shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 18.08.2017 г.
ekip7-small-2017-8-18.png

Търсене

Вход






Забравена парола
apis_2014.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Любопитни истории от историята на първия общински вестник в Разград
13 March 2017

В поредицата на историята на разградските вестници първият общински вестник е излизал за времето от 18 юни 1894 до 1 март 1896 г. включително. За приблизително двете му години на живот са отпечатани 68 броя. За повечето време е издаван един път седмично – в събота. От 51-ви брой нататък е отпечатван един път месечно. Отговорен редактор до 53-ти брой е бил Богослов З. Ковачев. От 54-ти до 66-ти брой отговорен редактор е Недьо Иванов, а за 67 и 68 брой отговорен редактор е Лефтер Хумбаджиев. Названието на вестника е „Разградъ. Градско общински вестникъ“. Печатан е до известно време в печатницата на П. Антонов, а след това в печатницата на Слави Колев.


13_03_2017_vestnik_4.jpgplamen_radev.jpgПреди вестник „Разград“ в града са издавани два частни вестника. Първият разградски вестник се нарича „Съвременник“. Водел се е за „Обществен журнал“. Отговорен редактор е бил Иван Свирачев. Редактори са били Ев. Емануилов и Д. Страшимиров. Предвидено е да излиза два пъти месечно. В списването на първия брой участва и Антон Страшимиров. Вестник „Съвременник“ излиза в 7 броя от 1-ви октомври 1889 до 1-ви януари 1890 г. (всички дати по-долу са в стар стил). По своята ориентация вестникът е антистамболовистки. По това време на власт е правителството на Стефан Стамболов за времето от 20-ти август 1887 г. до 19-ти май 1894 г. Вестникът спира да излиза след като стамболовистите в Разград разбиват печатницата на С. Икономов, в която е издаван.

13_03_2017_vestnik_3.jpgВторият по ред разградски вестник се нарича „Белий Лом“. Излизал е на всеки 10 дена от 2-ри май 1892 до 11 септември 1893 г. Издаван е в печатницата на Ст Ив. Килифарски, а след това и в печатницата на С. Икономов. Вестникът се занимава предимно с местни стопански въпроси. Има обаче едно прекъсване от 15 август 1892 до 20 февруари 1893 г. Отпечатани са общо 31 броя с три притурки – на 27 юни и 4 юли 1892, и на 4 септември 1893 г. Редактор и издател е Петър Диков Драгулев (1859-1929), който по това време е бил мирови съдия в Разград. Мировият съдия тогава се е занимавал с граждански дела.

Нека да кажа няколко думи за Петър Драгулев. Роден е в Малко Търново. Завършва право в София. След това работи като съдебен пристав в Белоградчик, мирови съдия в Русе, Попово, Разград и Шумен. В Шумен до 12 юни 1894 година е член на Шуменския окръжен съд, а след това се отдава на адвокатска практика. В Шумен става деец на Върховният македоно-одрински комитет. След като се застъпва за един младотурски емигрант, е освободен от поста си подпредседател на бюрото на Първия македонски конгрес (1895). Премества се да живее във Варна като адвокат и основава дружество „Странджа“. Умира във Варна. В града издава вестник „Странджа“, в който, неизвестно защо, заема антисемитски позиции. За тези позиции си навлича омразата на цялата варненска общественост. Като редактор и издател на редица вестници Драгулев е председател на Втория конгрес на Съюза на провинциалните журналисти, провел се от 28 до 30 октомври 1925 г. в Търново. В него участват 40 делегати, представители на регионални вестници. В този момент в България са излизали 70 печатни провинциални вестници. Съюзът на провинциалните професионални журналисти в България има своя живот от 1924 до 1944 г. Един от синовете на Петър Драгулев - Дико Петров Драгулев (1890-1956), който е бил през активния си професионален живот съдия и прокурор, е роден в Разград.

13_03_2017_vestnik_1.jpg13_03_2017_vestnik_2.jpg

Но да се върнем на общинския вестник „Разград“. Изданието публикува наредби, прикази, т.е. заповеди - отначало на общинската тричленна комисия /Бончо Раданов – особено гонен от стамболовисткия режим, Александър К. Зорзанов (1860-1910), Изет Мехмедов/, а след това и на кмета Александър Зорзанов (1894-1896). Излизат още разпореждания, информации за посрещане на официални лица, годишни отчети, реклами, назначения /например, че е продължен договорът на градския инженер Иван Буфа и му е придаден помощник – друг чех Венцеслав Красни/, премествания и уволнения на чиновници, градски агенти, стражари, пъдари и пр.

Публикувана е например една любопитна от днешна гледна точка заповед - локмаруху вече да се продава само в аптеките, но не и в бакалиите. Защо давам този пример? Локмаруху е течно лекарство за стомах, смес от спирт и етер, успокоително. Още по време на Възраждането го е имало - най-вече в чорбаджийските домове. Някои от по-свободомислещите /или „декадентски“ настроени/ богаташки синове сипвали от него в ракията си, като по този начин си „забърквали“ някакво далечно подобие на абсент, с което по-ефикасно да си замотават главите... За това пише още Л. Карвелов в „Маминото детенце“: „Ако в нашата гюлова ракия се налее малко локмаруху, то тя може да възкреси и мъртвите. Тъй е то! Само сопотненците и калоферците я пият без локмаруху. Знаеш ли какво казваше докторът? - Който пие гюловицата без локмаруху, той изгубва калеврите си“...

Градско общинският вестник отразява актуални новини и събития за Разград и страната. Тъй като вестникът е с тотална антистамболовистка ориентация, особено много преобладават публикации, свързани с предишната дейност на стамболовисткия кмет Димитър Стоянов (1838-1906) в мандата му от 1888 до 1894 г. В тези публикации всячески се втълпява, че тази дейност е престъпна, корупционна, авторитарна и волунтаристична. Ето един пример. Описани са разходите за угощение в банкета /бала/ в салона на тогавашното читалище „Развитие“ по случай празника на града 16/28 януари 1890 г. Основната теза е, че та са големи и разхитителни:


Платено на музикантите (свирачите) – 160 лв.

Закупени 91 оки месо – 47.77 лв. Една ока е 1280 грама.

Закупени 10 прасета, 15 пуйки за храна на музикантите (?) – 103 лв.

Закупени още 10 пуйки и 12 кокошки – 55.20 лв.

Закупени 300 оки вина – 82.50 лв.

Закупени 100 лимона – 6 лв.

За кирия (ползване) и палеж на 25 ламби – 5 лв.

За готвене на баклава от туркините – 11.60 лв.

За 4 тенекии баклава – 19.58 лв.

Закупени 34 кутии цигари – 15.20 лв.

За готвене на кокошките, заедно с ориза – 17 лв.


Всъщност употребените количества храна и алкохол наистина са внушителни – надали днешният елит например може да изпие на годишния банкет 300 оки вино и да изяде над 100 килограма месо и отделно десет прасета и няколко десетки пуйки и кокошки. Пък знае ли човек, може и да може, но или днешните журналисти не са ни информирали, или сегашните управници се пазят повече от подобно срамно разточителство на обществените средства...

Вестник „Разград“ отразява надлежно и тогавашния градски празник на журналистиката в страната – 10 юли 1896 г. Той е юбилеен защото отразява 50-годишнината от излизането на първия български вестник „Български орел“, което обаче става на 20 април през 1846 г. Ето как е протекъл празникът, според вестника:


„Молебен от 7.30 сутринта пред градския паметник. Всички заведения да са затворени с изключение на хлебарници, месарници, гостилници и бръснарници. Кръчмите и кафенетата да се отворят след свършване на молебена и процесията. От вечерта до полунощ всички заведения да са осветени. На всички заведения /може би се разбира институции – б.м./ да има закачени народни флагове. На молебена да присъстват освен гражданите и: 1 отделение полицейски стражи, войска от гарнизона, ученички, ученици и техните учители, певчески хор, духовенството, чиновничеството. Да има процесия с църковни хоругви, която да тръгва от ул. „Варуш“.


Що се отнася до разградчанина Бончо Раданов /първият от общинската тричленна комисия, по времето на която излиза вестник „Разград“/, в някои източници се твърди, че oсвен Ганьо Сомов, търговеца Айвазиян и Ганьо Чолаков, и той влиза като един от прототиповете на литературния герой бай Ганьо. Това е посочено например в „Енциклопедия. Герои на световната литература“, Издателство Труд, С., 2008. Автори: Милена Цанева, Елка Константинова и др., както и в Български портал на знанието ЗНАМ. Bg. Известно е, разбира се, че Бончо Раданов е пътувал за САЩ заедно с Алеко Константинов през 1891 година. Лично аз не мога да се съглася с твърдението за прототипажа на достойния разградски гражданин, известен още от участието си в Освобождението на Разград, а след това в стопанския и политическия живот на града.


Проф. Пламен РАДЕВ