Търсене

Начало Политика Кои са най-вероятните разградски депутати?
Кои са най-вероятните разградски депутати?
19 March 2017

Силите на БСП и ГЕРБ продължават да са изравнени, а партиите, които влизат в парламента, са шест. Това показа обявеното вчера социологическо изследване, поръчано и финансирано от „Галъп интернешънъл“; сходни бяха и данните и на Агенция АФИС, обявени в края на миналата седмица.


Данните според двете проучвания /отпред са на „Галъп“, в скобите са на АФИС/ изглеждат така:

20_03_2017_deputati-1.jpg

 

БСП - 30,3% (31.5 %)

ГЕРБ - 29,9% (31.2 %)

Обединени патриоти - 11,5% (9.9 %)

ДПС – 8,1% (8.5 %)

Партията на Веселин Марешки „Воля“ - 6,5% (5.3 %)

Реформаторски блок - 4,4% (4.4 %)


И двете изследвания показват, че тези шест формации минават 4-процентовата бариера и влизат в следващото Народното събрание, т.е. от тях ще бъдат и четиримата разградски депутати през следващия мандат.

Ако на основата на тези проучвания пренесем нещата в Разградска област, най-вероятното разпределение на мандатите би изглеждало по следния начин.

 

20_03_2017_deputati.jpg

Първите два мандата

със сигурност са за ДПС. Това, разбира се, ще е спад в сравнение с минали години, но няма как да бъде иначе – гласове от Движението цепят както Гюнай Хюсмен /втори в листата на ГЕРБ/, така и новата формация ДОСТ. В парламента ще влязат водачът на листата на ДПС Ахмед Ахмедов и вторият – Ихсан Хаккъ. Тази партия вече показа, че не поощрява гласуването с преференции, тъй че не очакваме някой от подредените по-назад да предизвика размествания.


Третият мандат

ще бъде за ГЕРБ – партията в момента има потенциал точно за един депутат и това го показаха резултатите от всички последни избори досега. Въпросът е кой ще е депутатът на ГЕРБ от района – водачката Десислава Атанасова или вторият в листата Гюнай Хюсмен, и точно тук е твърде допустима голямата изненада. Като се имат предвид влиянието на Гюнай Хюсмен и ресурсът, с който разполага, съвсем възможно е той да измести с преференции Десислава Атанасова. Всъщност на миналите парламентарни избори Гюнай Хюсмен тъкмо с преференции измести намиращите се преди него в листата и влезе като депутат от ДПС, а после стана независим. Разбира се, този път ще му е доста по-трудно, но не е и невъзможно.


Битката е за четвъртия мандат

20_03_2017_deputati_1.jpg

За него ще се конкурират четири формации – партията на Марешки - „Воля“, БСП, Реформаторският блок и Обединени патриоти. Нито една от тези формации не може да набере гласове за пълен мандат, тъй че мандатът ще се формира с прехвърляне на остатъци – нещо, което става по силата на нашата избирателна система. Особеността тук е, че кандидат с 3500 гласа, примерно, може да стане депутат, а кандидат с 4000 гласа да не се класира /от значение са и гласовете на партиите в други райони, тъй че можем да говорим и за известна доза късмет/.

Всички партии и щабовете им са наясно с това и дори не го крият. Тъй че за това последно /четвърто/ депутатско място се борят четирима души.


Гюлер Ахмедова Мерданова – водач на листата на партията на Марешки „Воля“.

Тя е може би най-загадъчният и непознат кандидат-депутат от началото на прехода, дори една нейна снимка не се появи досега в кампанията, ние май сме май първите, които я показваме. Знае се, че е родом от Севар и работи за аптекарския бизнес на Веселин Марешки в района.

Останалите три кандидатки в листата на партията също са служителки от фармацевтичната фирма на г-н Марешки. Очевидно неговата стратегия е да не се афишират кандидатите, а да се върви напред с наложения вече бранд „Марешки“. Дали това ще се окаже печелившо, никой не може да прогнозира. На първия тур на президентските избори Веселин Марешки събра в района 8293 гласа, доколко и каква част от тях е възможно да се прехвърлят автоматично към Гюлер Мерданова, предстои да видим.


Теодор Ролев – кандидатът на Реформаторския блок.

Той е добре познат в района – сякаш повече като предприемач /собственик на една от големите български печатници/, отколкото като политик, и вероятно затова в кампанията му излиза повече мажоритарният, отколкото партийният елемент. Посланията му са, че като човек, добре познаващ региона, ще работи изключително за решаването на местните проблеми. Срещу него много активно работят от Нова република и лично бившият син депутат Никола Николов, който е неформалният лидер на формацията в Разград. Това обаче му носи повече плюсове, отколкото минуси – било заради спорния имидж на Николов в района, било заради факта, че така или иначе на този етап с 1.5 процента подкрепа Нова република остава извън парламента. На практика Ролев е единственият представител на т.нар. стара десница в района, който има шансове за следващия парламент.


Денчо Бояджиев – добре познато лице на прехода, води листата на БСП

Несъмнено има недостатъци – като действащ кмет загуби последните кметски избори в Разград, т.е. избирателите дадоха лоша оценка за управлението му. Колкото и да е парадоксално обаче, негативните нагласи спрямо него до голяма степен бяха заличени от наследника му. Тъй като наследилият го на поста кмет от ГЕРБ не постига засега обещаните видими промени, отрицателните нагласи към Бояджиев отшумяват по логиката „предишното управление може да е било лошо, ама сегашното е още по-лошо“. Имаше и вътрешнопартийни брожения срещу налагането за водач на Денчо Бояджиев, а не на нов и по-млад човек , но БСП е дисциплинирана партия и предполагаме, че ежбите вече са изгладени. Тук червеният кандидат има и едно друго предимство. Както Ролев се очертава да е основен състезател в дясната писта, така и Бояджиев е основен, че даже и единствен в лявата писта, тъй като опонентите от АБВ-Движение 21 в района са все още съвсем слабички.


Димитър Димитров – водачът на Обединени патриоти

Той е от Исперих, лидер е на партията на Валери Симеонов в областта, бивш служител на ДАИ и на ВиК в родния си град. В областния град е по-малко известен от втория в листата - разградския лидер на „Атака“ - охранителя Георги Димитров, че дори и от третия – Евгени Драганов от ВМРО. Възможно е, разбира се, тъкмо това да е търсено и да се очаква резултат. Струва ни се, че и при тази формация се очаква, както и при Марешки, хората да гласуват повече за национални послания и идеи, отколкото за силни и разпознаваеми в региона кандидати. Резултатите на президентските избори на кандидата на Патриотите Красимир Каракачанов в района бяха прилични – над 5900 гласа, но нищо не гарантира, че те сега ще отидат и за листата. Миналата практика е показала, че безспорният „националистически“ вот в района се обикновено отича в други формации, а не в обявяващите се като „националистически“. Като че ли основната причина за това досега беше кадровият подбор, дали сега поне формулата на „патриотичното обединение“ ще сработи, предстои да видим.


Прогнозите ни са с днешна дата и се основават, както казахме, на последните социологически проучвания. За една седмица едва ли може да станат чудеса, които коренно да сменят картинката – не е твърде за вярване, особено при такава пасивност и апатия у избирателя, каквато от години май не сме наблюдавали. Следващия понеделник ще видим...


Митко ХАНЧЕВ