Търсене

Начало История Една голяма загадка, или как Разград стана Каскерат
Една голяма загадка, или как Разград стана Каскерат
27 January 2017

През 1840 година Разград е посетен от Joseph–Marie Jouannin (1783-1844), който бил тогава първи секретар-преводач на френския императрор Луи-Филип I. Той е автор на книгата: Turquie, par M. J. M. Jouannin, premier secretaire interperete du roi pour les langues orientales, et par M. Jules van Gaver. Paris, MDCCXL. Joseph–Marie Jouannin сметнал, че отпечатва тогавашния вид на центъра и часовниковата кула в Разград. В oригинала на книгата му под рисунката на стр. 669 стои надпис Rasgrad. Управител на Разград по време на посещението на Jouannin е сердар Турначибаши Йомер Ага.


27_01_2017_kartini_2.jpgplamen_radev.jpgВсъщност картината в тази книга е реплика на оригинала на художника Луиджи Майер (1755-1803), но той изобразява eдин от вариантите часовниковaта кула и джамията на селището Kaskerat (Каскерат). Оригиналите са два. На едното печатано копие на рисунката на Майер отдолу пише KASKERAT. На другото копие отдолу пише View of the Plain in the Environs of Kaskerat in Romelia. Реперодукция с название Kaskerat се появяват за първи път във: Views in Turkey in Europe and Asia, comprising Romelia, Bulgaria, Wallachia, Syria, and Palestine. London: William Watts, 1801. В изданието тази картина е 18-та по ред от общо 62 илюстрации на цветни гравюри. След това те са отпечтани в типографията на Robert Bowyer (1758-1834) през 1803 и 1810 г. Гравьорът е отново William Watts (1752-1851). Спонсор на изданието на Robert Bowye е сър Robert Ainslie (1730-1812). Изданията са: MAYER, Luigi. Views in the Ottoman Dominions, in Europe in Asia, and some of the Mediterranean Islands, from the Original Drawings taken for Sir Robert Ainslie by Luigi Mayer, F.A.S. with descriptions historical and illustrative, London, P. Bowyer, 1803, 1810.

27_01_2017_kartini_4.jpg27_01_2017_kartini_1.jpgКой е художникът Луиджи Майер? Луиджи Майер (1755–1803) е художник със смесен италиано-германски произход. Той е най-известният художник, пресъздал пейзажи и сцени от Османската империя през 18-ти век.

Художникът е бил близък приятел на сър Робърт Айнсли, британски посланик в Турция между 1776 г. и 1791 г. Именно по поръчка на Робър Айнсли, Луиджи Майер изработва богата колекция от картини изобразяващи забележителности от цялата територия на Османската империя. Луиджи Майер създава картини от днешните територии на България, Турция, Румъния, Гърция, от гръцките средиземноморски острови, Египет, Израел, и други места из тогавашните владения на Османската империя. Тези картини са създадени по време на интензивните пътувания на Луиджи Майер из териториите на Османската империя в периода между 1776 г. и 1794 г. Картините на Луиджи Майер имат не само художествена стойност, но и високо историческо значение, носейки ни информация за Османската империя по времето, в което той е творил. В Константинопол Майер се жени за художничката Клара Бартолд.

27_01_2017_kartini_3.jpgНе е ясно кога Луиджи Майер е стъпил на българска земя, но имайки предвид картините които е създал, можем да предположим с достатъчна достоверност неговият маршрут. По всичко личи, че Луиджи Майер влиза в България от Румъния. В Румъния той рисува няколко картини от Южна Румъния представящи град Питещи, река Алута, град Букурещ и др. Очевидно художникът се насочва в южна посока към Константинопол (Истанбул), придвижвайки се от Шумен към Одрин (Едирне) по тогавашният основен за Османската империя път „Едирне йолу“ (пътя за Одрин). Този път минава през днешният Ришки проход. Луиджи Майер е нарисувал картина от село Риш (Чалъ кавак), Шуменско. Продължавайки в южна посока, Луиджи Майер е стигнал до Лозенград. От там е картината му „Кирклисия“ (от гръцки „Четири църкви“), което е гръцкото име на Лозенград, днешен Къркларели, Турция.

Нека обърнем внимание на двете картини на художника Луиджи Майер. Ако се вгледате по-задълбочено ще забележите следните разлики между първата картина, под която пише „КASKERAT“, и втората картина, под която е изписано „View of the Plain in the Environs of Kaskerat in Romelia“.

По-важните разлики в картините са следните: (1) къщата в ляво е с различни форми; (2) конниците са различни (единият е в тръс) и са на различно разстояние от къщата; (3) в първата картина вляво има седнала жена, която във втората картина липсва; (4) сградите пред джамията са различни; (5) градинките пред къщата в средата са различни; (6) в едната картина вдясно няма пътека с настлани камъни; (7) в едната картина няма вървящ човек по пътеката; (8) в джамията вляво малките минаренца са разместени; (9) малките сгради в ляво от джамията са различни; (10) дървото отпред е с различни форми; (11) във втората картина часовниковата кула не е напукана; (12) колоните на къщата в дясно в първата картина са три, във втората картина са две (13) на къщата влява има комин, авъв втората картина няма и пр. Кога е променена първата картина не е ясно, но вероятно това е станало от гравьора в MAYER, Luigi. Views in the Ottoman Dominions, in Europe in Asia, and some of the Mediterranean Islands, from the Original Drawings taken for Sir Robert Ainslie by Luigi Mayer, F.A.S. with descriptions historical and illustrative, London, P. Bowyer, 1803 .

Нещата обаче стават много сложни с определяне на местоположението на Каскерат. Даже и турските изследователи се чудят къде е той. Някои смятат, че е бил някъде в източната част на Тракия, близо до Одрин и на 35 левги от Истанбул (1 левга = 4,83 километра). Други казват, че е около Бабаески, трети го слагат някъде около Люлебургаз. На картата такова селище обаче няма, така че загадката остава. Освен това часовниковите кули в посочените селища нямат такъв вид и са нови в исторически план.

Знае се, че датският инженер Карстен Нибур посещава Разград на 22 юни 1767 г. В пътеписа си между другото той пише: „Откак не бях срещал в Египет, Арабия, Индия и по цяла Турция от Басра до Балкана никакъв часовник върху кула, най-подир тук, в Разград, намерих такъв“. Що се отнася до Луиджи Майер, той на два пъти минава през Разград – на отиване през 1776, и на връщане от Истанбул 1794 г. И първия и втория път придружава британския посланик сър Р. Ейнсли на отиване и по обратния път към Англия. Картините му на Каскерат са датирани приблизително – към края на 18 в. Близост до името Каскерат има тогавашното название на Разград. През 1771 г. в Janvier Map of Greece, Turkey, Macedonia & the Balkans е написано Hrasgrad. В Clement Cruttwell Map of Turkey in Europe-Geographicus- През 1794 в Laurie & Whittle Map of Greece, Turkey & the Balkans присъства Hrasgrad. В GreeceTurkey-cruttwell-1799 г. е написан като Hrasgrad. Не е трудно да се види близостта между имената Каскерат и Храсград и объркването в тях, а Joseph–Marie Jouannin е знаел това, защото е видял грешката и е могъл да сравни лично картините с вида на тогавашния център на Разград. Тъй че той просто е поправил „грешката“ в картините на художника Луиджи Майер...


Проф. Пламен РАДЕВ

 

 

* Вид на отпечатаната рисунка за центъра на Разград в книгата на Joseph–Marie Jouannin. Надписът отдолу е Rasgrad.

* Луиджи Майер

* Двете картини на „Каскерат“ на Луиджи Майер