Търсене

Начало История Писаното преди 100 години от Лев Троцки за българския политически живот е актуално и днес
Писаното преди 100 години от Лев Троцки за българския политически живот е актуално и днес
22 March 2017

За по-младите читатели на „Екип 7“ сме длъжни да започнем с това, че Лев Давидович Троцки е революционният псевдоним на украинския евреин Лейбо Давидович Бронщайн. Той е от плеядата професионални революционери от кръга край Ленин, с когото го свързват идейни и приятелски връзки до смъртта на „вожда на световния пролетариат“ през 1924 г.


22_03_2017_trocki-1.jpg22_03_2017_trocki-2.jpgС името пък на Троцки е свързано организирането на Октомврийската революция, създаването на Червената армия и Коминтерна. По-късно е убит по нареждане на Сталин в Мексико.

Та този същият Лев Троцки в навечерието на Балканската война /1912 г./ пристига в София като военен кореспондент на „Киевская мысль“, като публикува статии и в още три вестника - „Одеские новости“, „Буч“ и „Ден“. Те са събрани в книгата му „Балканите и Балканската война“. В тях четем любопитни и точни заключения за българската политическа действителност, които в пълна сила са валидни и днес – век по-късно. Очевидно „политическото узряване“ на нас, българите, е твърде бавен процес и това според Троцки е историческо обосновано.

„... то в политическата практика на всички български партии, много трудно могат да се открият някакви принципни политически различия, особено в последното десетилетие. Причините са две и те са тясно свързани: закъснялото историческо развитие на България и слабата диференциация на обществото, което няма възможност да създава нови политически и културни форми в свободна борба на силите...тя /б.а. България/ е принудена да асимилира готови културни продукти, които е създала в своето развитие европейската цивилизация. Иска или не, една или друга управляваща партия в България е принудена, при това спешно, да строи пътища и мостове, да превъоръжава армията, а значи – да прави заеми, но да има добра отчетност...“ /б.р. от изложението на Троцки се разбира, че такава отчетност няма, т.е. има корупция/.

За гласоподавателите в България обобщава, че са от типа хора, които казват /също като днес/ „никого не харесвам“:

„Партията на политически безразличните и безличните в България по напълно понятни причини е многочислена и със своите гласове определя изхода от изборите. Не е нужно да поясня, че тази „партия“ винаги е склонна да поддържа властта. За провинциалистите, за селяните, за малките хора в София, които са били разочаровани, за да не кажа излъгани от всички участвали в управлението партии, е по-изгодно и удобно да поддържат вече избраната на власт партия, а не някоя от пъстрото опозиционно братство, защото властта сама по себе си, винаги има възможност да изпълни поне нещо от своите обещания. В същото време партиите от временната опозиция са еднакво безсилни да направят каквото и да е за своите избиратели“.

И още за гласуването на предците ни, което е досущ като нашето век по-късно:

„... Безпартийната маса избиратели е недостатъчно силна, за да обезпечи на всяко ново правителство абсолютно болшинство от гласове, но пък е достатъчно многочислена, за да обезпечи на управляващата партия превес над всяка една отделна опозиционна партия. Това води до следния парадоксален резултат – в голямата си част населението гласува опозиционно, а в парламента господства партия, събрала далеч по-малко от половината на гласовете. Абсолютното болшинство на гласовете се разбива между няколко партии, които не могат да се понасят една друга, а от управляващата се различават само в това, че в дадения момент са лишени от преимуществата и изгодата на властта“.

Коментар е ненужен, защото непредубеденият читател ще забележи, че писаното от Лев Троцки преди век за политическия живот в България и за българските нрави се припокрива със сегашното ни дередже...


Росен ЛИЦОВ