Търсене

Начало Искам думата Отиде си един талантлив млад човек, но ни останаха книгите му...
Отиде си един талантлив млад човек, но ни останаха книгите му...
10 April 2017

За първи път чух за изявите на Митко Божанов от един наш общ приятел в Езиковата гимназия. Беше преди пет години вероятно. „Знаеш ли, че един мой съученик е написал книга?“, така ми каза моят познат, а после разбрах, че става дума именно за Божанов.


10_04_2017_dimitar-bozanov_2.jpgТъй като съм по-голям от Митко с три години, бях се срещал с него из коридорите на училището и толкова - аз съм завършвал, когато той е бил в осми клас. Но признавам си, когато научих, че е написал книга, бях заинтригуван. „Как се казва тази книга?“, попитах нашия общ познат, който ми разкри, че заглавието било „Кафе за събуждане“, а всъщност книгата била на езотерична тематика. Все още не знаех повече...

Езотерична значи, казах си, няма лошо. Проучих в Интернет и се сдобих с кратко демо на книгата на Димитър Божанов. Файлът беше с рекламна и промоционална цел, но аз си го разпечатах и подвързах като истинска книжка. Прочетох го и... се запалих! Реших, че тука няма да мина само с демото, ето защо си поръчах набързо истинската му книга от една онлайн книжарница. Прочетох я на един дъх и се запалих още повече.

Междувременно Митко Божанов беше в София и не спираше да пише. Докато прочета първата му книга, той вече беше написал втора - със заглавие „Епохата на Безсмъртието“, която също си купих и прочетох с интерес. Бях дотолкова запален, че издирих мейла на Митко и му пратих електронно писмо с коментар от прочетеното. Помня, че тогава Божанов не ми отговори, поне не веднага. Но се случи друго чудо – разбрах от Цветанка Русева от ЦУТНТ, че скоро в хотел „Централ“ ще има изява на Митко, който ще ни гостува в Разград и ще изнесе лекция. Посетих я, разбира се, и си спомням как на нея Божанов ни разказваше за книгите си, какво пише в тях и дори ни разписа автографи. Там беше и учителката по български език и литература на младия писател, г-жа Краси Минева, за която си спомням, че го посрещна много развълнувано и дълго, дълго му държа ръката в своята. Накрая на лекцията аз обаче и една друга позната, която също знаеше за Митко, не се стърпяхме и предложихме на Димитър Божанов да излезем и изпием едно кафе тримата заедно. Стана ми някак странно, но Митко ни каза, че не пие кафе (а все пак беше написал книгата си „Кафе за събуждане“!), но той се съгласи да изпуши с нас една цигара на входа на хотела. Тогава реално се запознахме, а Митко си спомни за писмото ми и после от София, когато се завърна в столицата, започнахме да си пишем по Интернет.

Видях Митко наживо за последно на пейките пред библиотека „Боян Пенев“. Чукнахме си среща там и тъй като той не пиеше кафе (но активно слушаше музика чрез един кабел и слушалки), аз си взех кафе от близката будка и прекарахме един час в разговор по философски теми. Учудих се, когато разбрах, че Димитър се е отрекъл изцяло от предишните си книги и е поел по пътя Православието. Спомням, че ми каза „Предпочитам да ходя в храма, отколкото да посещавам разни кръчми“. „Ти учуди всички ни, казах му аз, да се отречеш съвсем сам от всичко свое написано, това беше супер маркетингов ход!“. „Дамяне, ти не разбираш, това с отказването ми не беше маркетингов ход, то беше наистина!“, рязко се засегна той, но продължи: „Човек извървява дълъг път в своето духовно израстване и аз поех по своя – всичко, което ми се случи, се случи именно, за да стигна до Бог и да отдам живота си в Неговата милост и да нося Неговото просветление!“.

Димитър Божанов, макар и по-малък от мен, беше стигнал до извечените истини и беше получил прозрение, че единствено пътят към Бога носи мир, утеха и просвещение. Говорихме си за още много други неща и аз си дадох сметка, че в момента той наистина се вълнува само и единствено от Господа, но не го прави, за да бъде интересен, а защото наистина го вярва в сърцето си.

Димитър ми сподели, че е написал нова книга за съвременния християнин и си търси издател и за нея.

Сега, след кончината му, нямам идея дали книгата ще бъде някога издадена, но умолявам чрез вестника близките му да издирят ръкописа и да направят всичко възможно тази книга да види бял свят. Вярвам, че някъде там, горе, Митко би бил щастлив да я види издадена и в ръцете на всички негови читатели!


Дамян ХРИСТОВ