shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 20.10.2017 г.
ekip7-small-2017-10-20.png

Търсене

Вход






Забравена парола
apis_2014.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Кирил КОЛЕВ: Приходите от ловен туризъм на Воден растат и то при двойно по-малък отстрел на елени
15 March 2017

Инженер Кирил Колев е на 31 години, родом е от Първомай, Пловдивско. Магистър е по „Ловно и рибно стопанство“ на Лесотехническия университет в София от 2009 година.

След дипломирането си работи в Държавно ловно стопанство „Искър“. През май 2014 година е назначен за ръководител по лова в ДЛС „Воден-Ири Хисар“, а през януари 2015 година за заместник-директор. Няколко месеца по-късно, през юни, поема управлението на стопанството като временно изпълняващ длъжността директор. От 1 юли 2016 година и до момента е титуляр на поста.


15_03_2017_kolev.jpgИнженер Колев, скоро ще станат две години откакто поехте управлението на ДЛС „Воден-Ири Хисар“. Приблизително за толкова време предшественикът ви инж. Иван Глухарев вдигна стопанството на крака и да го превърна в добре работещо и печелившо предприятие. Каква е Вашата лична равносметка?


Смятам, че успях не само да съхраня постигнатото, но и да го надградя и подобря. В чисто финансов план за това най-добре говорят отчетите ни. Ако за 2015 година чистата ни печалба от дърводобив, земеделие и ловен туризъм е била 129 641 лева, през 2016 година тя е вече 202 173 лева. Реално тя би могла да бъде и двойно по-голяма, но сериозна част от приходите ни отиват за заплащане на тарифни такси във фонд „Инвестиции в горите“ към МЗХ. За 2015 година приносът ни за този фонд е 190 187 лева, а за миналата – 185 835 лева.

Приходите ни от организиран ловен туризъм също са показателни за това, че се движим по верния път. Ако през 2013 година те са били 166 980 лева, през 2014 г. – 292 523 лева, през 2015 г. – 259 303 лева, то през 2016 вече са 306 020 лева. Финансовите параметри сами по себе си не дават много информация, по-интересното е какво стои зад тях. През 2014 година в стопанството са били отстреляни 18 благородни елена, на следващата едва 8, а през 2016 година – 10. По-малкият брой на убитите трофейни животни не е случаен, а планиран, максималният годишен отстрел за нуждите на ловния туризъм беше намален до десет елена по мое решение. Както виждате, това не се е отразило негативно на приходите ни, напротив – убитите животни са почти два пъти по-малко, а постъпленията са повече. Това е резултат от добър мениджмънт – можем да си позволим цени, по-високи от държавните, и го правим.


Каква част от ловците, които избират „Воден-Ири Хисар“ за ловен туризъм, са чужденци?


Приблизително между 30 и 35% от клиентите ни са от чужбина. През 2015 година стопанството ни са посетили 110 ловци, от които 37 са били чужденци. Миналата година общият им брой е малко по-малък – 93, от тях 28 са били от други държави. Туристите са предимно от Германия, Австрия, Франция и Русия. Някои от гостите остават само за ден-два, други отсядат в ловните ни домове за седмица.


Освен горско и ловно значение, „Воден-Ири Хисар“ винаги е имал и чисто социални функции. Запазва ли се тази традиция и към момента?


Така е, при нас на постоянна работа са 105 души, като през активния летен сезон наемаме и допълнително хора. Придържаме се към правилото те да са от околните села, като по този начин осигуряваме препитание на местното население. Наред с това ежегодно подсигуряваме около 8000 плътни кубически метра дърва за огрев за жителите на 10-12 населени места от общините Завет, Исперих и Главиница.

Освен социална политика, в последната година-две ДЛС „Воден-Ири Хисар“ работи упорито и в още една насока, да я наречем научно-образователна. От 2016 година имаме сключен договор за сътрудничество с Лесотехническия университет, на базата на който при нас се обучават студенти от магистърска програма в специалност „Организация и управление на ловното стопанство“. Те карат практиката си при нас, подобно нещо се случва за първи път в историята на стопанството. Партньори сме и по един проект на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН - „Популационни изследвания, миграции и състояние на запаса от благороден елен в България“. Участваме в него активно с улов и маркиране на животни, като по този начин се следи миграцията им. Един благороден елен от Воден беше разселен в Стара планина с радионашийник, посредством който се следи местоположението му. Информацията ще бъде използвана за изготвянето на докторска дисертация на тема „Миграции на благородния елен“.

С цел по-голяма прозрачност и публичност, знаете, вече на два пъти организирахме изложби на рога от наши елени. Планираме такава и тази пролет.


Предишният директор водеше много успешна инвестиционна политика, в резултат от която бяха подобрени и материалната база, и природните ресурси на „Воден-Ири Хисар“. Продължавате ли работа в тази посока?

 

Инвестициите са изключително важни за развитието стопанството и разбира се са приоритет и за мен като ръководител. Всяка стопанска година инвестираме по 25 000 лева за закупуването на жив дивеч – елени, лопатари, муфлони. Само от началото на тази година във Воден сме разселили 10 елена и лопатара, като планираме до края на 2017 година да обогатим фонда си с още толкова. Между другото, запасите ни са солидни и планираме да започнем продажба на жив дивеч от тази година, тъй като има интерес за закупуване от други стопанства. Така ще осигурим още един източник на приходи, а в същото време по естествен начин ще изравним половото съотношение, в момента популацията от женски е по-голяма.

През миналата година закупихме чисто нова селскостопанска техника за нуждите на Воден, инвестирахме и солидна сума за ремонт на водопровода от порядъка на 100 000 лева. В резултат от това сметките ни паднаха с около 60%. По-рано плащахме по 9000 лева вода на месец, а сега около 3000 лева. Сметнете сами за една година само от това какви загуби сме имали.

Тази година съм планирал ремонт на административната сграда в „Ири хисар“ и подмяна на водопровода и там. Ще закупим и два нови пътнически буса за служителите си, както и горски мулчер. Миналата година плащахме наем за такъв, за да изчистим около 200 дка земи от нежелана растителност, които сега се ползват за земеделски цели.


Започнахте своеобразен кръстоносен поход срещу бракониерите. Има ли вече реални резултати от него?


Да, освен множеството актове за нарушения по Закона за лова и опазване на дивеча, вече има образувано и едно досъдебно производство. Наши служители засякоха в тъмната част на денонощието бракониери, които ловуват с обучени кучета на жив дивеч на територията на Ири Хисар в района на Главиница. При установяването, нарушителите направиха опит да ги нападнат с ножове, заплашиха ги. Това са познати за нас лица от село Веселец, които многократно са засичани да влизат незаконно в стопанството. Надявам се да си получат съответните наказания.

Получаваме изключително съдействие от органите на МВР в борбата с бракониерите. Сътрудничим си и със съседни стопанства, тъй като проблемът е всеобщ и вярвам, че походът ни, както го нарекохте, ще се увенчае с успех.

 

Мила КЮЛЮМОВА