Търсене

Начало История Героизмът на опълченец от Пороище, загинал като знаменосец, впечатлил цар Александър ІІ
Героизмът на опълченец от Пороище, загинал като знаменосец, впечатлил цар Александър ІІ
01 February 2017

140 години вече изминаха началото на Руско-турската война от 1877/78 година. Все по-трудно се откриват нови данни за участници и на загинали в тази освободителна за българите война.

Оскъдни данни за загиналия знаменосец Митрофан Иванов от Пороище приживе дава историкът Христо Стойков. С течение на времето в моите исторически търсения срещнах това геройско име в една книга за Царя Освободител и присъствието му по бойните полета в Северна България от април до декември 1877 година.


01_02_2017_mitrofan_1.jpg01_02_2017_mitrofan_3.jpgПочти на половин страница авторът на „Дневник за пребиваването на Царя Освободител в Дунавската армия през 1877 година“ Леонид Чичагов описва героичната смърт на знаменосеца Митрофан Иванов.

Кой всъщност е Митрофан?

Истинското му име у Илия Трифонов, роден е около 1850 година в бедно семейство от чаршията в Арнаут. С група патриотично будни младежи е бил член на основания таен революционен комитет в селото от Ангел Кънчев. Местните търговци са търгували от близките край Дунава градове. След разговорите с тях патриотично настроени младежи отиват на работа в Браила, Букурещ, Плоещ и други градове. В подготовката за освободителната война биват изпратени руски офицери в някои градове в Русия, Румъния, а по време на войната – и в освободената част за обучение и подготвяне на доброволци от опълченски дружини. Голяма част от опълченските дружини са образувани от български емигранти в Плоещ. Между първите записали се в Първа опълченска дружина е бил и Митрофан Иванов.

Голяма част от състава на опълченските дружини е попълнен са хора, които знаят езици, познават терените, битието по нашите места и с това подпомагали за успешните бойни ходове на руската армия. Митрофан участва с дружината си в боевете край Плевен. Голяма част от доброволците опълченци загиват. Измежду останалите живи край Плевен бил и Митрофан. За проявения героизъм по време на битките е произведен в унтерофицер /сержант/. Малката част от дружината била прикрепена към Павловския полк с командир полковник Шмид. Похвалите, които получава Митрофан Иванов от преките му пълководци за отминалите боеве, авторитетно го издигат в новата обстановка. Бива избран за знаменосец на 4-ти батальон.

Бойното си знаме батальонът е получил година и половина преди сражението у нас. За първи път това знаме е било кръстено с огън и пробито на няколко места в сраженията под Горни Дъбник.

На 23 октомври след обяд в ожесточените боеве Митрофан Иванов бил смъртоносно ранен. Руските бойци напредват. Митрофан повален, с изчерпани сили, все пак не се решава да се раздели с поверената нему светиня. Няколко минути преди да издъхне склонява да предаде знамето на руски унтерофицер. Неговият знаменосец, който току-що е взел знамето, също бива ранен. Издъхващият Митрофан е готов да вземе обратно и запази свидния боен символ, но се се успокоява миг преди да издъхне, след като вижда руският унтерофицер да се превързва и с опръсканото от кръв знаме да се понася напред.

Царят Освободител Александър II след обхода си зад фронтовата линия този ден се спрял при бойците на Павловския полк. Току-що е отминало сражението.

С рапорта си командващият Павловския полк флигел-адютант Шмид заинтригува Негово Величество с героичната смърт на знаменосеца Митрофан Иванов. Александър II едва дочакал края на разказа за този героичен подвиг и рядко срещан висок военен дух за носенето и запазването на бойното знаме и поискал веднага и лично отишъл да види издъхналия час преди тава герой знаменосец, българския опълченец Митрофан Иванов.


Иван ГЯУРДЖИКОВ