Търсене

Начало История Старият разградски театър първоначално бил замислен като едно тогавашно НДК...
Старият разградски театър първоначално бил замислен като едно тогавашно НДК...
16 February 2017

Нашият читател Николай Цаневски от Варна, ровейки се из архивите на един от най-известните варненски архитекти – Манол Йорданов Стателов /един от проектантите на стария облик на морската ни столица, в която и до днес има улица на неговото име/ открил и скици, с които той е участвал в конкурса за строеж на театрална сграда в Разград през 1933 г.. Потърси ни по Интернет за допълнителна информация и съдействие, като ни предостави и скиците.

17_02_2017_teatur_4.jpg

Случайно /или неслучайно/, във връзка с предстоящата 70-годишнина на разградския театрален колектив, имахме под ръка публикацията на историчката Марина Босева от февруари 1997 г. в „Екип 7“ – „Със 135 лева, събрани на вечеринка, започва градежът на читалищния театрален салон“ и базирайки се на нея, ето какво можем да кажем по въпроса по-накратко.


Първата читалищна сграда /на същото място, където е и днешната/ била с доста миниатюрен вид, а театралните представления се играели в наето помещение. Идеята за читалищна сграда с театрален салон и библиотека възниква през 1914 г. Създаден бил инициативен комитет, който предложил да се създаде специален фонд, средствата за който да се набират чрез обичайната за това време практика – концерти, вечеринки, представления, лотарии, поздравителни картички и съдействието на спортни и благотворителни дружества…

17_02_2017_teatur_1.jpgОт първата вечеринка по тоя повод били събрани 134 лева. Същата година търговецът Гани Чернев подарил на фонда 40 000 лева и 68 декара гора, впоследствие превърната в ниви. Други заможни наши съграждани дарили още толкова, но...започнали войните!

Темата дошла отново на дневен ред едва през 1933 година, когато вече имало събрани около един милион и половина лева и било взето решението строителството на сградата да се започне по проекта на спечелилия конкурса архитект К.Николов от София. Предполагаемите разходи били изчислени на стойност 7 300 000 лева.

Спешно били набрани още 2 милиона и 19 477 лева, но като виждаме скиците на арх. Йорданов от Варна /а предполагаме, че такива са били и на арх. Николов/, в които става дума по-скоро за дворец на три етажа - с читалищен салон, библиотека, читалня, административни помещения, фоайета, гардеробиерни, салон за забави, гримьорни, казино, отоплителна инсталация и пр., съвсем обяснимо било част от организаторите да предложат намаляване на размерите и даже отлагане на строежа за по-добри времена. Други обаче смятали, че ако бъде възложено на разградския архитект Иван Манев да изработи нов проект на стойност 3.5 милиона, нещата ще станат по-различни.

17_02_2017_teatur_3.jpg17_02_2017_teatur_2.jpg

Последвали спорове, но в края на краищата през 1938 година бил сключен договор с арх. Манев и арх. Николов от Разград и започнало строителството на грубия градеж, като набирането на средства продължавало. Своята лепта от 10 000 до 60 000 лева дали банкерът Димитър Бъчваров, Перец Самуил Леви, Маргарита Павлова, Александър Джерасиев, Христо Сапунджиев, и десетки граждани - с по-малки суми. Общината отпускала субсидии ежегодно, а средства дали и общинските управления от цялата околия, дружество „Майчина грижа“, спортното дружество „Сокол“, туристическото дружество и пр.

Разбира се, концертите, вечеринките и театралните представления продължавали, но… пак започвали войните, така че през 1943 г., поради липса на строителни материали и поради обективните икономически и политически условия, строежът бил спрян. И довършен след 1944-та.

Театралната сграда е открита през 1951 година с 10-милионен заем от Върховния читалищен съюз и 6 000 000 лева, отпуснати от Околийския народен съвет.

Там се премества създаденият през 1947 година Разградски околийски театър /именуван после – Околийски читалищен и Околийски самодеен /, който през 1956 т. е одържавен заедно със сградата и става „Народен театър към ОНС - Разград“, след обединяването му със Естрадния театър за турското население в България - Обединен народен театър, през 1970-та - Драматичен театър, а от 1972 година – Драматичен театър „Антон Страшимиров”…

Но това са други подробности.

След промените сградата бе върната на законния си собственик – читалище „Развитие“, което, общо взето, сега се чуди какво точно да прави с нея, но и това са подробности...

Инак, нещата са сходни с другия грандиозен строеж - на „Новия театър“, сега наричан Общински културен център, който, доколкото знам, все още не е окончателно довършен според замисления първоначално вид, строен по програмата „Посещение на дипломатическия корпус в Разград“ и също съвпаднал с политически промени у нас…


Дулинко ДУЛЕВ