Търсене

Начало История Още нещо за славните капанци – у нас и по света...
Още нещо за славните капанци – у нас и по света...
05 May 2017

Капанците са кореняшко, автохтонно население в Североизточна България, обособили се като общност с обособена етническа физиономия в процеса на историческото време. Някои учени определят капанците като самостоятелна етническа група в границите на българската държава.


05_05_2017_kapanci-1.jpgganco_iordanov.jpgТвърде противоречиви и неубедителни са версиите за произхода на това българско население. Редица изследователи като Любомир Милетич, Р.Стойков и много други хвърлят повече светлина върху демографските и социалнобитовите страни на посочената общност. Във връзка с Първия капански събор, състоял се на 5 и 6 юни 1965 година, проф. Иван Колев шумно лансира тезата си за прабългарския произход на капанците. Впоследствие това се оказа блъф, с оглед да се шашне цялата национална изследователска гилдия. Етнографският институт категорично отрече това твърдение.

От позицията на едно по-съвременно проучване на капанците, по-обективна и цялостна светлина на това старинно население хвърли монографията „Капанци“ /колективно проучване, БАН, Ентографски институт, 1985 г./. Там никъде не се споменава, че капанците може да са преки потомци на прабългарите.

Преди падането на нашия край под ятагана на османлиите, което според турския историк Хасан бей Заде е станало през 1388 година, капанците вече са съществували като компактна общност по Поломията на Североизточна България.

За това съществува убедителни палеографски данни. След това време сведенията вече са и документни, и ги откриваме в османски емлячни регистри, наследствени тапии, тескерета, военноадминистративни и стопански документи.

Днес все повече се налага становището за куманско-печенезкия произход на капанците. Това го твърдеше отдавна починалият изследовател на капанците от Кривня – Йордан Добрев. Това е становището и на етнографката от РИМ-Разград – Даниела Ганчева. Фонемата „куман“ и нейните производни, широко битуваше в словесния речник на старите жени при реализирането на капанското шевично везмо. В началото на XIII век куманите по нашите земи са вече исторически факт. Споменават се във връзка с царуването на цар Иван Асен II /1218-1241 г./ и бягството му при куманите. По време на Второто българско царство капанците са реално присъствие на историческата сцена, някъде по земите на Югоизточна Европа.

Капанците са хора със самочувствие и се гордеят със своя старинен произход. Ползват се с репутацията на темпераментни люде. Работливи са! Когато някой почине, често съм чувал да го изпрати някой с думите: Нърапти съ, и той беши лут за раптъ!

05_05_2017_kapanci-4.jpgКогато в началото на миналото столетие гурбетчийството към Новия свят прави първите си стъпки, гурбетчийска вълна придобива епидемични размери в капанските села. Осенец, Гецово, Топчии, Кривня, Гагово, Паламарца... масово от тези села на групи се отправят за Америка. От Топчии те са над осемдесет.

Деветима от тях никога повече не се завръщат в родното си село.

А работа в Новия свят много. Във фабрики, по ферми, пристанища... Дядо ми Гани Цанков работил на строеж на жп линията в щата Северна Дакота, завърнал се, за да се включи в Балканската война, а след войните със спечелените пари купувал ниви. Минчо Пенев Ганев работил на кариера край Чикаго. Завърнал се с четири килограма злато. Това ми разказа неговият внук подполковник Мильо Петров. Янко Матеев е ходил два пъти в Америка, а бащата на бъчваря Дако Тодоров – три пъти. В селото му викали Американеца. Имах приятел в Кривня, казваше се Илия, викаха му Ляшо. Когато дядо му се завърнал от Америка, бил със златен зъб. Викаха му Алтън Дишлиета. Николай Ганчев от Топчии седем години работи в Аржентина. Писателят Иван Аржентински от с.Гагово, Поповски, по произход също е свързан с Аржентина. И още. Петър Богданов от Топчии работи градинарство в Румъния, а Йордан Ганчев – в Екатеринославска губерния, Русия.

На 5 октомври 1912 г. е обявена Балканската война. Бързо се разбира, че тя има освободителен характер. България обявява всеобща мобилизация. Сред капанците това събитие придобива еуфоричен характер. По цяла нощ гайди, кавали и гъдулки неспирно огласят махленските кафенета и кръчми. По цяла нощ млади мъже се отдават на буйни тежки мъжки хора и ръченици, та цялата сграда се тресе и люлее. Сякаш че след дни те ще бъдат на фронта не срещу куршумите, а на веселба. Те, които довчера са държали сърпа, косата и ралото, утре ще реват „На нож!“ по полята на Източна Тракия, край Петра, Бунар Хисар, Люлебургас...

...Сутринта селският кехая Шаш Коли се провиква от Коджа кънъръ: „Днес да се излезе на мегдана, ще има голямо хоро, ще изпращаме мъжете на войната“.

05_05_2017_kapanci-6.jpgИ не само в Топчии. Такава е била атмосферата и в останалите капански села. В Кривня веселбите ставали на широка поляна под селото, където по-късно е построена селската Белянка.

Десетилетия по-късно, обичах да разговарям с тези герои. Разказаха ми как направо от селската кръчма, след другарската веселба, с бяла съшита раница на гърба, потегляли към гара Разград, към неизвестното. Изпратихме го до края на селото и повече не го видяхме – ми каза просълзена старица.

Но имах възможност да видя някои от тия герои години по-късно, запътили се към небитието. Заминаха си с по 3-4 ордена за храброст, окичени по гърдите им. Дълго ги съзерцавах и размишлявах какво се крие зад тези държавни воински отличия – любов към род и Родина, храброст и саможертва в името на една справедлива кауза, достойно изпълнен граждански дълг, пример как трябва да се откликне на свещения зов на историята.

Спете спокойно храбри синове на древната българска земя. Днес ние помним вашият подвиг и вашия завет.

Старите капанци ревниво пазеха и спазваха обичаи, традиции, обреди, ритуали...

Богат е духовният свят на капанците. Те пееха на жетварския чекъм, държейки сърпа и надянали паламарката на лявата ръка. Пееха на Белянката, под скалите Гюн гьормез, на Беленки, когато си помагаха да белят царевица, по зимните седянки... „Ние пеехме и на двора, когато вършеехме на хармана“ – спомняше си Борис Георгиев, от когото записах коледарски песни.

Целият цикъл на капанската сватба трае близо три седмици. И там много песни се изпяват, много игри се изиграват. Помня още как на един Гергьовден хорото заобиколи селската чешма, площада пред нея, премина през два моста и заобиколи част от реката. Пък и големи свирачи имаше – Черкез Иван, Гайдар Руси, Копилчито, Улау Иван...

Старите капанци говореха на изразен капански диалект. Записах много такива думи и изрази. Науката ги назовава като архаизми, аз им казвам капанизми.

Капанците! Още ги виждам по ония кафяви групови портрети от войните, останали като същински реликви да висят по стените, кой с кавала, кой с гъдулката. Млади мъже, за които войната е ежедневие, свещен зов, съдба.

Капанците! Все още една загадка за науката. Ето представата за баш капанеца от недалечното минало, в обществената представа:


Ножу у науу,

лиору нъ кръсту,

кълпаку нъ криу,

нъ криу гледъ,

с дъртите мъже уртувъ!


До неотдавна слушах от най-старите хора в Топчии за подвизите на местния Дели Харизан /Дели Ързан/, смел и находчив нашенец, който към края на турското робство бил страшилище за турци злосторници, които били прогонени и повече те не се видели...

Ето какво ми разказа в Разград гурбетчия от капанските села в Търговищко. Беше към шестдесетте години на миналия век:

„Свари ни голямата криза в Америка. Няма никъде работа. Събрахме се ние десетина човека от капанските села. Имаше с нас двама кавалджии и един с гъдулка. Влязохме в най-скъпия ресторант в Чикаго. Там ходят най-богатите американци. Та като засвириха нашите хора, като заиграхме нашите тежки мъжки хора, иха, аха, клякаме, ставаме. Американците всички до един напуснаха масите, заобиколиха ни, струпаха се около нас. Ние ги шашнахме. Та като заваляха едни зелени каймета, казват им долари, хвърлят ги и падат като дъжд. Само за една вечер забогатяхме.“...

Такива са те капанците. Голям и достоверен принос за съхраняването на историческата памет за тях имат Йордан Добрев от Кривня и Иван Хаджииванов от Езерче. Много съм им благодарен, изпитвам дълбоко уважение към тях. Техните проучвания се съхраняват в научния депозитар на РИ Музей-Разград.

Капанците! Понесли духа на Средновековна България, преминали през трънливия път на историческата съдба, в това число многовековно османско робство, те докъсно запазиха облика на тяхната самобитност, благодарение на техния консерватизъм. Днес, в условията на високотехнологизиран век, капанската самобитна култура бързо слиза от социалната сцена. Затова реших да я проуча и документирам. Това направих в двадесеттомен труд /ръкопис/. Претендирам за обемност, достоверност, автентичност...

Затова е оправдан интересът към тези капанци. Те още си остават една загадка за етнологията.

Моите проучвания за капанците имат не само вербален характер, но и чисто материални измерения. Не се притеснявам да заявя, че аз съм инициатор и създател на Капанския етнографски комплекс в Топчии.

Не ми е чужда самоиронията. Определям себе си като двоен капанец – майка ми е от Топчии, а пък баща ми от Осенец.


Ганчо ЙОРДАНОВ

 

 

* Ето така са изглеждали жените на Топчии в миналото. Снимката е правена за пощенска картичка преди около 35-40 години.

* Герои от Топчии от Първа конна дивизия на генерал Иван Колев. Снимката е от 1916 година, когато българските войски /с масово участие на мъжете от Разградско/ разгромяват руските и румънски нашественици и освобождават Добруджа.

* 1909-1910 година, гурбетчии от капанските села в Америка.