брой от 23.06.2017 г.
ekip7-small-2017-6-23.png

Търсене

Вход






Забравена парола
apis_2014.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Импровизации на китара и работилница за занаяти в Нощта на музеите
22 May 2017

Виртуозните китаристи Иван Лечев, Цветан Недялков и Веселин Койчев заплениха разградската публика с авторски композиции, умело съчетаващи фламенко, джаз, етно и фюжън. Стотици зрители се събраха в уютната градинска сцена на къща музей „Димитър Ненов“, за да гледат звездите от формация „Акустично трио 3000“. Камерният концерт, който изнесоха бе част от новото събитие в културния календар – „Нощта на класическата китара“.


22_05_2017_noshti_3.jpgМузикантите показаха, че са импровизатори от висока класа и в част от изпълненията легендарният Иван Лечев сменяше китарата с цигулка. В един момент триото се превърна в квартет, след като към групата изненадващо се присъедини експертът от културния отдел на Община Разград Камен Кулев, който засвири на китара.

Непосредствено преди началото на събитието в разградския храм на музиката художникът Александър Сертев дари фотографии и писма на къща музей „Димитър Ненов“. Той предостави автентични снимки, направени от неговия баща Стоян Сертев, който се е занимавал с музика и фотография.

„В семейния ни архив открих три фотографии, на които присъства големият български композитор и архитект Димитър Ненов. Кадрите са заснети през 1952 година в хотел „България“, когато в столицата гостуват двама прочути руски композитори – Арам Хачатурян и Аркадий Филипенко“, разказа Сертев. Той допълни, че на разградския музей са дарени и писма на Димитър Ненов до академик Петко Стайнов, писани през двадесетте години на XX век. Те са предоставени със съдействието на архитекта Стефан Стайнов, който е син на великия незрящ композитор. Архивните документи и снимки вече са включени в експозицията на къщата музей.


22_05_2017_noshti_5.jpgРазградчани се потопиха в матриархата на „Женско царство“


Най-новите попълнения на Младежка театрална формация „Импулс“ представиха откъс от комедията „Женско царство“ от Стефан Костов. Театралите, ръководени от Веселин Керемедчиев, успяха да предизвикат усмивки по лицата на зрителите, които препълниха двора на къща музей „Акад. Анание Явашов“. Младите артисти пресъздадоха женско царство, в което нежният пол управлява, а мъжете са поели грижата за домакинството и децата. Развръзката настъпи, когато кметицата се влюби в младия Стоян, който обаче е отдал сърцето си на Райна. Краят на историята остана отворен с обещанието пиесата да бъде представена на голяма сцена пред разградската публика. В края на мини представлението зрителите бурно аплодираха театралните надежди – Николай, Калина, Павел, Николай, Виктория, Лорианна, Джанет, Стилян, Траяна и Ерика.

След завладяващата сценична изява в къщата на първия летописец беше открита изложба

„Старопечатна литература“, която включваше експонати от фондовете на Регионалния исторически музей и Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“. Посетителите видяха образци на евангелия, богослужебна книжнина и светска учебникарска литература от края на XVIII до първите години на XX век. Особен интерес предизвикаха Свещените евангелия от Москва със сребърен и златен обков, както и книгата „Апостол“ от 1851 година.

Гостите на къща музей „Анание Явашов“ разгледаха и изложените фотографии, които показват ключови обекти в стария Разград, сред които магазина на Коста Иванов, къщата на д-р Борислав Попов, книжарницата на Касамаков и Мавльовото кафене. Снимките са запечатали как е изглеждала търговската улица, централния площад на града, Часовниковата кула и Градския парк. Изложбата ще остане на разположение на публиката до края на месец май.


22_05_2017_noshti_4.jpgМалки и големи майстори се учиха на занаяти


Една от атракциите в „Нощта на музеите“ беше работилницата за занаяти „Да станеш майстор в потайна доба“, която се проведе в Етнографския музей. Посетителите бяха привлечени към обекта от мелодичните звуци на гайдата на Пламен Панев от Народно читалище „Напредък 1901“

Малки и големи се потопиха в света на традиционните народни занаяти и направиха своите първи стъпки като чираци на майстор-приложници. Присъстващите изработиха камилчени китки против уроки под ръководството на художника Таня Стоянова, а майсторката на везбата Николинка Ангелова обучи желаещите да тъкат на стан. В отделен кът

реставраторката на музея Стоянка Савова даваше наставления на художниците, които рисуваха върху керамични съдове. Уредникът на Етнографския музей Даниела Ганчева напътстваше децата и възрастните в изработката на картички и разделители за книги с капански шевици.

Всички участници в работилницата получиха майсторски свидетелства за посвещаване в съответния занаят и отнесоха в домовете си изделията, които създадоха.


22_05_2017_noshti_1.jpgРазказът „Кръвта на къртицата“ завладя разградската интелигенция


Литературното събитие в „Нощта на музеите“ не остави безразлични ценителите на художественото слово, които се срещнаха с писателката и преводачка на англоезична фантастика Здравка Евтимова. Сред възрожденската атмосфера на къща музей „Станка и Никола Икономови“ разградчани чуха разказа „Кръв от къртица“, с който авторката печели награда от литературен конкурс в Бейрут. Историята за кръвта на къртица, която по чудодеен начин лекува всякакви болести, остави публиката безмълвна и дълбоко замислена за ценността на живота.

Авторката от Перник твори в стила на магическия реализъм, при който магически елементи се вмъкват в привидно реалистичния контекст. Тя прави панорамни художествени изображения на действителността, но заедно с това лаконични и точни анализи. Нейните произведения са като дърво, чиито корени се забиват дълбоко в българската народопсихология. Доказателство за това са до болка откровените истории от книгата „Пернишки разкази“ и от романа „Една и съща река“, откъси от които чуха присъстващите на литературното събитие. Любопитното е, че Здравка Ефтимова сама превежда изданията си на английски език и споделя, че владеенето на три чужди езика подпомага професионалното й развитие. Работила е като преводач във Военното министерство и казва, че се издържа основно от тази своя дейност и не е забогатяла от писане на книги.

„Разказите са моята свободна територия, в която помагам на моите близки, защото не мога да ги подкрепя с дебели връзки и пари. Ако можете напишете един разказ за приятел в нужда, ако ли не – засадете едно дърво или пийте за негово здраве една каменарка“, каза Ефтимова, допълвайки, че ракията в нейния край се нарича така, заради каменистата почва.

Антония КИРИЛОВА