Търсене

Начало Искам думата Аз пък съм българофил. Искам, боря се и такъв ще си остана!
Аз пък съм българофил. Искам, боря се и такъв ще си остана!
31 March 2017

Бях решил да отминавам с мълчание или с „високомерно пренебрежение“ всякакви реплики и нападки по отношението ми към т. нар. „Освобождение“ на България, за преклонението пред ролята на Русия във възстановяването на нашата държавност. Не защото не мога да защищавам и/или отстоявам позицията си, мнението си, чувствата си, ако щете.


06_03_2017_krasimir_kanchev.jpgЗа да не падам на толкова ниско ниво, каквото е изказът на т. нар. „русофили“ с българска окраска, биещите се в гърди „патрЕоти“, т.е. псевдопатриоти.

Явно обаче, че всичките ми аргументи, доводи, чувства и емоции продължават да срещат или една стена на овчо равнодушие, или един тъп стаден нагон да се преследва инакомислещият. Без разум, без аргументи, без факти и без разсъждение, а подвластно единствено на чувството за обругаване и оплюване.

Оставям настрана личните обиди, както срещу мен, така и срещу рода ми. Апропо, за сведение, за размисъл и разсъждение, майка ми, Бог да я прости, е етническа рускиня от украинските степи. От белоемигрантите, които някога българският народ прие, както прие и арменците, така и руснаците, с нормално човешко съчувствие, състрадание и съпричастие към проблемите. Баща ми, също нека Бог да го прости, бе здравомислещ български селянин, войник и офицер от армията, който никога не прекъсна „пъпната си връв“ със земята. Още една малка добавка към личната тема: и двамата бяха членове на БКП, което не ги прави и не е равнозначно автоматично на „твърдоглави, тъпи комунисти“.

Дотук с личните и лиричните отклонения. Нямам намерение на никого да се оправдавам и да навлизам в личното му пространство. Но не и ако не ме засяга за отношението ми към страната, която смятам, признавам, обичам, за своя Родина, за България. Тогава отговорът ми е ясен и пределно елементарен, с надеждата да бъде разбран и асимилиран от нивото на умственно развитие на т.нар. ни „русофили“ и пак повтарям, т. нар. ни „патрЕотари”: Заврете си го това русофилство и патрЕотарство където искате, та белким любимата Ви „Майчица Русь“ да го преглътне с удоволствие.

Защото:

1.Защото познанието и знанието са за това, за да дават тема за размисъл, да си създадеш свое мнение за факти и процеси и защото Свободата е осъзната необходимост.

2. Защото моята любов към Русия, към народа й, към близките ми и роднините в Украйна и Русия, нямат нищо общо с широко прокламираната Ваша „любов“ към Русия, към русофилството мили товарищи русофили. Тя, Вашата любов, се изразява най-вече в „цуцането“ на облаги, суровини, стоки, водчица, може и към „Любе“ и към Ансамбъла за „песни и пляски“ имени Александрова. Да Ви го рекна ли? „Няма лошо бе, Вуте“, щом ако може да е на аванта. Да, ама не, замина туй време и още Горби ни спря кранчето. Ей тъй, нали, от любов към „братушките“. Пък сега с кродилски сълзи ще оревете орталъка! И пак почнахте да лижете руските чизми!

3. Защото мога до безкрай да слушам, чета, пея, рецитирам такива феномени и творци, като Чайковски, Мусоргски, Бородин, а заедно с това да се прехласвам и съпоставям с „Любе“ и Володя Висоцки, и Дмитрий Хворостовский, и Ана Нетребко и десетки още творци и изпълнители, за които, неуважаемий опоненте В. Веселинов, даже не сте и чували.

4.Защото, господа мужици „русофилски“, Вие даже си нямате и понятие,

а камо ли да сте прочели и вникнали в оная душевност и необятност на руската култура и изкуство. Или може би за Вас тя се изразява само в частушките и блатние песньовки?

5. Защото, прословути мижави патрЕотари и русофили, Вие сте просто едни комплексирани особи. Щях да напиша „личности“, но личността е нещо съвсем различно, тя няма нищо общо с Вас. Вижте се на какво приличате, накипрени на разни празнични възстановки с буквално кичозните униформи /уж автентични/ на опълченци или руски войници! „Хвалипръцковщина“ – има една такава дума в нашия речник и тя се отнася за такива като Вас.

6. Защото един български народопсихолог още към втората четвърт на миналия век Ви квалифицира като „блюдолизци“ и с ред други подобни епитети, които ще Ви спестя в името на добрия тон.

7. Защото не мога и никога няма да мога да приема хора, чието чувство за патриотизъм, за обич към Родината, се измерва с пеенето на „Вставай, страна огромная“. Или с гледането и още по-кощунственото несъпоставимо съпоставяне на такива филми, като „Съдбата на човека“, „Списъкът на Шиндлер“ и „Иди и виж“, а може би трябва да им предложа за анализ и съпоставка и „Патриотът“ с Мел Гибсън?

8. Защото такива люде ходят дори на връх Шипка, за да се изтъпанят с руски знамена и кичовски униформи, за да се увековечат и присламчат към героизма, към славата на една битка или сражение. Не осъзнават, че така се подиграват дважди и със себе си, и с историята. Защото са чели само измишльотините на дядо Вазов /за които той се покайва в края на живота си, когато става свидетел на руската агресия срещу страната ни, в резултата на която загиват не само български войници, но и много мирни граждани в Добруджа, Балчик и Варна/.

9.Защото, осъзнавайки и признавайки воинския дълг, и до днес признавам и не отричам себежертвата и самоотвержеността на руските воини, оставили живота си, костите си по балканските полета и планини. Но и не признавайки, че те са разбирали за какво го правят, в името на кого, на каква идея /„на война, като на война“/. Пак Ви реквам, оставете ги славянофилските брътвежи настрана или си тапицирайте нещо с тях. И обикновенниян руски войник първо си е свършвал работата, а после може би, в главата му е витаела мисълта за „великото славянско братство“ за „братушките“ и т. н.

10. И последно, „без отскок“. Много сте „гола вода“, братя русофилчета, да не казвам „ниска топка“. Защото забравяте най-важното, най-същественото: къде се намирате, къде живеете и кому са необходими брътвежите Ви, в чия мелница наливате вода и чии интереси обслужвате с нелепите си приказки?

Истинските родоотстъпници и днес се ширят необезпокоявани от никого и по нашите души, и по улиците, и по площадите. Добронамерено бях посъветван да сдържа емоциите и думите си при написването на репликата си. Уви, не мога. При вида на мутренските кохорти от фашизоидни лица, веещи руското знаме, горящи факли и скандиращи НЕБЪЛГАРСКИ лозунги в прослава на Русия и криещи се зад думи за свободна България. И то в деня на обесването на светеца за националното ни освобождение Васил Левски, на деня, когато трябваше да почетем жертвата не само на русите, но и на нашите българи, на румънци, арменци, поляци, финландци, осетинци и дори чеченци. Те това са днешните ни псевдо патриоти, захранвани с идеологеми от миналото, но от миналото на национал-социализма /разбирай и на комунизма/, от фашизма!


Красимир КЪНЧЕВ