Търсене

Начало Искам думата Отново за старите кусури на разградската култура
Отново за старите кусури на разградската култура
28 April 2017

Във вторник вечерта тези, които пожелаха, се насладиха на музицирането на цигулковия виртуоз Павел Минев.

Освен това, което писа за него „Екип 7“ в броя си от 24 април, може би трябва да изброим и още няколко неща.


28_04_2017_stamen_mateev.jpgРоден в Плевен, едно от „децата чудо“ на България, на 6-годишна възраст дебютира в Меката на българската музика – Зала „България“ в София, с концерт на Вивалди, по проявите за „1300 години България“ концертира в европейските столици, след обучение в Музикалното училище в родния си град е изпратен през 1988 г. със стипендия на МФ „Св.св.Кирил и Методий“ в Централното музикално училище в Москва, а впоследствие завършва с отличие Московската държавна консерватория, като на 23-годишна възраст, преди още да се дипломира е привлечен като щатен солист в Московската филхармония.

Като ученик се явява и печели първи награди от НК „Светослав Обретенов“, Международен конкурс „Ян Коциан“ – Чехия, „Чита де Стрези“ – Италия, златен медал от МФ „Виенявски“ – Полша, а сега в зряла възраст е чест член на журито на подобни прояви.

През 2014 година е свирил пред 12-хилядна аудитория в Москва, в концерт, пряко излъчван от Централната руска телевизия, чест гост е на „Карнеги хол“ – Ню Йорк, свирил е в Държавния департамент на САЩ и т.н., и т.н.

Класата си е класа и в това имаха възможност да се убедят и слушателите му в Разград. Аз лично съм малко резервиран към изпълненията на музикантите от Разградската филхармония, но тази вечер и те бяха превъзходни – явно досегът с виртуози добре им се отразява.

Павел Минев се отблагодари на бурно аплодиращата го публика с бисови изпълнения на Петър Христосков, с фолклорни мотиви, и с „Испански картини“, за което в едно свое интервю казва, че му е посветено от композитора проф. Леонс Ружел. Публиката беше притаила дъх и както се изрази след концерта един от меломаните, чуваше се само цигулката и вентилаторната печка /сложена за отопление отстрани на сцената, която никой не се съобрази да изключи/.

И дотук с хубавите моменти. В залата присъствахме между 70 и 80 човека. Вярно, че вечерта беше наситена с културни прояви - ансамбълът на Нешка Робева, „Тутурутките“ /много пъти в „Екип 7“ са изразяване позиции, че културната администрация трябва да съгласува такива прояви!/, но да пропуснеш да видиш и чуеш виртуоз от класата на П.Минев, това буди недоумение. По приблизителни сметки само в Разград над двеста човека се изхранват с изкуство и култура – в областната и общинската администрация, театър, Капански ансамбъл, филхармония, библиотека, музей, галерия, читалища /те май станаха вече четири/ и други. Ако прибавим учителското съсловие, което в миналото е било двигател на културния живот, че и преподавателите от Филиала на Русенския университет, броят май набъбва доста.

Нямам аспирации да познавам всички, но с изключение на по един представител на областната и общинска администрация, на една преподавателка от Детската музикална школа, както и на отделни учители, други представители на гореспоменатите институции като че ли липсваха.

Най-болно ми стана от това, че учители по музика, поне които познавам, както и останалите преподаватели в ДМШ и другите функциониращи школи, отсъстваха. Дано само да не ги е хванал синдромът „От Големия юк по-високо и от Бели Лом по-дълбоко няма!“...


Един наивник на презряла възраст: Стамен МАТЕЕВ