Търсене

Начало Искам думата Срещу вятърните мелници, или народ ли сме или стадо?
Срещу вятърните мелници, или народ ли сме или стадо?
06 March 2017

Отмина поредната сакрална дата от нашата история – 3 март. Пак чествахме и славословихме, пак ляхме сълзи и дитирамби, пак се клехме във вярност, любов и преданост. Защото сме народ от мазохисти, продължаващ упорито да си втълпява и внушава любов към оня, който го лъже в очите, който го манипулира и моделира в изгода на шовинистичните си и имперските си амбиции. Извинете ме, но сме дори не народ, а овче стадо, наивно следващо „пастирите си“ към кланицата и заколението. Към изличаването ни от световната и европейската карта!


06_03_2017_krasimir_kanchev.jpgСами се поругаваме и обезличаваме, сами си подлагаме врата под тежестта на чуждия хомот и ярем. Не от днес или вчера, а от памти века, от зората на създаването на българската държава, от досега ни с първите внушения и инсинуации от страна на уж по-напредналите цивилизации, с които България влиза в борба, в контакти за да оцелее. И хич не ми се слуша пъшкането на съвременните ни патриотари, как, видите ли, сме оцелели като нация и народ вече близо четиринадесет века. Услужливо пропускат обаче да обяснят с цената на какво, за кого и в крайна сметка в чий интерес.

В българската ни народопсихология битува и до днес един изказ, че с колкото империи и/или велики държави сме се съюзявали, всичките сме ги загробвали. И вярно, и невярно. След съюзи и косвено следствие от взаимоотношенията с българите рухват Византийската и Османската империя, германският Райх и Руската империя на Романови, разпада се Австро-Унгарската. Има обаче и положителни моменти, когато „варварските племена“ на готи, траки, славяни, кумани, власи, печенези, руси и татари изобилно „осеменяват“ и подобряват българската ДНК. Разбира се, всичко това е относително. Защото последиците са към обезличаването на народността ни, в изчезването на оня борчески дух на далечните ни прабългарски предци към оцеляване и съграждане на ново, по-високо стъпало в битността ни на народ, на нация, на държава.

Благините на цивилизацията, до която сме се докоснали и опитали да възприемем и да надградим, не след дълго са тотално опорочени, извратени, изкористени и прочие, и прочие. Пак повтарям, от самите нас, българите, от манипулираното ни съзнание и характерния ни народностен облик.

Скоропостижно усвояваме византийските уроци „С чужда маша да вадим кестените от огъня“. А от това още по-скоростно се възползват извиканите за съюзници руси, кумани, татари. Късат от плътта на България територии, кръвосмесителни бракове налагат нови управляващи династии и нови геостратегически и геополитически интереси.

Идването, отсядането и завладяването от турците на Балканите от какво е предизвикано? И при тях се тръгва от същото - викани първоначално за съюзници и наемници в разрешаването на териториалните дрязги и стремежи на дребните балкански феодалчета, те не след дълго ги подчиняват. Къде със силата на войската, къде със силата на интригата и внасянето на разкол сред християнските владетели. Не на последно място със силата на предлаганата от новите завоеватели икономическа изгода.

Навярно от това трябва да се започват всички разсъждения и писания за нашата опорочена история, за бита и душевността на българите, което не изключва влиянието на същите тези процеси и явления сред другите народи. Защо ли трайно в нашата народопсихология се е утвърдила турцизираната максима „Интересът клати феса“? Да не „преоткриваме Америка“? Десетки по-умни люде и самата история доказват, че икономическите фактори, търговията, стокооборотът и парите са движещата сила в развитието на социалното общество. И отново българинът е начело в една такава непочтенна класация. Приучили сме се да гледаме в чуждата паница и в чуждата кесия, в чуждия дом и семейство, ние достигаме до върхове в тази дисциплина.

06_03_2017_ruski.jpgПреди време наши изследователи историци и народопсихолози посочиха тази характерна черта в облика на народа ни и най-вече в сегашните й измерения и проявления. Опита се и пишещият тези редове да ги съпостави с развитието на историческите процеси, които довеждат до т. нар. „Освобождение на България“ от също т. нар. „турско робство“. Оставям настрани личните и професионални обиди и епитети. Явно обаче съзнанието ни дотолкова „промито“ и изкривено, че всяка изречена или написана дума за разкриване фактите и доказателствата от историческата истина, дори без коментар и тълкуване на изследователската гледна точка, се превръща като борба с вятърните мелници на Дон Кихот. Дори в нещо по-лошо, като екскременти, разхвърчали се от вентилатора.

Без да рискувам „да се появя целия в бяло“ ще си позволя още веднъж да напомня няколко най-простички истини, факти, доказателства.

Забравете и завинаги си втълпете в „умните глави“, че думата „робство“ е несъпоставима с реалиите от историята на България. Няма такова - нито византийско, нито турско, нито фашистко, нито комунистическо даже! Нито даже „робска експлоатация“, „робско отношение“. Алегоричните образи на тези понятия са изградени от народното творчество и писателски творби, но си остават такива, алегорични!

Никога, дори и в най-смелите си фантазии, българите или дори техните уж „оторизирани представители“ не разчитат на помощта на чужди държави, империи, властници. Ходенето по разни европейски дворове, молбите на разните ни т. нар. „посланици“ не са нищо друго, освен някой друг да ни свърши работата. А брътвежите, че народът ни ще се вдигне като един и при най-малък намек и надежда за отхвърляне на чуждото господство, си остават само брътвежи, измишльотини и бълнувания на користолюбиви и алчни представители на българското народностно стадо. Защото стадото няма тези амбиции, защото му стига тревицата от пасбището и защото вече е с изградени навици да се възползва от дребните благинки.

Европа - и тогавашната, и днешната, използва българите и българската държавност (доколкото я има), за да защити своите граници, икономически привилегии и религия от настъплението както на исляма, така и на други икономически реалности. Какво да направим, като предците ни са създали държавата ни такова проветриво геостратегическо място? Да вземем да спуснем кепенците и да напишем „Затворено“? С общите ни задружни усилия сякаш упорито се стремим към това последното. Заравяме си главите в пясъка като щрауса и си затваряме ушите, очите и най-вече ума в очакване на някой по-свестен или по-нагъл да ни реши проблемите. Или окончателно да спусне кепенците, като в добавка ни постави и в някоя популярна сексуална поза от „Кама Сутра”.

Най-дълготрайна, вековна е руската манипулация над нашата история и над българската държавност. Говоря както за великоруските имперски, така и руските постсъветски манипулации. Безочливи и нагли, безсрамни и арогантни, прикрити и явни. По модела на нацисткия идеолог Гьобелс: „Една лъжа, повторена хиляда пъти, става истина“. Потърпевшите обаче сме всички ние, българите. Защото си затваряме като щраусите очите пред фактите, че и си подлагаме някои телесни части в мазохистични надежди, че онождането на съзнанието ни не е достатъчно. И си отваряме човките и пеем дитирамби и пригласяме на стройния великоруски шовинистичен и имперски хор! Нали поне на солистите може да капне някоя троха, пардон - рубла. Я от изгодна приватизационна сделчица, я от концесийка, я от облекчен внос-износ. Но стадото си върви към кланицата. Безразлично е дори към откровенията на поредния руски демиург, че Русия отдавна е купила-продала половин България. Ще купи, разбира се, как няма да купи, като има кой да я разпродава. Че и има боричкане от тия нашенски лешояди, кой от кой по-голямо парче да налапа или да джиросат на новата руска империя. Как не проумяха т. нар. ни „русофили“, че русофилството е предателство българско! Хайде, посочете ми българска партия или кандидатура от последните избори, която да не „опяваше“ за възвръщане връзките ни с Русия. Да наистина имаше един, с чисто сърце ще го цитирам, Трайчо Трайков от Реформаторите, но и на него бързо, бързо му „взеха мярката“. Компроматче тук, компроматче там, ето ти я истината по гьобелски.

Крушката си има опашка, нали? Още докато трае войната на Русия с Турция за овладяване на Проливите и Цариград/Константинопол, не за т. нар. „Освобождение на България“, край „гювеча“ се нареждат гладни знайни и незнайни отбор юнаци - хайдути, хъшове, поборници и опълченци. Омаяни от блясъка на руските червонци и славянофилски брътвежи, същите не пропускат да осребрят „заслугите си“, като даже с безропотното си стадно чувство приемат да платят за руската окупация и руските разходи във войната.

Как ви се струва руската далавера? С пожертването на десетина хиляди руски чеда, главно необразовани мужици и няколко десетки благородници, Русия не само овладява и подчинява икономически значителна територия на Балканите, а на всичко отгоре й се изплащат стотина милиона златни рубли за компенсация и репарации от нашия от българския джоб. Дим, пушек и мъгла в очите са славянофилските брътвежи за „свобода за братушките”.

Впечатляваща е и далаверата на бившите поборници. Въпреки че огромното мнозинство от някогашните хъшове и опълченци продължават живота си в мизерия, върхушката, която се присламчва до руските кохорти, скорострелно се урежда с властови позиции в новото държавно управление на Княжество България. За първата част от тях нищетата е предопределена още от самото им израстване като хора, като личности. В основната си маса това са полуграмотни селяци и представители на издигащата се занаятчийска класа. Навярно на пръстите на едната ми ръка ще се преброят ония от тях, които са водени от чисти, от идейни съображения в борбата срещу османското управление. При всичката си упоритост и инат в дългогодишните си ровения из документи, архиви, публикации, не успях да намеря факти, които да ме опровергават. Навсякъде движещата сила са парите и материалната изгода!

И започва едно увековечаване на подвизи и геройства, в основата си главно измислени и/или изопачени, но материализирани къде в пенсийки, къде в паметници я на себе си, я на новите ни руски приятели, я в хвалебствени публикации. С най-страшни последици са обаче последните. Писанията на „корифеите“ на национално-освободителната ни революция, такива като Н. Обретенов, Ф. Симидов, Ст. Заимов и мнозина още други като тях, хвърлят такава пушилка, че истината е почти неразличима, безгласна и коренно преиначена. А със заемането на властови позиции в новото българско управление те получават и почти неограничената свобода да манипулират обществото, да ограбват безкрупулно финансови средства и трупат материални облаги. Има от кого да се поучат в това отношение бъдещите „Активни борци против фашизма и капитализма“, които също осребриха своите индулгенции и трупаха благинки.

Имало е, разбира се, и идеалисти, обикновени хора, преминали през оковите на Диарбекир и през стъргалото и очищението в строителството на нова България, които са се държали достойно. Малко са били, но ги е имало...

Та се питам и днес, няма ли да се намерят нови идеалисти, от новите заслужили дейци против комунизма и демократи, които да ударят по масата и да наритат по кокалчетата новите попълзновения на псевдодемократи и псевдопатриоти, на русофили и предатели български, забравили най-святото нещо, Родината си!? Ще се отърсим ли от стадното чувство и от примиренчеството си? Или какво, след отминалата (частично) диктатура на ченгесарите, при очертаващата се нова на военните, да очакваме пълна и безпросветна посткомунистическа русофилска диктатура? Малко ли примери ни дава съвременната европейска история за рехабилитация не на сгради, улици и пътища, а на народностното самознание!


Красимир Г. КЪНЧЕВ



Ето на тази снимка виждаме „официалната“ истина – за братската саможертва, за вечната и безгранична благодарност и т.н. Но има и друга истина и трябва да я погледнем в очите, нали? А тя е, че никоя империя не тръгва да воюва с друга империя, за да освобождава някакви си братя. Империите воюват помежду си за разпределение на територии, суровини, население, стратегически позиции. Как ви се струва тогава руската далавера? С пожертването на десетина хиляди руски чеда, главно необразовани мужици и няколко десетки благородници, Русия не само овладява и подчинява икономически значителна територия на Балканите, а на всичко отгоре й се изплащат стотина милиона златни рубли за компенсация и репарации от нашия от българския джоб. Дим, пушек и мъгла в очите са славянофилските брътвежи за „свобода за братушките“.