Търсене

Начало История Минавал ли е Владислав ІІІ Варненчик през Разград?
Минавал ли е Владислав ІІІ Варненчик през Разград?
20 February 2017

На 10 ноември 1444 г. в битката при Варна се сблъскват християнската съюзническа европейска армия, предвождана от полско-унгарския крал Владислав III Ягело (Варненчик) и трансилванския войвода Янош Хуняди и три пъти по-многобройните войски на султан Мурад II. След тази решаваща битка Югоизточна Европа попада за векове под османска власт.


20_02_2017_vladislav-1.jpgplamen_radev.jpgВ битката участват българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, власи (дн. румънци), рутени (староруси), хървати, босненци, саксонци и папски кръстоносен отряд. Все още много от фактите от този важен за българската история момент са забулени в мистерия. Твърде е възможно Разград да е бил един от опорните пунктове на кръстоносците, но за това все още само можем да гадаем, разчитайки откъслечните данни, стигнали до нас...


Естествено би трябвало да се започне с похода на Владислав III Варненчик (1424-1444). През септември 1444 година кръстоносна армия прекосява Дунава и навлиза в българските земи. Походът е оглавен от Владислав III, Янош Хуняди (1406/1407-1456) и папския легат кардинал Юлиано (Джулиано) Чезарини (1398-1444), а сръбският деспот Георги Бранкович не се включва в него. На 10 август 1444 г. Владислав издава заповед за сбор на войските. На 1 септември двадесетгодишният крал потегля от столицата Буда към българските земи, начело на малка кръстоносна армия, състояща се от 16 000 конници (унгарци, поляци, чехи и трансилванци) и 2 000 бойни коли. Тя се движи по поречието на Дунав към Оршова, където се обединява със силите на Янош Хуняди. Появява се и нов съюзник – влашкият владетел Влад II – Дракула с около 4000 войници.

След 20 септември 1444 г. християнските войски завземат едно след друго турските укрепления по Долен Дунав – Железни врати, Видин (само околностите), Оряхово. Правят се опити за превземане на Никопол и Търново, но войските са отблъснати със значителни загуби. Все пак, изпепеляват се предградията на Никопол. Към кръстоносните войски се присъединяват и българи. Войските на Владислав продължават напред и превземат успешно всички тогавашни укрепления – крепостта до с. Стан (до Нови пазар), Шумен, Мадара, Провадия. За всички крепости се водят битки, някои от които изключително тежки и продължителни. Повечето от крепостите са разрушени след превземането им, за да се защити тилът на християнската армия.

20_02_2017_vladislav-2.jpgСлед като се отказват да пресекат Стара планина при Шипченския проход, унгарците се насочват към Варна и успешно превземат крепостите Шумен и Провадия.

Важният въпрос, който е поставен тук е следният: минава ли Владислав Трети Варненчик през турското сунитско село край разрушения Абритус (тогава името му е забравено и не се знае) по време на втория си поход от 1444 година?

Не е твърде ясно и никой никъде не се изказва категорично откъде минава той след Никопол. За пътя на неговия кръстоносен поход има различни мнения. Основното разногласие идва от две неща. Първото е името на едно населено място (крепост) Rachautsch. То е споменато в поема на Михаел Бехайм (по данни на Historisches Lexikon, Wien, 1994, Бехайм е живял от 1416 до 1474). Той е наричан „немският майстор на песента“. Поемата „За това как крал Владислав с турците воюва“ е написана в 950 стиха. Тя се датира за около след 1466 г. Вторият кръстоносен поход по българските земи е описан в стиховете от 260 до 950. Поемата се основава на разказ на участника Ханс Миогест или Ханс Мергест в похода на Владислав Варненчик. След битката Миогест прекарал 16 години в робство в Османската империя. Подробен анализ на поемата се прави от Hans Gille в “Die historischen und politischen Gedichte Michel Beheims”, Berlin, 1910. Ето кратък откъс от поемата (превод от Тодор Петров), която представям за първи път пред читающата публика в Разград:


Как султанът поел в настъпление.

Имам достатъчна сили срещу турчина,

морето мога да защитя така,

че да не успее да прекоси брега.

На първия ден войската достигна

един замък, който Рахауч се нарича,

бързо те го разрушиха.

Тези кръстоносци по име,

приближиха се със своята мощ.

Всички турци още същата нощ,

заедно избягали всички.

Този замък изгориха до основи.

Кръстоносния народ си отпочинаха,

тук в продължение на два дни останаха.

След това войските заминаха.

Те всички заедно продължиха

към същинската Туркей.


Второто разногласие идва от Константин Иречек още през 1899 г. Той смята, че крепостта Рахауч е Ряховец край Г. Оряховица. Това мнение се поддържа през годините след това от братята Шкорпил, от Ян Домбровски, Георги Баласчев, Милко Мирчев и Александър Кузев. Да, но в писма на папския пратеник Андреас ди Палацио (Andreas de Palatio, Litterae De Clade Varnensi Ad Ludovicum Cardinalem Datae, Lwów : Gubrynowicz i Schmidt, 1882) до кардинал Людовик (Ludovico Trevisan (1401-1465) в Рим и до полския хуманист, капелан (свещеник) на Владислав Варненчик и нотариус на кралската канцелария Грегорий от Санок (Grzegorz z Sanoka (ок. 1403/1406-1477) се описва, че войската минала по стар римски път, по който имало много римски постройки, гръцки и латински надписи, арки и колони, градове и дворци.

Самият Грегорий от Санок участвал в похода през 1444 г. Де Палацио пък е изпратен от папа Евгений IV да събира църковните десятъци от Бохемия, Полша и други страни, за да осигури материална помощ с оглед антитурските походи на Владислав III Ягело. И той участвувал във втория поход от 1444 г. като кралски секретар и преживял всичките му перипетии. Въз основа това, австрийският военен историк, фелдмаршал Leopold Kupelwieser (1829-1903) в книгата си „Die Kampfe Ungarns mit den Osmanen bis zur Schlacht bei Mohacs, 1526“, писана през 1899 г., смята, че Рахауч е Разград и, че оттам са минали кръстоносните войски (Beheim nennt nur den Ort Rahautsch. Еs dürfte damit wohl Rasrad semeint sein (S. 86).

Стефан Недев (Недев, С., Пътищата на Владислав III и Мурад II към Варна през 1444 г., Варна, 1969) смята, че развалините, споменати в писмото на Палацио, са били останки от Абритус.

Женя Жекова (Жекова, Ж., Монети и монетно обръщение в средновековния Шумен. София, 2006) също поддържа мнението, че войските на Владислав Варненчик са минали през Разград за Шумен.

Мнението на историчката Бистра Цветкова (Паметната битка на народите. (Европейският югоизток и османското завоевание — края на XIV и първата половина на XV в., Варна, 1979) е, че „завладявайки Свищов, кръстоносните войски преминават покрай развалините на древен град, в който доскоро учените разпознаваха Никополис ад Иструм (при с. Никюп), но който по-вероятно е бил някой от античните или средновековни средища недалеч от Разград: Абритус или Червен. По този по-кратък и по-сигурен маршрут войските, все още необезпокоени от турски бойни сили, намират в една необозначена от източниците река (вер. устието на Янтра) 28 турски кораба, прикрити тук с оглед на бъдещо нападение срещу Влахия и Унгария. По заповед на краля корабите са опожарени, за да не ги използват турците. От Разградско колоната се източва към Нови пазар. Завързва се яростен бой около укреплението недалеч от днешния град Нови пазар при с. Стан. Стиховете на Бехайм възстановяват ужаса на боя. След четиридневна обсада калето е превзето, а всички турци вътре - избити. Войниците унищожават всички, които им се изпречат. Жертвите са толкова много, че не може да се направи дори една крачка, без да се стъпи върху трупове”.

Има автори, които обаче смятат, че Рахауч е крепост край сегашния град Оряхово (Jakob Bleyer, Beheim Milnily elete es nnirei a magyar türtelenem szempontjiiböl, Szazadok 1902). Няма как обаче Рахауч да се идентифицира с Разград, тъй като по време на писането на поемата (1466) селището още не се е наричало Разград, а Йенидже кьой. Не е много за вярване и че Михаел Бехайм да е знаел, че средновековният български град се е казвал Хръсград, което и по звучене и по писане е далеч от Рахауч. Относно мнението на Jakob Bleyer, че Рахауч е средновековната и османска крепост Рахово/Камъка, то няма логика войските на Владислав III да се връщат назад след битката при Никопол, който по местоположение е след Оряхово. Освен това крепостта Рахово били разрушена още по времето, когато е завладяна от султан Баязид I през 1395 г. Каквото е останало от нея е отново съборено от крал Сигизмунд I Люксембургски през 1396 г.

Ако се обобщи, то се вижда, че за местата след Никопол до Нови пазар, през които минава армията на Владислав Варненчик все още се спори и историята чака нови доказателства и аргументи. Твърде логично е обаче кръстоносците да са минали и през Разград – рано или късно, истината ще излезе...


Пламен РАДЕВ