Търсене

Начало История Стефан Зарзанов - един разградски герой от зората на авиацията
Стефан Зарзанов - един разградски герой от зората на авиацията
13 February 2017

В този текст ще представя една невероятна съдба с много обрати. Става дума за Стефан Александров Зарзанов (1890-1925). Баща му Александър Зорзанов (1860-1910) е бил кмет на Разград (1894-1896) и околийски управител на Разград за времето от 1908 до 1909 г. Председател на общинската тричленна комисия от май 1894 г. до юли 1896 г. при управлението на Либералната партия на П. Каравелов.


13_02_2017_zar_4.jpgplamen_radev.jpgСтефан Александров Зарзанов /във всички документи, на които попаднах, фамилията му е изписана с „А“, затова се придържам към този вариант/ е български летец – наблюдател и балонист. Роден е на 23 ноември (ст. стил) в Разград. Завършил е основно образование в родния си град. Постъпва във Военното училище по тогавашните изисквания (с успех най-малко мн. добър). Учи в кадетската гимназия на училището и след това в юнкерските класове. Випускник е на Инженерния отдел през 1912 г. (32-ри випуск, заедно с Иван Багрянов). С Височайша заповед № 30 младши портупей Стефан Зарзанов е произведен в чин подпоручик на 2 август (ст. стил) 1912 г. Зачислен е в Понтонната дружина. Въздухоплавателна дружина към българската войска се създава също през 1912 г. Тя е наследник на Въздухоплавателното отделение от 1906 г.

13_02_2017_zar_1.jpgКакво е развитието на по-важните събития за Стефан Зарзанов след 1912 година? В своя статия от 29 юни, 2009 на сайта „Роден край“ Иван Бориславов пише следното. „За началото на септември (6/11.09.1912 г.) Щабът на войската (Генералният щаб) е планирал военни маневри в района на Шуменската крепост. Такива маневри са предвидени да се проведат още през 1911 г., но финансови затруднения на държавата попречват за тяхното осъществяване. И добре е станало, че не са се провели, защото тогава в тях не би могло да се провери какво може самолетът. Мястото на маневрите не е избрано случайно. Теренните условия много наподобяват тези около мощните турски крепости в Източна Тракия - Лозенград и Одрин. В маневрите участват две армии – Втора и Трета. Трета армия, която е играла ролята на нападаща, е с командир генерал-лейтенант Радко Димитриев. В състава на армията е включено аеропланното отделение с командир поручик Христо Топракчиев и с единствения за момента самолет на българската войска “Bleriot XI”. Отделението се базира на летище Ески Джумая (днес Търговище). Армията на генерал Радко Димитриев заема изходно положение на линията Разград – Ески Джумая със задачата да проведе настъпателно движение към крепостта Шумен, да открие и атакува противника извън крепостта, като с това го отслаби, след което да обсади и впоследствие да щурмува самата крепост. Защитата на крепостта е поверена на Втора армия с командир генерал-майор Ковачев. В разпореждане на армията е предадено балонното отделение с газодобивна станция с командир поручик Йордан Казанджиев. Отделението се разполага в околностите на Шумен, откъдето издига балона за наблюдение на противника. Чрез разузнавателната си дейност балонистите трябва за помогнат на Втора армия да провежда контраатаки и да коригират артилерийския огън на обкръжените. Армията трябва да разкъса обръча и да се освободи от обкръжението. За никого не е тайна, че тези маневри са генерална репетиция по нападение и отбрана на силно укрепени позиции и по-конкретно – на Лозенградската и Одринската крепост. В аеропланното отделение към момента са завърналите се от Франция, където са се дипломирали в една от школите на легендарния Луи Блерио, летци Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов. Последният е от Ески Джумая и е добре запознат с местността. Амбициозните и добре подготвени летци още в първия ден от учението (6 септември 1912 г.) изпълняват блестящо поставените от командването на армията задачи. Те успяват да разузнаят от въздуха разположението и движението на противника.

13_02_2017_zar_3.jpgГенерал Радко Димитриев е възхитен и изненадан от дейността на летците и от ценността на данните за противника, които те му доставят. Сякаш учението е постигнало целта си още в първия боен ден. Тогавашните журналисти успяват да се доберат до информация за това и във вестник „Утро“ на 7 септември 1912 г. е поместено следното съобщение: „Тази сутрин (6 септември) в 7 часа, началото на маневрите, аеропланът, който е в нападащата армия, се издигна във въздуха, за да разузнае разположението на противника в крепостта. Той направи рекогнисцировка на цялото поле и наблюдава къде се движат войските. Всичко това достави немалко удоволствие на шуменци. Към 10 часа аеропланът слезе в Разград, където се оказа със завършена мисия. Може да се каже, че отбранителната армия, която се намира в Шумен и околностите, е открита от неприятеля. Това се дължи на аероплана. Всичко е известно на щаба на нападащата армия...“.

В съобщението на в. „Утро“ не се отбелязва, че самолетът каца принудително източно от Разград, там където сега е Филиалът на РУ „Ангел Кънчев“. Учудените разградчани за първи път тогава виждат самолет. Командир на самолета „Bleriot XI“ е Христо Топракчиев, а навигатор (наблюдател) е разградчанинът Стефан Александров Зарзанов. Слава богу, и двамата са живи и здрави.

13_02_2017_zar_2.jpgПри обявяването на мобилизацията на 17 септември 1912 година за Балканската война Въздухоплавателният парк на Царство България се състои от Щаб с началник майор Васил Златаров, Балонно отделение с командир поручик Йордан Казанджиев и Аеропланно отделение с два балона с командир поручик Симеон Петров. В хода на войната общият брой на самолетите достига цифрата 29, а на летците – 26. От тях 12 са българи и 14 са чужденци - осем руснаци, двама французи, един англичанин и един италианец. По това време бойната авиация е все още в начален стадий на своето развитие. Поради тази причина германският фелдмаршал Хинденбург смята, че бъдещето принадлежи на цепелина, а френският фелдмаршал Фош е на мнение, че самолетът може да се използва само за спортни цели. Българските генерали обаче мислят по този въпрос по друг начин. Те за първи път в света формират аеропланни отделения към всяка отделна полева армия и за първи път в света използват самолета като бойно средство за разузнаване, фотографиране, бомбомятане и коригиране огъня на артилерията и с това се внася от българите огромен принос за развитието на световното военно изкуство.

13_02_2017_zar-5.jpg

Стефан Зарзанов е бил за кратко пилот навигатор на първия български летец Христо Топракчиев (1887-1912). Последният загива при злополука на 19 октомври (ст. стил) 1912 г. на аеродрума край Мустафа паша (Свиленград). Зарзанов е тежко ранен. При облитане на самолета, същият изведнъж пада стръмно към земята. Предположението е за отказ на моторите или неправилно монтиран хоризонтален стабилизатор.

Като офицер от българската армия, Стефан Зарзанов е началник на балонното отделение на инженерните войски и за първи път прелита над Стара планина с балон. Със закупени материали от Русия в България се изработва първият балон – „София-1“, по проект на Златаров и Казанджиев. На 1 август 1912 година този балон с обем 640 m3 получава право на свободни полети. Това е балонът, с който българската войска воюва в Балканската и Първата световна война.

На 15 октомври, 1912 г. в 09 часа над позиция на 2 километра източно от село Дованджи бил издигнат балон „София 1“, екипажът на който започнал да подава информация за турските отбранителни линии. До първото примирие балонът изпълнил няколко задачи в продължение на 10 дена. Наблюдението се водело с с обикновени бинокли и данните се предавали по телефона. Опитът да се заснемат турските позиции с фотоапарати не бил много сполучлив. В периода 16-18 октомври балонът е изнесен при с. Кемал (Турция), след което поради лошите метеорологични условия е издигнат отново едва на 22 октомври. На 23 октомври е придаден към сръбската Тимошка дивизия, но отново поради лошите условия е издигнат чак на 30 октомври, когато освен за наблюдение на бойното поле се използва и за коригиране на огъня на артилерията. 24 януари, 1913 г., също е активен летателен ден. Отначало е издигнат балонът „София 1“, с който офицерът от мостовата рота подпоручик Стефан Зарзанов води наблюдение на противника край Одрин.

На 12 март подпоручик Стефан Зарзанов е зачислен към Телеграфната дружина. Съгласно Височайша заповед № 38 на 2.08.1914 г. подпоручик Стефан Зарзанов е произведен в чин поручик на Инженерните войски.

На 21 април 1916 г. е проведен първият въздушен бой в историята на българската военна авиация. През пролетта на 1916 г. българските летци на Южния фронт водят въздушно разузнаване и активизират действията си за нанасяне на удари по обекти и войски на противника. Авиацията на Антантата също увеличава изпълняваните бойни задачи, което създава условия за реален сблъсък във въздуха. На 21 април 1916 г. самолет „Farman F. 40“ пресича фронтовата линия и се насочва към София. За да възпрепятстват действията на противниковия екипаж, излитат пилотът капитан Продан Таракчиев и наблюдателят поручик Стефан Зарзанов от 1-во аеропланно отделение, дислоцирано на летище Белица. Тежката и бавна разузнавателна машина „L.V.G. C-II“ не успява да догони неприятеля и летците се насочват към Петрич, където над българските позиции край града забелязват четири други противникови самолета. Наблюдателят Зарзанов ги обстрелва с бордовата си картечница и те се отдалечават към гръцка територия. С първия въздушен бой се поставя началото на нов етап от бойната дейност на българската авиация като до края на 1916 г. аеропланните отделения провеждат още няколко боя с реално използване на бордово въоръжение.

По-нататък обаче нещата не са така блестящи. На 13 юни 1916 г. при изпълнение на задача със самолетът – разузнавателен биплан „Otto“ C. I. 160 H. P., екипажът /летец поручик Димитър Добрев Минков и наблюдател поручик Стефан Зарзанов/ забелязва, че след излитане двигателят спира. Кацат принудително на едно островче по средата на р. Струма. Поради неравност на терена самолетът отскача и се преобръща. На място загива поручик Димитър Минков, а Стефан Зарзанов е тежко контузен.

Началото на 1917 г. започва с реформа в балонните подразделения. Със заповед № 58 от 31 декември 1916 г., те били сведени в т.нар. Балонна група, поставена под командването на капитан Й. Казанджиев, който на 27 февруари е произведен в майор. Първо балонно отделение вече имало за командир поручик Стефан Зарзанов, второ – поручик Иван Минков и газодобивното отделение – поручик И. Гавазов. Относителното затишие на бойните действия позволява през април 1917 г. да се проведе курс за наблюдатели, като с подобряване на метеорологичните условия отделенията се изнасят отново на позициите си край Исакча и Тулча. На 20.07.1917 г. поручик Ст. Зарзанов е произведен в чин капитан. През юли и август 2-ро балонно отделение успява да реализира 18 успешни издигания. През втората половина на септември 1917 г., балонистите от Балонната група получават като подарък нов змейков английски балон, пленен преди това от германците на Западния фронт. Той позволявал осъществяването на наблюдение от 1000 м височина при сила на вятъра до 25 м/сек. Гондолата му била оборудвана с парашути за наблюдателите и с фотокамера с фокусно разстояние 120 см и размер на снимките 18х34 см. Змейковият балон се използвал за въздушно наблюдение на противника. Под балона има една клетка, в нея е имало хора. Балонът се е издигал на височина от 600 до 3000 метра и така се е водило наблюдение на фронта за движение на противника и за коригиране на стрелбата на артилерията. В клетката е имало и телефон и по кабела, с който е вързан балонът със земята, се е докладвало в реално време. Подобни балони са се ползвали по време на Първата световна война до 1918 година.

На 25 октомври 1917 г. след получаването на нов трофеен английски балон е формирано ново балонно отделение с командир поручик Любомир Николаев. Общо до сключването на примирие с Русия на 9 декември 1917 г., балонистите успяват да направят 105 бойни дни за годината. Поради изменилата се военно-политическа обстановка, през същия месец, те са разположени в районите на Тулча и Исакча, в очакването на нови задачи.

През август 1918 г., преди настъплението на съглашенските войски при Добро поле, балонните отделения са прехвърлени на Солунския фронт. По заповед на началника на Инженерните войски т.нар. балонни станции били поставени от двете страни на р.Вардар – едната за съдействие на 9-а Плевенска пехотна дивизия, а другата – на 5-а Дунавска пехотна дивизия. Тук обаче те не успели ефективно да се проявят. Второ балонно отделение било разположено в района на връх Фурка (южно от с.Фурка), зад центъра на Дойранската позиция (от с.Даутли до Дойранското езеро) , отбранявана от дивизията на полковник Владимир Вазов. То успяло да издигне своя змейков балон „Одрин“ на 2 септември 1918 г., като наблюдателят предал няколко сведения за движенията на съглашенските подразделения и за разположението на артилерийските позиции. Но на следващият ден при преместването на балона се случило нещастие – разразилата се буря го изтръгва от ръцете на обслужващите го войници и той изследва безследно в тила на противника. С това завършва и бойната дейност на Второ балонно отделение. Трето балонно отделение се разполага на позиция при с. Конско (на Добро поле), където няколко дни по-късно издига трофейния английски балон. Наблюдателят успява да предаде няколко десетки сведения и да извърши коригиране на артилерийския огън в дълбочина на противниковата отбрана. Неговата съдба също е нерадостна – на няколко пъти е прострелван от картечниците на самолетите на съюзническата авиация, а на 15 септември 1918 г. при спускането на земята е улучен от артилерийски снаряд. Така тези балонни отделения престават реално да съществуват. Техните остатъци са сведени в т.нар. Балонна група, която е поставена под командването на подполковник Казанджиев. При общата заповед за отстъпление на 1-ва армия след отстъплението на 11-а Германска армия, частта на Въздухоплавната дружина, намираща се в този регион, също отстъпва, като при това Балонната група изоставя на заеманите позиции цялата си материална част. Основно поради тази причина (а и заради други) подполковник Казанджиев не става командир на Въздухоплавната дружина, а вместо него е посочен майор Радул Милков. Подписването на Солунското примирие внесло нови елементи в съдбата на дружината. С Царски указ № 1 от 4.Х.1918 г. е извършена обща демобилизация, като при това дружината се демобилизира напълно на 11. ХI.1918 г. И все пак, балонистите успели да изпълнят своя дълг. През целия период на Първата световна война трите балонни отделения действуват общо 162 бойни дни, показвайки изключителна активност и висока бойна ефективност в условията на позиционната война не само на Добруджанския, но и на Солунския фронт (данните са на д-р Николай Георгиев Котев).

Друга е съдбата на Продан Таракчиев, който заедно със Зарзанов участва в първия въздушен бой. След войната за кратко време е началник на Аеропланното училище, а по-късно на Аеропланната работилница в Божурище. След уволнението си през 1920 г. работи в Дирекцията по въздухоплаване. Представител е на „Аерофлот“ в България. Произведен в чин полковник от ВВС на НРБ през 1948 г. Умира на 28 април 1957 г.

Какво става със Стефан Зразанов?

С Височайша заповед № 161 от 15 август 1919 г. Стефан Зарзанов от Въдухоплавателната дружина се уволнява и минава в запаса – по разпореждане.

Капитан Стефан Ал. Зарзанов получава следните награди: О. З. (Орден за храброст) в.л. (върху лента) през 1913 г.; Н. О. В. З. V ст. в.л. - 1913 г.; В. О. хр. IV – I кл. - 1917; Св. Ал. V ст. м. ср. (Кавалерски кръст. Кръстът е в бял емайл, носи се на гърдите на червена триъгълна лента, няма звезда (за участие в Първата световна война).

След уволнението си и преминаването в запаса Ст Зарзанов попада под влияние на колегата си и приятел, летец и съвипускник от Военното училище майор Иван Минков (1893-1925). Иван Минков, който е брат на писателя Светослав Минков, става член на Българската комунистическа партия от 1919 г. Заминава в Москва за участие в III конгрес на Коминтерна (22 юни-12 юли 1921), след което се обучава в минноподривно дело. Заради добрата си военна подготовка е привлечен в ръководството на Военната организация на БКП (т.с.). След Витошката нелегална конференция на БКП (т.с.) е един от ръководителите на Военната организация и помощник на отговарящия за въоръжаването Коста Янков. След Атентата в църквата „Света Неделя“, където е един от организаторите, Иван Минков е обграден от полиция в квартира на улица „Искър“ № 60 в София, където се самоубива.

Стефан Зарзанов е въведен в подготовката на Атентата в църквата „Св. Неделя“. Поради политическите си убеждения и за това, че е опонент на властта, е арестуван, убит, а трупът му е изгорен в пещите в подземията на Дирекцията на полицията до Лъвов мост в София.

Статията е подготвена отчасти със съдействието на Дирекция “Държавен военноисторически архив” (гр. Велико Търново) и Музей на авиацията, с. Крумово (Пловдивско).


Проф. Пламен РАДДЕВ, д.п.н.


Б.а. Статията е подготвена със съдействието на Дирекция „Държавен военноисторически архив“ - Велико Търново и Музей на авиацията - с. Крумово, Пловдивско.