Търсене

Начало История Иван Абаджиев напусна обиден този свят
Иван Абаджиев напусна обиден този свят
31 March 2017

Годината е 1996-та. На 19 януари имам уредена среща за интервю със седмия турски президент Кенан Еврен. Човекът, който през 1980 година извърши военен преврат и предотврати гражданска война в южната ни съседка. И тъй като срещата ни е във вилата му в Мармарис, за да не ми мине „черна“ котка пътя, поемам към курортното градче три дни преди уговореното интервю и се установявам на 200 километра от Мармарис - в Измир.


31_03_2017_abadjiev.jpgГостувам на колеги от вестник „Хюриет“, които ми уредиха интервюто с Кенан Еврен три месеца преди това. От тях научавам, че третият по големина турски град е приютил за подготовка националния отбор по вдигане на тежести, които се подготвят под ръководството на Папата в щангите Иван Абаджиев. Помощник му e изселникът от кърджалийско Енвер, на който за съжаление вече съм му забравил фамилията. Затова пък в България подготвяше Наим Сюлейманоглу, Халил Мутлу и още няколко момчета, които бяха съставили гръбнака на турските щанги, под името Елин Толумов.

В залата на стадиона кънтеше от българска реч. Само двама от отбора бяха местни момчета, така, че нямаше никакви проблеми при комуникацията на Старшията със състезателите. Абаджиев беше седнал на маса и наблюдаваше тренировката, като се намесваше щом нещо не бе по неговия вкус. Пръв на вратата ме забеляза Наим Сюлейманоглу, с когото само преди година и половина станах първият български журналист, успял да вземе интервю от него в дома му в баровския квартал на Анкара - Чанкая.

31_03_2017_abadjiev1.jpgСлед като се здрависахме ме заведе при Иван Абаджиев, който ме познаваше задочно от интервюто с Наим, публикувано като водещ материал на вестник „Жълт Труд“. Спомням си, че тогава Иван Абаджиев беше жестоко оплюван у нас. Предаваха го на-близките му състезатели, благодарение методите на когото бяха станали европейски, световни и олимпийски шампиони. Във въпросното интервю Наим защити своя наставник и каза, че „Иван Абаджиев е национално богатство“ и ако не е желан в България, ще направи всичко възможно да го привлече за треньор в южната ни съседка. Иван Абаджиев вероятно беше прочел това и по-късно, когато съм го търсел по телефона, никога не ми е отказвал информация. Беше обиден от нападките срещу него, а в един момент се бе превърнал в най-оплюваната в България личност. Беше останал на улицата и много хора се страхуваха да му дадат работа. При едно от моите позвънявания ми каза, че току-що се е прибрал вкъщи от строежа, където бил назначен като нощен пазач! Като такъв изкара около половин година, до момента, в който Наим Сюлейманоглу изпълни обещанието и го спаси от мизерията в България.

Възхваляваният по цял свят световно известен специалист се превърна в най-мразеният сред средите на този спорт у нас. В крайна сметка той избра бъдещето му да е свързано с Турция. И заради тази си постъпка понесе много укори, на които обаче този път той гледаше с насмешка, защото имаше сигурна работа и гарантирани доходи за нормално съществуване.

Преди две години в Турция беше излъчен филм за него. В него тай казва, че е дал много на България, но тя го е захвърлила като ненужен парцал. Въпреки това, той се чувства горд като българин и ако трябва да започне отново, би избрал пътят му де е същият.

При срещата в Измир пред мен стоеше един състарен човечец, а в гласа се чувстваше нотка на много болка и обида от отношението към него в страната, за която бе направил толкова много. Тогава каза, че това с допинга е скалъпена история и е породена от това, че на всички големи първенства нашите са вземали по осем златни медала, а руснаците трябвало да се примирят с по три. Това не се нравело както на руснаците, така и партийните велможи у нас по онова време.

Вчера Старшията пое към вечния си дом. Преди майката Земя да го приюти завинаги, над тленните му останки съм сигурен, че е имало хора, имитиращи тъга, кито преди години не се посвениха да съсипят и превърнат в ад живота му. Преди 20 години Иван Абаджиев ми посочи имената на някои от тях, но заради паметта му ще се въздържа да ги назова. „Нега Бог да дири възмездие от тях“, заключи разговора ни в Измир с Папата на щангите.

Почивай в мир, г-н Абаджиев!


Мехмед ХОДЖОВ


* 1996 г., отляво надясно Мехмед Ходжов, Иван Абаджиев и треньорът на Наим Сюлейманоглу