Търсене

Начало Искам думата Млади хора, а пък стоят без работа... Някакви идеи, господа?
Млади хора, а пък стоят без работа... Някакви идеи, господа?
27 February 2017

Простете, но ми стана много смешно от нещо прочетено в любимия ми вестник... То тази дописка ще е за друго, но аз искрено се забавлявах, когато на 2 страница долу /от броя в миналия понеделник/ фиксирах израза за едва „прохождащия в политиката 24-годишен Димитър Ганчев“, а след това прочетох мнението на г-жа Диляна Георгиева на 8-ма страница горе, където тя ни сподели, че „в областта много млади хора от 15 до 29-годишна възраст са неактивни – не учат, не работят, не спортуват, нямат мотивация да се развиват и да участват в общественият живот“.


damyann-hristov.jpgТъй като г-н Димитър Ганчев по една случайност „изпада“ в посочената възрастова категория /от 15 до 29 години/, то очевидно „работа за млади хора“, /включително и в политиката и в кандидат-депутатстването!/, си има. Но за разлика от верния кадър на БСП Димитър Ганчев – на другите младежи нещо им липсва мотивация като че ли. Защо? Проблемът обаче изобщо не е в „нищоправенето“ и по-долу ще обясня защо този феномен изобщо съществува у нас...

Преди всичко искам първо да заявя чинно, че точно аз имам опит в работата с младежи, тъй като завеждах младежки клуб по интереси в продължение на две години към Центъра за техническо научно творчество (ЦУТНТ). Бях хоноруван преподавател и към клуба ми бяха зачислени доста младежи, с които играхме на настолни игри, учихме заедно английски и активно социализирахме. По онова време научих един много ценен урок, а именно, че младите хора са и активни, и идейни, и оригинални. За жалост, системата у нас е такава, че тя по никакъв начин НЕ ПОДСТРЕКАВА тяхното оригинално мислене и иновации!

Първото нещо, че децата са задръстени от учене на непотребни знания, а всяко „инакомислене“ извън парадигмата „учене - повторение от учебника - висока оценка“ се наказва. Но точно сега няма да говоря за „анализите по литература“! Аз лично съм бил свидетел на мое дете от курса, което един ден ми сподели, че желае да учи за лекар. Чудесно! Вместо обаче то да наблегне изцяло на химията и биологията, от него се искат и високи резултати по математика, история и прочее оценки, които вероятно ще му повлияят на общия успех. Но те няма да му свършат абсолютно никаква работа в областта, към която детето вече е решило да се насочи...

Аз обаче съм проучвал как стои въпросът на Запад и особено в американските училища и знам, че там едно дете само си решава какви предмети да запише и къде да вложи усилие за оценка и къде да бъде само общо профилирано. При нас в България е обратното: влиза учителят и още в първият час си заявява на учениците, че „неговият предмет е най-важен и най-ангажиращ“. И се случва така, че децата отиват с нежелание на училище. По-лошото е, че те излизат оттам като „специалисти по всичко“, без дори да се запитат /а и никой не им позволява да питат!/: „Аз сега тази математика защо я уча, след като ми се пее и искам да ставам музикант в Консерваторията в Пловдив?“. И прочее подобни примери, от които излиза, че вместо да насочим едно дете в интересите му и да изискваме от него само онова, което то умее и може, ние го товарим излишно с още 1001 безумни неща...

Но проблемът не е само в некачественото образование. Веднъж излязъл от университета, един млад човек се сблъсква с безработицата, немотията, ставането на всичко само по „втория начин“ и т.н. Все неща, които вместо да насърчат един младеж да работи и да се труди, го настройват /буквално „насъскват“/ на „наши-ваши“, „леви-десни“, „българи и емигранти“, „бедни-богати“ и т.н. Това не само не е никаква творческа среда за развитие, но позволете да ви дам още един конкретен пример, за да стане по-ясно.

Навремето бях изпаднал дотам, че да се запиша на борсата за безработни в Разград. Не ми дадоха нито един лев, защото „нямах стаж“ /а аз бях тъкмо завършил и нямах как да натрупам стаж/, а после ме питаха какъв съм. Отговорих им, че съм висшист с тапия от Софийският университет. Тайно се надявах /аз и още се надявам/, че щом кажа, че съм завършил в най-голямото ни висше заведение у нас, всеки ще каже, че има нужда от човек като мен. Но къде ти? Онзи, който отговаряше в бюрото по труда, ме изгледа едно така жално, жално – все едно съм крава – после отмести погледа си виновно встрани и ми заяви: „Момче, работа за висшисти в Разград няма – но можем да ти осигурим курс по преквалификация за готвач или озеленител...“21 Моля, моля? Значи аз идвам с диплома от София и ти ще ме правиш готвач или чистач на полянки? Ай сиктир и що не си е**ш мамата! Отписах се набързо от „бюрото за безработни“ и си казах, че ще напускам държавата. Просто отказвам да повярвам, че в голям областен град като нашия Разград няма нужда от хора с висше образование. В крайна сметка, правиш, струваш, учиш и се потиш на изпитите, ако изобщо завършиш и не се откажеш да следваш междувременно, и накрая ти се изсмиват в лицето: „Момче, твоето висше си го заври отзад, на нас ни трябват готвачи и чистачи, по възможност с начално или изобщо без образование!“... Таксите за семестъра се плащат обаче, учебниците на преподавателите също. Наемите в София също са високи. И да се яде си трябва. За всичко друго – „оправяй се сам, не си единствен, знаеш ли още колко хора чакат като теб?!“...

Разбира се, от горната случка измина доста време. Все още не съм заминал в чужбина и може би нещата са се променили. Но си представям младите хора (както казах, от 15 до 29 години) как се събират „да правят вестник без име“, а после някой или няма да знае български, или ще му липсва мотивация - вече казах защо, а трети – ще бъде „доброволец“ и ще се храни от въздуха – защото на нацията и доброволци й трябват...

Тъй че, деца, ставайте депутати! Не мислете! Г-н Димитър Ганчев си е оплел кошничката и ще успее – вземайте пример от него! Съвсем сериозно и откровено ви го казвам. Защото в противен случай, както е тръгнало, скоро и за готвачи и озеленители може да няма работа в Разград. Но за депутати работа ще има винаги!


Дамян ХРИСТОВ