Търсене

Начало Искам думата Преустройство, промяна и заблуди до безкрай...
Преустройство, промяна и заблуди до безкрай...
22 March 2017

Страната и обществото ни отново се намират в ожесточена предизборна обстановка.

Ще изразя лично мнение по някои щекотливи въпроси, които ме тревожат основателно като гражданин и гласоподавател на обруленото ни отечество.


Повече от четвърт век политици, партийни елити и всякакви шарлатани приглушаваха ушите ни, замъгляваха очите ни и опустошаваха съзнанието ни с красива и примамлива фразеология. На първо място – думата промяна. Всички управляващи в годините на прехода говорят за промяна, но какъв е резултатът – отчайващото състояние на страната, в която сме обречени да живеем и да оцеляваме.

Моето поколение добре си спомня, че и преди прехода към демокрация се използваха същите похвати за заблуди на обществото. Върхът беше 80-те години на миналия век. Понятието преустройство се втълпяваше постоянно в ежедневието ни. На първо място преустройство на идеологическата работа и същевременно и във всички сфери – от държавното управление до стопанството. На конгреси и пленуми на партията - държава се приемаха напудрени доклади и тезиси, които се обсъждаха от трудовите колективи. В тях се чертаеше пътят към светлото и щастливо комунистическо бъдеще на всички граждани на „Народна“ република България – социализъм, развит социализъм, зряло социалистическо общество и пр., а някои смелчаци издигаха глас и за социализъм с човешко лице. Обещания, перспективи, лъжи и заблуди. В същото време партийната и държавна върхушка се е подготвяла да навлезе с щурм успешно и щастливо в близкото капиталистическо бъдеще. Животът го потвърди през последните 27 години от най-новата история на страната ни.

И сега отново ни се натрапват подобни идеи от всеки политик, добрал се до екрана на някоя телевизия или до страниците на някое печатно издание. Промяна! Промяна!... Дори някои партии на свои висши форуми съвсем нескромно го демонстрираха: „Промяната започва от нас!“, „Поискай промяната!“.

Обективна истина е, че българският народ желае и иска смислена и реалистична промяна в страната ни, за да се гордее не само с природните й красоти, многовековната и история, бележитите българи и богатото културно-историческо наследство, но да се счита като участник в тази промяна. Политическата класа се предоверява на наивността и примиренчеството на българските граждани и отново ги баламосва с гръмки обещания и користни заблуди, за да се добере до така желаната цел – участие във властта на всяка цена!

Аз като гласоподавател обаче искам обяснение защо същата тази политическа класа за период от близо четвърт век с участието си във властта, също и в опозиция, с грандиозните си „промени“ съсипа държавата ни и стовари тежкото бреме върху главите на обикновените хора, изживяващи се като най-нещастните в Европа.

В годините на прехода в политическия живот на страната се роди явление, непознато и нехарактерно за нормалност и поведение. Появиха се стотици нови партии, които в името на властта се стремят да спечелят доверието на „малките“ /по Сергей Станишев/ хора. Този стремеж се прояви и през последните месеци. При истинската демокрация подобни процеси са принципно възможни и добронамерени, но според мен, водят до объркване и смущение в душите на обикновените хора у нас.

Друг проблем, който буди тревога и всички партии, институции и гражданското общество не вземат никакво отношение, е защо се допуска в наименованието на много новоизлюпени партии да се използва името България. За мен и всички родолюбиви българи то е свято и никои хитреци не трябва да посягат към него и да го използват едва ли не като реклама. Българска - да, но не и България! За сведение ще посоча, че в историческия период от 1879 година, след приемането на Търновската конституция, до 1944 година, нито една от многобройните политически партии не е вписвала в наименованието си България. Разумно е нашите нови политици да работят съвестно и всеотдайно за отечеството си и за добруване на хората, без да остроумничат и да измислят нови магии, за да спечелят любовта на обезверените обикновени хора.

Безпокойство буди появата в политическата нива на опасни „плевели“, които вместо да бъдат изтръгнати още с появата им в края на миналия век, продължават да виреят и някои партии редовно ги поливат и обгрижват.

През Ранното средновековие номадските племена по време на великото преселение на народите са потегляли след стадата си от изток /Азия/ на запад /Европа/ за да търсят препитание и настаняване върху нови земи. Нашите политически номади възприемат гласоподавателите като стадо, което могат да ползват към придвижването във властта. Според мен, тези алчни мушмороци и кариеристи не трябва да прекрачват прага на парламентарната сграда. Те са опасни и вредни за демокрацията, склонни са към предателство.

Предизборната политическа кампания е вече в разгара си, но още в началото се очерта, че ще бъде ожесточена и безкомпромисна. Прилагат се всякакви хватки и методи да се нанасят удари срещу противниците. Такова озверяване е обхванало голяма част от политическата класа, че просто буди отвращение и съжаление. Не си ли дават сметка, че уважението и любовта на обикновените хора се печелят с малко примирение, скромност и прозрение. В много от проведените дебати и дискусии отсъства задълбочено и компетентно обсъждане на проблемите в страната ни и най-вече верният път за решаването им, но пък злобата и ругателството са в излишък.

В предизборните платформи на почти всички партии са залегнали повтарящи се повече от две десетилетия послания. Нищо ново под слънцето - борба с ужасяващата бедност, ширещата се корупция, крещящата социална несправедливост, застрашителната демографска катастрофа, ниски доходи и още куп проблеми. Но нали всичко това бе сътворено от политиците – „строители“ на най-новата история на България, които сега отново ни баламосват с примамливи обещания, лъжи и заблуди.

Милиони хора са изпаднали в отчаяние и безпътица от задълбочаващата се бедност и мизерия, особено пенсионерите. Заиграването със съдбите и душите на обикновените хора е позорно и опасно. В страната ни се утвърждава ненормална картина на човешки взаимоотношения – щастлива, самодоволна, самовлюбена, благоденстваща, корумпирана и хитра политическа каста и презирани от нея обикновени, обезверени и нещастни хора.

В „умните“ глави на „любимите“ ни политици трябва най-сетне да им просветне, че всички българи искат да живеят поносимо добре в настоящето, а не в обещаваното щастливо бъдеще.


Стефан СТЕФАНОВ