Търсене

Начало Искам думата Зимни мисли за времето на един замръзнал мислител
Зимни мисли за времето на един замръзнал мислител
22 February 2017

Вървя си аз по туй нещо, дето се нарича тротоар, и гледам в краката си. Предния ден се беше позатоплило времето нещо, ама през нощта пак паднали градусите, та кишавицата станала нещо невероятно - нито знаеш къде ще стъпиш, нито знаеш на какво!

Вървя и си мисля за това, дето Левски е казал: „Времето е в нас и ние сме във времето.


22_02_2017_ku4e1.jpgНие го преобръщаме и то нас преобръща!“... Простете ми, ако цитирам неточно, но когато с риск за живота си отивам да си платя тока, а не съм тръгнал към ортопедията, не нося със себе си справочници. Само че Левски го е казал туй нещо метафорично, а аз в конкретния случай го възприемам метеорологично. В смисъл, че ние климатичното време го преобръщаме, ама то после тъпкано ни го връща!

И понеже се движа из ледовете като „Титаник“, за разлика от него, поспирвам тук-таме, оглеждам се за евентуалните айсберги по пътя си, и пак мисля. И се сещам, че като бяхме демократи, скачахме тук-таме и викахме „Времето е наше!“. Дето не е било наше, едно на ръка, ами то ние направо сме си негови!

И то само когато си иска, сипе сняг и ни замразява, и пак само когато си иска, си се чисти!... И точно при това мое мъдро прозрение чувам, че някой ми бибитка от шосето, сваля си той стъклото на „танка“ и ми вика:

- Абе, гу-син Дулинков, връщам се от парка и все за тебе си мисля!

После отваря вратата и вика: „Сядай!“.

Чувал съм, че на покана на човек с кола като неговата не се отказва, ама и това се оказва трудна работа - като минала фадромата и изринала улицата, всичко закарала на тротоара, та и 10 минути на алпинист към Еверест се правих, докато преваля билото и стигна до джипа. Както и да е. Вози ме той към градския парк и успокоява развълнуваното ми сърце, нагледало се по телевизията на мафиотски истории, с думите:

- Всяка сутрин тичам в парка, ама тая сутрин грозно ми стана. Като се поразтопил снегът, па като лъснали едни кучешки „пъцанки“, няма къде да стъпиш!...

Като стигнахме, разбрах, какво точно има предвид и няма да обяснявам, че наистина той като в минно поле е бил. Едните „пъцанки“ малки, малки като от „чихуахуа“, ама има и такива като от Баскервилското куче и алпийски „нюфаундленди“ с бъчвичка ром на врата!... Отделно, дето белият сняг е маркиран на стотици места и аз мигом се сещам пак за едно мое старо стихотворение, което започва така:

През тая нощ така е наваляло,

че кофите с боклук е скрило чак.

Навън е бяло, бяло, бяло...

Обвити в снежно бяло одеяло,

Елхите в парка коледни са пак...

Обаче пък свършва иначе:

Но... Тук-таме раздрана като рана,

жълтее белотата в цвят по-друг.

Че рано-рано пак е препикана

от хора вече минали от тук.

...Ако бях нормален поет, който да общува с народа, респективно с по-богатия такъв, и ако ходех в парка да тичам, нямаше да пиша подобни глупости, а да се позамисля и защо аристократите ни нови, с кучета като слонове, не са поне от филмите по телевизията видели, че там из Англия някои собственици на домашни любимци си носят метлички, лопатки и найлонови пликчета... Неизвестно за нас, защо!?

Опитах се да обясня на моя приятел, че има Наредба № 1 на общината, има си и платени контрольори, и че от мене и вестника, в който пиша понякога, нищо не зависи. Но той каза категорично и убедено: „Зависи! Зависи!“...

От което ми стана драго, макар и да не е вярно!

Инак, общо взето, темата е дребна на фона на /пак/ неочакваната зима, но предстои затопляне и един Господ знае, какво още можем да открием под преспите... Току виж и някой клошар сме намерили!

След това кратко събитие, продължих да си мисля за времето, но вече в по-конкретен смисъл. Големи наивници са били римляните, като са казали „Панта рей!“, т.е. „Всичко тече, всичко се променя!“... Като се позамисля по-внимателно обаче се сещам, че те май са казали само „Всичко тече!“... Като покривите на разградската библиотека и Стария театър, като моя и вашия живот, уважаеми приятели, примерно. Времето си тече. И мандатите на нашите управници текат и изтичат... Ама за промяна не става въпрос!

658 изявени деца и младежи от Разград, Лозница и Цар Калоян участваха в общинските кръгове на Националния конкурс „БУКЕТ“. Изданието се организира за трета поредна година под патронажа на почетния председател на ДПС Ахмед Доган.

Надпреварата, чиято абревиатура означава „България в усмивките и в културата на етносите и на толерантността“, се провежда в пет раздела – „Музикално изкуство“, „Танцово изкуство“, „Изобразително изкуство“, „Художествено слово/театър“ и „Турски език и литература“.

В общинските кръгове за Разград и Лозница се вклю

Вчера бе последното събитие от цикъла „В музея сме“, с който разградското училище „В. Левски“ отбеляза патронния си празник тази година. В интерактивния музей деца от пети клас бяха разделени на отбори с имена на гръцки богове и герои, имаха работни листи, които попълваха благодарение на знанията, получени на място. Много от „репортерите“ бяха подготвени да говорят вместо екскурзоводите за бита, религиите, изкуствата и бойната техника на древните римляни.


Дулинко ДУЛЕВ