Търсене

Начало Интервю Цонка ДОНЕВА: Франция за мен означава Шалон ан Шампань и неговите гостоприемни жители
Цонка ДОНЕВА: Франция за мен означава Шалон ан Шампань и неговите гостоприемни жители
29 March 2017

Както вече писахме, на 1 март в Разград се учреди новото Сдружение с нестопанска цел „Приятели на Франция – Разград“. Негов председател и главен инициатор е мадам Цонка Донева, която мнозина познават от ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“, където дълги години преподаваше френски език на възпитаниците на гимназията.


29_03_2017_conka_doneva.jpgЗаедно с други франкофони, мадам Донева не се съгласи със статуквото /б.р. вече няма френски паралелки/ и напук на всички доказа, че езикът на Волтер, Бодлер, на виното и любовта има място в Разград, макар и вече да не се изучава официално в училищата. За новото сдружение, за нейните пътувания до Франция, за епохата, когато Разград беше номер едно в изучаването на френски език в региона и за много други неща днес даваме думата на мадам Донева.


29_03_2017_franko.jpgГ-жо Донева, благодарим Ви, че приехте да разговаряме! Нека да започнем от там – какво Ви провокира да създадете новото франкофонско сдружение и дали градът Шалон ан Шампан, който, както знаем, е побратимен на Разград, е главният фактор, или има и нещо друго?

Главният виновник е негово величество френският език и любовта към него! Всичко тръгва оттам. Всъщност в Разград от много години си има франкофонски изяви, имахме си и Асоциация „Световно партньорство“, ръководена от Йосиф Иванов. След като той реши да се оттегли от активна дейност, ние, най-верните любители на френския език, решихме да учредим това ново сдружение, което да продължи идеите и работата за разпространяване на този световен език. Другият особено важен фактор за създаването на сдружението са установените приятелски, да си кажем направо братски, връзки с френския град Шалон ан Шампан. Отношения, тръгнали през далечната 1976 г., устояли на годините, развили се през културни връзки и стигнали до официално побратимяване на ниво общини... Едно такова приятелство не може да бъде зачеркнато! Длъжни сме да поемем щафетата и да продължим, независимо че вече френският език вече не се изучава в училищата...


Сега, когато новото франкофонско сдружение заработи, какви задачи и цели ще поставите пред него и с какво послание бихте привлекли хората, особено младите хора в него?

Да Ви представя новото Сдружение с нестопанска цел „Приятели на Франция – Разград“! Чисто ново! С новите ни цели и задачи: да работи за утвърждаването и разпространяването на френския език в града и региона ни; да съдейства за продължаване на приятелските контакти с жителите на побратимения френски град Шалон ан Шампан; да дава гласност в града ни на бележити събития и дати, свързани с Франция и с франкофонията. Една от моите най-важни лични цели е да направим така, че да привлечем много повече млади хора към дейностите на сдружението. За щастие, напоследък се забелязва завръщане на доста наши бивши ученици, които са учили френски език и самите те са посещавали Шалон ан Шампан. Започнала съм да ги издирвам и да ги приобщавам към франкофонското ни семейство в Разград. Всички са поканени на нашите бъдещи сбирки - да си поговорим en français, да послушаме шансони... и да си кажем „A votre santé!“ /„Наздраве!“/...


Преди време Разград беше център и фактор за франкофоните от цяла България. Вероятно голяма заслуга за това има и г-н Йосиф Иванов, но според Вас дали и нашите фолклорни обичаи и танци, включително Капанският ансамбъл не изиграха роля всичко това да се случи?

О, това определено звучи твърде амбициозно! За мен Разград просто си беше намерил точното място сред градовете, в които процъфтяваше обучението по френски език и разпространяването на този език сред по-широка публика. А Йосиф Иванов определено имаше главна роля, заедно с ръководството на Капанския ансамбъл, в лицето на Александър Христов, Кънчо Върбанов, Румян Занев, а по-късно и на ръководителя на „Лудогорче“ – Стефан Иванов...


Според Вас закриването на паралелките с френски език в ПГПЧЕ дали беше грешка, или напротив – Езиковата гимназия е била притисната да го направи и е нямала избор? Защо изобщо това се случи и как се стигна дотам да не се изучава френският език в Разград?

Май има по малко от всичко. Все още ми е трудно да говоря за това! Имам чувството, че нося лична вина за закриването на френските паралелки. Не успях да се преборя френският език да остане поне като втори език в гимназията... След толкова успешни години... След усилията на такива личности като Мариям Мурадикян, Йорданка Господинова, Грета Радева, Йосиф Иванов... Сякаш ги предадох... Макар че по време на проблемите, когато вече се виждаше, че френският език си отива, аз се утешавах с една мисъл: „Когато загубиш нещо, не плачи, че вече го няма в живота ти, а бъди щастлив, че си го изпитал!“. И предпочитам да се съсредоточа върху истинските успехи, върху хубавите и незабравими моменти. А те наистина бяха много!


Да си говорим за френският език и за Франция е почти безсмислено, ако не намерим начин да посетим и да видим тази страна с очите си. Вие какво ще запомните от Вашите екскурзии до Франция и дали бихте живяла за постоянно там, ако Ви се отдаде тази възможност?

Най-силният ми спомен е от моята първа среща с Франция, по-скоро с Париж. Беше си любов от пръв поглед, любов завинаги! Сърцето ми остана там, но никога не ми е минавало през ума да заживея за постоянно във Франция. Не че не съм могла, просто не съм го искала! А по-късно Франция за мен означаваше Шалон ан Шампань и неговите гостоприемни жители. Смея да твърдя, че имам много приятели там, понякога се чувствам наполовин шалонка!


Френският език е най-красивият и мелодичен език на планетата. Разкажете ни малко повече за себе си и как на младини открихте френския език, за да се влюбите после в него?

Бях на 14 години, когато по съвет на моята майка аз кандидатствах във Френската езикова гимназия в Стара Загора. Приеха ме. Беше ми адски трудно /селянчето от с. Левка – в големия град.../ плаках и исках да си се върна на село, в стария ми клас. Майка ми ме помоли поне да завърша първия срок... И после всичко си дойде на мястото – най-вече благодарение на моята млада класна ръководителка – благодаря ти, мадмоазел Китова! И оттогава, от 1970 година, та до днес – живея, отдадена на френския език. Quelle richesse! /„Какво богатство!/...


Дамян ХРИСТОВ