „Лудогорец“ кипи денонощен труд – няма събота, няма неделя. Всички трябва да бъдем изключително всеотдайни.


Труден ли е преходът от мачовете срещу европейските грандове и съперниците в родната „А“ група?

Това е едно от най-големите предизвикателства пред отбора. Трудно е, когато играеш мач в родното първенство и след броени дни имаш мач на „Парк де Пренс“. През първия сезон в Шампионската лига този преход беше много труден, но сега пренастройката е по-лесна.


Защо проблемите в българския футбол стават все повече?

Аз имам една максима – „бадева работи, бадева не стой“. Да, добър отбор се прави с пари, но всички бяхме свидетели как много тимове с възможности се провалиха и част от тях вече не съществуват. Затова всекидневно трябва да се полагат много усилия и така резултатите няма да закъснеят. Да, футболистите могат да починат 10-15 дни, но всички останали трябва да работят на 100 процента. Който не осъзнава това, не трябва да се занимава с футбол.


Преди време имахте разногласия с Общината. Каква е ситуацията сега?

Да, имаше известни недоразумения между нас, но успяхме да ги изгладим и сега сме в много добри отношения с кмета Валентин Василев и екипа му. Като цяло винаги сме срещали разбиране от обществеността в Разград, защото всички хора тук знаят какъв е ефектът на „Лудогорец“ върху живота и икономиката на града.


Това ли бе най-успешната година за „Лудогорец“?

Да, безспорно това е най-успешната ни година. За съжаление не успяхме да постигнем програмата максимум – да бъдем сред първите два отбора в групата ни в Шампионската лига. Но третото ни място е безпрецедентен успех в историята на българския футбол и всички сме много доволни и щастливи.


Какви са шансовете ви срещу шампиона на Дания ФК „Копенхаген“?

Според мен са 50/50. До срещите с тях през февруари е възможно да привлечем или да се разделим с някои футболисти, но при всички случаи няма да пръскаме сериозни суми за селекция.


Какво си пожелавате за 2017 г.?

Най-вече здраве за всички и дано постигнем същите успехи и през 2017-та, а защо не и да ги надградим, както правим винаги дотук.