Търсене

Начало Интервю Психологът Стоила МАРИНОВА: 70% от децата, жертви на домашно насилие, повтарят семейния модел
Психологът Стоила МАРИНОВА: 70% от децата, жертви на домашно насилие, повтарят семейния модел
21 April 2017

Стоила Маринова е психолог със седемгодишна практика в социални институции и неправителствени организации. Завършила е специалност „Начална училищна педагогика“, както и магистърските специалности – „Психология“ и „Клинична социална работа“.


21_04_2017_psiholog-2.jpgИма допълнителни квалификации за психосоциална подкрепа при бедствия и аварии, кризисна интервенция при деца и юноши, психодиагностика на когнитивните процеси, психодиагностика на личността, психодиагностика посредством проективни методики.

В работата си с деца и възрастни хора със специфични потребности използва съвременни практики като трудотерапия и арттерапия. Има опит в консултиране на потребители с психопатология и работа по случаи в социалните услуги. От 2010 година е доброволец – психолог към БЧК – Разград и обучава млади червенокръстци да оказват психосоциална подкрепа.

В момента работи като начален учител в ОУ „Никола Икономов“ в Разград, а от една година е психолог в Сдружение „Център на НПО в Разград“, където консултира жертви и извършители на домашното насилие. Кои са най-честите причини за агресията и системния тормоз, как се отразява върху детската психика домашното насилие и как да се справим като общество с този социален феномен, на тези и още въпроси отговаря психологът Стоила Маринова в интервю за „Екип 7“.


С какви случаи на домашно насилие се сблъсквате най-често в работата си като психолог в Консултативния център?

Всеки случай на домашно насилие е специфичен и уникален, понякога много драматичен. Често у жертвите се наблюдава силен страх да разкажат за преживяното домашното насилие, за да не бъдат наранени отново. Психическите травми са сериозни, жертвите са объркани и изплашени, тъй като често тормозът е продължавал с години.

В Консултативния център по превенция на домашното насилие в Разград съм работила с жени, жертви на физическо, психическо и сексуално насилие, с деца-свидетели на домашно насилие над майките им, както и с мъже, станали жертви на физическо насилие от своите деца. Паралелно с консултирането на жертви, работя и с извършителите на домашно насилие.

Голяма част от участниците в домашно насилие са продукт и отражение на семейната среда, която ги е формирала. Жертвите са огледало на образа на майката, която приема и се примирява с насилието, за да защити децата си. Извършителите са обикновено проекция на своя баща, защото показват силата, която са видели в неговия образ.

 

 

Какви са профилите на жертвите, подложени на домашно насилие?

Домашното насилие не зависи от пол, възраст, образование, етническа принадлежност, социално и икономическо положение. То може да засегне всеки един човек и да се случи във всеки дом. През последните години, все по-често се наблюдава домашно насилие, сред икономически независимите хора. Имаме случай, в който жена е търпяла насилие повече от 15 години, както от съпруга си, така и от порасналото си вече дете.

На основата на опита ми в подкрепа на жертвите, бих очертала три профила, в зависимост от тяхната възраст и заетост. В първата група попадат жени от 20 до 30-годишна възраст, които обикновено са безработни или са излезли в майчинство. В друга група могат да се обособят работещи или трайно безработни жени от 30 до 40 години. В третата група влизат жени от 50 до 70 години, които са работещи или пенсионери. Наблюдават се и случаи на мъже, жертви на домашно насилие от порасналите им деца.

Има една особеност в малките населени места, където хората са подчинени на патриархата в семейството и смятат, че да се бият е нормално. Затова екипът на Консултативния център не спира информационната кампания за превенция на насилието. Провеждането на редица кампании постепенно вдъхва увереност у жертвите да търсят помощ, въпреки невисокото доверие към закона и към институциите, които осъществяват защита на пострадалите.


Кои са най-честите причини за упражняване на домашното насилие и в нашия регион властващи ли са традиционните полови роли за доминиране на мъжа над жената?

Сред причините за домашно насилие най-често са разстройство на брачните отношения, поради зависимост на съпруга от алкохол, наличието на психическо разстройство и комплекси, ревност, изневяра, стремеж за доминиране и безпрекословно подчинение на жертвата, липса на умение за комуникация и разрешаване на конфликти. Нерядко повод за домашно насилие става неуреден имотен проблем, конфликтно съжителство с родители или други роднини, разногласия във възпитанието на децата. Напоследък икономическата нестабилност и безпаричие допринасят за нарастване на „стреса“, изтъкван като причина за домашно насилие.

Съществува още един фактор, който прави проблема изключително сериозен. Освен типичните случаи на домашно насилие, възникнали в резултат на алкохол, прекомерна агресия, маскирана удобно като нрав, липса на професионално и лично удовлетворение, можем да прибавим един чисто битов елемент – доброволно приемане на ролята на жертва от страна на жената.

В българските традиции шамарът е в реда на нещата при възпитанието на децата и при укротяването на жената. Мъжът е силен и властен и едва ли не насърчаван да се държи строго и потиснически с половинката си, иначе го смятат за мухльо.

Домашното насилие е най-травмиращо за децата и оставя в тях дълбок белег за цял живот. Те са защитени от закона, дори да са свидетели на насилието, без да са пряко засегнати от него. Децата са много податливи на видяното и чутото, нямат ясна преценка за грешно и правилно и непринудено застават на страната на един от родителите. За съжаление твърде често родителите използват децата като инструмент за отмъщение и заложници в техните лични битки за надмощие.


Как се отразява преживяното насилие в семейството върху психиката и поведението на децата?

За никого не е тайна, че децата трупат своя социален опит у дома. Данни от последни проучвания показват, че ако в един дом е имало насилие, то вероятността самите деца като възрастни да повторят този модел е огромна – над 70%. В повечето случаи момчетата проявяват признаци на агресия, отъждествявайки се с по–силния родител. Момичетата са склонни да приемат ролята на жертва, която обикновено копират от майката.

Децата, които израстват в семейства с домашно насилие, по-често проявяват агресивно и антисоциално поведение. Склонни са да бъдат депресирани и тревожни, да трупат високи нива на гняв, да проявяват враждебност, да изпитват страх от отхвърляне, да имат ниско самочувствие и лоши взаимоотношения с другите. Нерядко изпитват трудности в училище, имат по-слаби вербални, психомоторни и когнитивни умения. При тази група деца се наблюдава липса на умения за разрешаване на конфликти, насилствени убеждения и вяра в груби мъжки стереотипи.

Тези констатации обаче не се отнасят за всички деца, станали свидетели или жертви на домашно насилие. Защитни фактори като социална компетентност, интелект, високо самочувствие, изходящ темперамент, силни партньорски отношения, подкрепяща връзка на възрастен, може да помогнат на децата да избегнат последиците от домашното насилие.

Процесът на идентифициране, регистрация и рехабилитация на децата-жертви не е лесен, заради затворения характер на част от нашето общество. Липсва механизъм за докладване на белези на домашно насилие, идентифицирани в учебните заведения и детски градини. Необходима е системна работа в тази посока за създаване на програми за превенция на домашното насилие и обучение на педагогическите специалисти. В момента Центърът на НПО в Разград осъществява пилотен проект за подготовка на образователни програми за превенция, които успешно да се прилагат в учебните заведения. Проектът е иновативен, защото подготвя децата и педагогическите специалисти да разпознават домашното насилие и да се справят с агресията и гнева, породени от тези посегателства.


В Консултативния център работите и с извършители на домашно насилие, според Вас, те как се повлияват от консултациите?

80% от извършителите на домашно насилие твърдят, че са жертва на заговор и не са извършили насилие. Други признават, че са използвали физическо насилие, но не намират нищо лошо в два три шамара. Според тях това не е престъпление и повод да се стига до съдебни процедури.

При първата консултация извършителите на домашно насилие проявяват пасивност, лабилност, обида, гняв, склонност към песимистични нагласи и неглижиране на поставените цели. Извършителите не осъзнават, че са причинили голямо страдание – физическо и психическо. Те оправдават действията си с провокация от страна на жертвата и не чувстват вина.

В процеса на консултиране се откриват причините, които отключват агресията и гнева при извършителите, предоставят се възможности за реална преценка на ситуацията и на възможните опасни последствия от проявената агресия. След участието си в специализираната програма на Центъра на НПО в Разград насилниците осъзнават последствията от своите действия и преосмислят поведението си, за да не загубят значими за тях хора и да попаднат под ударите на закона. Наличието на ограничителна заповед стимулира извършителят на домашно насилие да осъзнае сериозността на проблема и чувството за безнаказаност изчезва.


Какво се случва дългосрочно с жертвите на насилие, след като вече са предприели необходимите мерки? Поемат ли в нова посока или пък съумяват да реконструират връзката си и да създадат изцяло нови взаимоотношения с доскорошния си насилник?

Процесът на възстановяване след дългогодишен тормоз в дома е много бавен и при всяка жертва е различен. Колкото по-дълго във времето е продължавало насилието, толкова по-дълъг е процесът на индивидуално възстановяване на жертвата. Това важи с особена сила за децата, свидетели или жертви на домашно насилие.

Една част от жертвите на насилие са толкова наранени, че психичната травма се отразява върху бъдещите им взаимоотношения с партньори. Други се разделят с партньора, който ги е наранявал, но не разсъждават върху поведението си, и отново се въвличат в подобни отношения. Изграждат една идентичност на жертвата, която ги кара да избират подобни партньори отново и отново.

Има разбира се и такива, които благодарение на стабилна подкрепяща среда, съумяват да организират ресурса си за справяне и преодоляват травмиращото събитие и продължават живота си по един наистина добър начин.


Какво бихте посъветвали жертвите на домашно насилие, които поради страх, срам, вина или финансова зависимост от насилника, нямат смелостта да потърсят помощ?

Жертвите на домашно насилие трябва да разберат, че те не са виновни за това, че са станали жертви и не носят отговорност за поведението на насилника. Много често точно това им се втълпява с фрази като „Ти си виновна“, „Ти ме предизвикваш да бъда такъв“. Това не е така. Човек, който има здрава психика и умее да се контролира, никога не би посегнал на друг, независимо в каква степен са го предизвикали. Много жени се страхуват от последиците, ако напуснат партньора си. Трябва да са уверени и да разберат, че има много начини да се защитят.

Съгласно Закона за защита срещу домашното насилие да биеш партньора си е престъпление. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или партньор, с когото живеят на съпружески начала, партньор, от когото имат дете, родител. Пострадалите могат да потърсят помощ на много места – полиция, неправителствени организации, съд, адвокати, социални служби.


Какви мерки трябва да се предприемат, за да се овладее проблемът с домашното насилие?

На първо място превенцията на домашното насилие трябва да се отнесе към широката общественост. Въвличането на организации и институции в превантивната работа, спомага за разширяване на кръга и обсега на действие. Превенцията има по-специализирано съдържание, когато е насочена към потенциалните жертви. В това отношение могат да се осъществяват директни срещи с рисковите групи и да се отправят директни послания към тях. Подходящи са и материали с информация за рисковете от насилие и начините за справяне с проблема. Друга широко достъпна възможност да се намери необходимата информация е чрез горещата телефонна линия за пострадали от домашно насилие към Консултативния център в Разград. Телефонният номер на горещата телефонна линия се публикува от 2008 година във всеки брой на „Екип 7“ – 0898 552 688.

Мит е, че при хората, които са социално слаби или бедни, има повече насилие. Просто при тях по-лесно може да се види затруднението им – много по-малка е вероятността да направиш нова крачка в живота си, когато нямаш капацитет и средства. В по-високите социални слоеве насилието е много по-прикрито, но го има. Затова е необходимо

социалният феномен „домашно насилие“ да се изследва и периодично да се наблюдават промените в неговата динамика.


Антония КИРИЛОВА