Търсене

Начало Искам думата Хайдушкото хоро и прокъсаната народна риза, която няма кой да смени...
Хайдушкото хоро и прокъсаната народна риза, която няма кой да смени...
05 April 2017

Всяко ново летоброене в световната история започва с една тайна вечеря /може да е приятелска закуска или делови обяд, но пак се нарича тайна вечеря/ и с едно разпятие Христово. Формата на масата винаги е определяна като кръгла, макар понякога тя да е правоъгълна или квадратна, но с изгладени ръбове, за да не се удрят присъстващите под кръста.


dimitar_aleksiev.jpgОттогава в политическия речник е навлязло понятието кръгла маса, което означава равнопоставеност. Равнопоставените постоянно се подритват по кокалчетата на краката, но само под масата. Около трапезата се подреждат за тайната вечеря разни хора с разни идеали. Различията им се обуславят от характера на времето, в което живеят и от скритите им лични помисли и егоистични интереси. Но обединени в своята различност /така се изразява един известен български философ/ от апетита към яденето. Началото е поставено преди повече от две хиляди години. С тайната вечеря на Исус Христос със своите дванадесет апостоли, сред които са Юда Искариотски и Андрей Първозвани, и с една торбичка, пълна с тридесет сребърника. Оттогава досега на всички кръгли маси незабележимо, във виртуалното пространство присъстват Исус Христос със своите дванадесет апостоли, сред които са Юда Искариотски и Андрей Първозвани и с неизменната торбичка, напълнена с тридесет сребърника.

След всяка тайна вечеря на кръглата маса остават купища огризки и един разпънат на хълма Голгота Христос. Така завършва времето „до Новата ера“, наричано от някои „вашето време“, и започва времето „след Новата ера“, наричано от други „нашето време“. Но защо разделихме времето на наше и ваше? Та нима то не е било вътре във всички нас и всички ние не сме били вътре в него?! Може би, за да избягаме от собствената си съвест.

Така беше досега. А за да добиете една макар и бегла визуална представа за предстоящите кръгли маси и за бъдното световно време, вижте стенописа на Леонардо да Винчи „Тайната вечеря“ в трапезарията на манастира „Санта Мария дела Грацио“ в Милано.

С тези няколко уводни, почти Библейски размисли, ще се прехвърлим от Божиите към земните дела. За да опознаем грешниците по делата им и да ги видим такива, каквито ги създадоха мъчениците със своята вяра и наивност.

След Националната кръгла маса, или с настъпването на Новата ера, според съвременния български календар, в нашето малко селце започнаха да се случват странни и необясними от гледна точка на диалектическия материализъм неща. В селото се заселиха зли духове. Кравите вампирясаха и забиха из околните диви гори, а овцете прибраха в местния зоопарк за нагледно учебно пособие на бъдните поколения. Петлите бяха намерени една сутрин в курниците мъртви, обезкървени от вампири. Кокошките спряха да снасят яйца и пропяха на зазоряване, за да прогонят злите сили. По нашият край се разказва една легенда, според която не трябва да се тръгва на дълъг път преди да пропеят първи петли и да прогонят самодивите, самовилите и другите зли сили. Затова се застояхме вкъщи в очакване на първите петли и не потегляме за никъде. Както се изрази местният политолог и социален антрополог На ум Дрънкалов /не ме коригирайте, господин главен редактор, така е написано името му в кръщелното свидетелство, издадено от Доростоло-Червенската епархия/, „живеем в годините на застоя“. Селските кучета подвиха опашки и се заумилкваха на всеки срещнат, защото не знаят колко дълга е тоягата, скрита под ямурлука му. През една мъглива нощ, никой не разбра как и от кого бяха свалени и прибрани незнайно къде циглите от покрива на кметството. Така останахме и без кметска власт.

В селото настъпи суматоха. Хората бяха обсебени от злите сили, от страха, от злобата и от завистта. По този повод, със стара и жилава овча пастърма и прокиснало вино, селската кръгла маса реши в деня на Сирни Заговезни злите сили и духове да бъдат прогонени от селото с кукерски игри. Кукерските игри народът ни знае още от траките, обитавали земите ни, като символ на отиващата си зима и връщането на новия живот. А на входа на селото, откъм областния град, се реши да се постави плашило. Някой скова на кръст две чамови бичмета, друг надяна на плашилото една мръснобяла конопена риза, напълнена със слама, а трети за глава му постави кратуна с нарисувани озъбена уста и свиреп поглед. Забиха кръста на голямата тракийска могила, която по-късно в селския фолклор беше наречена Голготата. Погледната отдалече, цялата композиция приличаше на разпнатия Христос. Навръх Сирни Заговезни, барабар с кукерите, на Голготата се събра цялото ни селско народонаселение. И нали сме си народ от сеирджии, дойдоха хора и от съседните села. След като кукерите изпълниха ритуалния си танц, поради студеното време част от присъстващите се хванаха на хоро. Музика нямаше и всеки си пееше каквото си знаеше. Поради тази причина някой играеха дунавското хоро, други - шопското, трети - добруджанското. Един наляво, друг надясно, забутаха се, заблъскаха се, заритаха се. Играчите пречат на хорото и хорото пречи на играчите. Хоро не стана, но срамът и сеирът бяха големи. Малко по-настрани една групичка се упражняваше в руски казачок. До нея друга групичка импровизираше някакъв баварски народен танц с подскачане и пляскане на длани. А още по-настрани трета групичка мяташе страстни ориенталски гюбеци. Няколко човека пък се въртяха в кръг и размахваха ръце, в изпълнение на ритуален танц на индианското племе чероки от щата Джорджия. Един другоселец попита: „Абе, вие във вашето село гъдулари нямате ли си? Да засвирят правото хоро и да го изиграем сите българе, хванати за ръце“. „Имаме си, имаме си, как да си нямаме - отговориха хората от селото - напоследък тъдява много самоуки свирчовци се навъдиха. Но всеки иска да се играе по неговата свирка. До последно нашите свирчовци не се разбраха на кого хорото е право и на кого хорото е криво и затова не дойдоха. Поради тези недоразумения сега най-много се играе хайдушкото хоро“. Към мнението на съселяните си ще добавя само, че винаги така се получава, когато няма кой да поръчва музиката и когато хорото се води от неопитни хороводци.

На изпроводяк един от присъстващите партийни лидери сложи на врата на плашилото /според скромното мнение на автора, символизиращо многострадалния български народ/ шалче с цвета на собствената си управляваща партия. Оттогава досега цветовете на шалчето се сменят през няколко години. Но никой не смени окъсаната вече народна риза.


Инж. Димитър АЛЕКСИЕВ