Търсене

Начало История Светът си нямаше хабер от детски градини, когато в Разград ги откриваха...
Светът си нямаше хабер от детски градини, когато в Разград ги откриваха...
22 May 2017

Преди няколко дни една от детските градини в Разград чества 65-годишнина. Неотдавна пък вестник „Екип 7“ припомни /по ирония на съдбата и за голямо съжаление това стана в репортажа за изгорялата бивша градина зад „Развитие“/ някои значими моменти от историята на предучилищното образование в града.


Всичко това, пък и наближаващият празник - 24 май, ми дават повод да припомня на разградчани някои факти от близката и не толкова близка история, с които те имат основание да се гордеят. Защото и в тази област, както и в много други, разбира се, Разград е бил сред първите...

22_05_2017_grafina_2.jpg

По данни на покойния разградчанин Венелин Иванов, който беше преподавател по логопедия и сурдопедагогика в Софийския университет, първата детска градина (забавачница) в Разград е открита на 1 септември през 1891 г. (сп. „Предучилищно възпитание“, кн. № 9, 1955). Откриването й става по силата на Закона за народното просвещение, приет същата година. По нормата на този закон детските градини са наречени „детски училища“ с два курса (отделения): долен - за 3 и 4-годишни деца, и горен - за 5 и 6-годишни деца. Обучението в тях е било задължително и безплатно, но особено първото не се спазва.

22_05_2017_grafina_1.jpgЗабавачницата в Разград се е помещавала в една стая в къщата на тогавашния разградски гражданин Пано Гинчев. Къщата сега е съборена, но е била на мястото на сегашната жилищна кооперация на ул. „Георги Бенковски“ № 7. Събрани били 25 деца, смесени по пол. Първата волнонаемна детска учителка е била Райна Николова Попикономова (1872–1900), дъщеря на Никола Икономов и осмо поред негово дете от брака му със Станка Николица Спасо-Еленина. Тогава детските учителки се наричали „градинарки“, а помагащите лели „школски майки“. Запазено е и името на помагащата леля – Маринка.

Посоченият закон препоръчва в двете степени на обучение в детските училища да се провеждат игри и занятия по: пеене, ръчни занимания, предметно обучение по рисуване и смятане. Занятията по ръчни работа, пеене и предметно обучени са се водели по т. нар. „фрьобелова метода“ на немския педагог Фр. Фрьобел. Имало строеж по т. нар. „дарове на Фрьобел“, които са били шест на брой (цветни топки от прежда, цилиндри, кубчета, съставени от различни части), избождане на фигури по хартия, сгъване на фигури от хартия, събиране и изваждане до десет, онагледявано с пръчици и рисуване с креда. Учителката е разказвала приказки, пеели са детски песни, играело се е, а на в двора е имало лехи за отглеждане на цветя, за които са се грижели децата. В стаята за занимания е имало масички, черна дъска и сметало. Детската градина по тогавашните цели е подготвяла за началното училище.

22_05_2017_gradina.jpgВ своята работа Райна Попикономова се е ръководила от специализираната подготовка, получена в Държавната девическа гимназия във Варна и книгата на Никола Живков „Детинска мъдрост. Ръководство за възпитание и обучение на деца от 1 до 3 години в дома и от 3 до 7 години в училищата „Детски градини - Kindergarten“ по методата на Фребеля с 532 фигури за строение, плетение, ткание, рисувание и пр. и пр.“. ч. I, Варна, 1887 г.

Децата са вземали участие в празници и утра, показвали са продукти на своето творчество, за което поучавали подаръци, водени са на тържествени служби в църквата. Особени симпатии и интерес за разградските граждани представлявали водените в строеж деца със своите детски униформени облекла и атлазени ленти с надпис „детинска мъдрост“. Това е взето по примера на първата детска градина у нас, открита от Никола Живков през 1882 г. в Свищов под името „Детинска мъдрост“.

През 1892 г. децата стават вече 60, а разградската забавачница се премества в друга, по-голяма, къща в същия квартал, но не се знае къде е била. Детската градина е издържана от настоятелство, а на края на учебната година са провеждани изпити пред родители и общността. За това свидетелства дописка във вестник „Разград“ от 1895 година.

Любимата учителка Райна Попикономова обаче не стои дълго в Разград. Какво става с нея? През 1893 година тя вече е детска учителка в българската забавачница в Солун. Дълго време Българската екзархия полагала усилия да популяризира идеята за обществено предучилищно възпитание в българските земи, които все още се намират в територията на Турция. Екзархията е загрижена и за педагогическите кадри, които работят в детските заведения. През 1894 г. в Солун по инициатива на Екзархията е организиран курс за подготовка на детски учителки, който продължава един месец. За ръководител на курса е определен учителят от Солунската гимназия А. Наумов, а за преподаватели - А. Бадев, Г. Попова и Р. Попикономова. От 1893 г., макар и в забавачницата в Солун, тя се е числяла като учителка в Солунската българска девическа гимназия „Св. Благовещение“, тъй като забавачницата била в състава на основното девическо училище към гимназията. Нямам данни за кого се е омъжила Райна Попикономова, къде става това, завръща ли се в Разград, но тя умира при раждане през 1900 година.

След заминаването на Райна Попикономова за Солун детските градини в Разград след 1893 г. до 1887 г. стават две. Учителките в тях, за които се знае, са Иваничка Цанева, Парашкевица Цонева, Цонка Иванова. След това през 1899 г. има една детска градина в новооткритото начално училище „Отец Паисий“, което се показва на снимката.

През 1909 г. се приема нов Закон за народното просвещение, който е променян 36 пъти до 1940 г. Обемът в текста на закона е огромен за времето си (135 стр.). В една от главите на закона се казва: Глава I – Детски училища. Служат за развитие на децата чрез подходящи за възрастта им игри, песни, ръчни занятия и беседи. Отварят се и се поддържат от общините с разрешение на Окръжния училищен съвет. За градове с над 20 000 жители и за селища с инородно население са задължителни. Детските училища се ръководят от учителки със специална подготовка, добита в държавни или признати от държавата институти или курсове за подготовка на детски учителки. Тъй като Разград е селище с инородно население, то явно детското училище за него е задължително. По време на войните от 1912 до 1918 г. не е уточнено имало ли е детско училище, но от 1919 до 1927 има такова, както е отбелязано в книгата на Вера Начева и Найден Чакъров „История на предучилищното възпитание в България“ от 1961 г.

Какво е положението с детските градини в Разград от 1927 до 1944 г. също не е изяснено, въпреки усилията на Никола Станчев, който дълги години (1963-1987) беше инспектор по предучилищно възпитание в отдел, дирекция и управление „Народна просвета“. През 2005 година той издаде и книжка „История на предучилищното възпитание в Разградска област (1890-1987)“.

В края на 1934 година излиза Наредба-закон за предучилищното образование. Според нея заведенията, които обхващат децата от предучилищна възраст, са: детски огнища (за безпризорни и безнадзорни деца), детски градини и детски домове. Наредбата задължава всяка община с население над 20 000 жители да открие детско огнище. Детски градини се откриват във всяка община с население над 5 000 жители, по 1 детска градина на всеки 5000 души. Малко неясни остават функциите на детските домове, които съгласно наредбата обхващат деца и от предучилищна, и от начална училищна възраст. Следвайки логиката на Наредбата, то в Разград би трябвало да има поне 2 или 3 детски градини след 1934 година, но логиката не е история. Все пак имало е лятна детска градина, но за колко групи става дума, няма данни. След 1930 г. методиката на Фрьобел отстъпва окончателно на американския метод на проектите. Някъде се забелязват елементи от системата на работа на М. Монтесори и на белгийския лекар и педагог О. Декроли (1871-1932).

Всъщност, какво е положението с детските градини в Княжество България и Източна Румелия до края на XIX век?

Първата детска градина в Княжество България, както вече споменах, е разкрита от Никола Живков (1847-1901) в Свищов през 1882 г. Н. Живков се премества през 1886 г. във Варна. Там той открива първата варненска детска градина в същата година и втора през 1887, която била в старата българска черква на града. Той се водел управител на детските градини. Други детски градини се разкриват в Пловдив (1884), държавна детска градина в София с ръководител швейцарката Хенриета Мотийо (1888), Русе (1889), Станимака, дн. Асеновград, (1889), с. Клисура (дн. гр. Клисура (1889), Пазарджик (1890), Балчик (1890), Плевен (1891), Разград (1891), Добрич (1893), Бургас (към края на XIX в.) и другаде. Имаме ли повод за гордост от годината на откриването на първата детска градина в Разград? Разбира се, че имаме повод, което се вижда от следната любопитна справка.

Първата публична детска градина в Мексико е открита през 1892 г. в El Paso, мексиканския щат Тексас.

Първата официална детска градина в Гърция по метода на Фрьобел е открита през 1897 г. в Атина.

Първата детска градина в Корея е създадена през 1897 г. в гр. Пусан от Детския женски християнски център (Taehwa Christian Child Center) в града.

Първата детска градина в Аржентина е открита през 1900 г. в La Rioja, главен град на едноименната източна провинция.

Първа детска градина във Войводина е открита през 1902 г.

В Черна гора първата детска градина „Глас Црногорца“ е разкрита през 1903 г. в Цетине.

В Китай, първите 20 обществени детски фрьобелови градини са основани през 1903 г. от учители, обучени в Япония от американски мисионери.

В Чили първата фрьобелова детска градина се пропагандира от немската общност и е разкрита през 1906 г.

Първата детска градина с обучение и възпитание на турски език в Османската империя е открита през 1915 г. в Şişli, квартал в европейската част на Истанбул.

Нека разградчани имат своето себеуважение в областта на предучилищното образование, защото да откриеш детска градина преди Мексико, Гърция, Корея, Аржентина и пр. е наистина достойно за признание.


Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ


* Преподаватели от Солунската девическа гимназия през 1900 г. Сред тях е и разградчанката Райна Попикономова (под № 9 в първия ред долу).

* „Градинарка“, „школски майки“ и деца през 1899 година в Разград - забавачницата при училище „Отец Паисий“

* Ето тук някъде е била първата детска градина - на улица „Бенковски“ в Разград...