Търсене

Начало История Още нещо в памет на някои големи учени от Разградския край
Още нещо в памет на някои големи учени от Разградския край
24 May 2017

От Разград и района са излезли стотици научни работници, за които освен всичко друго можем да кажем и това, че са прославили с делото си родния си край у нас и в чужбина. За мнозина е писано много, за други – по-малко, някои пък – особено от по-старата генерация учени – са съвсем непознати за младите поколения. Иска ми се днес, на 24 май, да припомня съвсем накратко за няколко разградчани, оставили особено значими следи в различни клонове на българската наука.


24_05_2017_asen_dacev.jpgАкадемик, проф. д.ф.н. Асен Борисов Дацев (1911 – 1994)

е роден в разградското село Каменар на 14 февруари 1911 г. Изучава теоретична физика при проф. Георги Манев в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1929-1933). Специализира при Луи дьо Бройл в Сорбоната в Париж (1934-1938), където защитава докторат през 1938 г. на тема „Потенциални бариери и решения на уравнението на Шрьодингер“.След 4-годишната си специализация по теоретична физика през 1939 г. е асистент в катедра „Теоретична физика“ във Физическия факултет на СУ (1950-1955), научен секретар и ръководител на сектор в БАН, дългогодишен редактор на Bulgarian Journal of Physics. А.Дацев чете курсове по механика, термодинамика и статистическа физика, специална теория на относителността, квантова механика. Областите на основните му научни интереси са съвременни физически теории - относителност и квантова механика. Автор на учебници по класическа и по квантова механика, на три монографии, публикувани в чужбина, и на множество научни и популярни публикации по физика. Асен Дацев чете лекции по теоретична физика във Физико-математическия факултет на Софийския университет в продължение на около 40 години. Разработва метод за решаване на уравнението за разпределение на топлината в нееднородни твърди тела при произволни начални и гранични условия и метод за решаване на т. нар. „Задача на Йозеф Стефан“.

 


Проф. Младен Генчев (1916-?)

е химик, родом от Разград. Основател е на Природонаучния факултет на Пловдивския университет и негов първи декан (от 1970 г.). Създател е на Катедрата по обща и неорганична химия в университета. Специализирал е в Йена по химия на комплексните съединения. През 1974 г. се прехвърля в тогавашния ХТИ - Бургас.

 


Проф. д.с.с.н. Здравко Занков (1920-?)

е генетик в областта на лозарството, роден в Разград. Създател е (самостоятелно и в колектив) на сортовете грозде: „Черна перла“ (чрез кръстосване на сортовете „Перл дьо Ксаба“ и „Блек роз“); „Русенско едро“ (чрез кръстосване на сортовете „Янтър“ и „Италия“); „Русенски мискет“ (чрез кръстосване на сортовете „Хамбургски мискет“ и „Кардинал“); „Ранно без семе“ (чрез кръстосване на сортовете „Болгар“ и „Перлет“; „Ряхово“ (чрез кръстосване на сортовете „Тракия“ и „Блек роуз“); „Приста“ (чрез кръстосване на сортовете „Болгар“ и „Мимоза“). Въвежда от чужбина в нашата практиката нови резитби (формовки) на лозите.


 

Проф. Христо Илиев Маринов (1921-1998)

е роден в на 5 януари 1921 г. в с. Ушинци. През 1945 г. завършва география в Софийския университет. От 1951 г. е доктор по география, избран е за професор по икономическа география през 1962 г. В периода 1960-1962 г. е заместник-ректор на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Свищов. Основоположник е на теорията за екологизация на българското производство. Неговият основен принос е в областта на оптимизирането на териториалното разположение на производителните сили. През 1974 г. по настояване на проф. Маринов започва да се преподава дисциплината „Опазване и възпроизводство на околната среда“. Той е един от първите учени, който предупреждава за надвисналата екологична опасност у нас.

 


24_05_2017_stoian_stoianov.jpgПроф. д.м.н. Стоян Стоянов (1922–1999)

е психиатър, родом от с. Ушинци. Стоян Стоянов произхожда от стар възрожденски род на земевладелци. Взема участие в съпротивата срещу фашизма преди и по време на Втората световна война (1938-1944), за което е осъден на смърт от режима на цар Борис III. Впоследствие, като опонент на политическия екстремизъм, също е бил репресиран (1973-1982). Става кандидат на медицинските науки през 1961 и доктор на медицинските науки през 1980 г., научен сътрудник (1954) в Научноизследователския психоневрологичен институт (НИПИ) към Министерството на народното здраве (МНЗ), старши научен сътрудник (1965), старши научен сътрудник първа степен (1972) към същия институт, професор по психиатрия към Катедрата по психиатрия на Медицинска академия (МА) (1986). Специализирал е в Академията на медицинските науки - Москва, Университетската болница „Шарите“ в Берлин, Потсдам, Венеция и Милано. Бил е консултант по психиатрия на Университета в Мичиган (САЩ); експерт към Организацията на обединените нации от 1974 г. От 1999 г. Втора психиатрична клиника при Катедрата по психиатрия в Медицински университет - София носи неговото име. Понастоящем името на проф. д-р Стоян Стоянов носи и една от лекционните зали в Университетската болница по неврология и психиатрия.

 


24_05_2017_mariq_coneva.jpgПроф. д.м.н. Мария Цонева (1924-2011)

е медик, биолог, генетик. Родена е в Разград. Завършва медицина в София през 1950 г. Научната кариера на Мария Цонева започва още през 1950 г. като асистент на академик Методий Попов. Да станеш генетик в най-смутния период на политическо налагане на псевдонаучните идеи, отричане и преследване на генетиката - това е наистина смелост. Преподаването по медицинска генетика за студенти медици в България е въведено за първи път във ВМИ Варна през 1969 г. от проф. д-р Мария Цонева първоначално като курс от лекции. Първите преподаватели по медицинска генетика във ВМИ Варна са от Катедра по биология. Неин основател и ръководител (1962-1971) е проф.д-р Мария Цонева, по-късно основател и ръководител на първата българска Катедра по медицинска генетика във ВМИ София (1971-1989). Тя става и автор на първия в България учебник по медицинска генетика „Основи на медицинската генетика“ (1977, 1989). Катедрата мо медицинска генетика в Медицинския университет в София е основана на 01.06.1971 г. с пръв ръководител (до 1989) проф. д-р Мария Цонева. Тя има големи заслуги за развитието и утвърждаването на медицинската генетика у нас: въвежда за първи път в България и преподаване по медицинска генетика за студенти от Медицинския факултет (1975), от Фармацевтичния факултет (1985), от Педагогическия и Биологическия факултет на Софийския университет и на Югозападния университет в Благоевград, допринася за утвърждаване на клиничната специалност „Медицинска генетика“ още през 1976 г. и за организиране на медикогенетични центрове във висшите медицински институти в страната. Специализирала е: през 1960 г. – курс на СЗО по хромозомна диагностика в Базел, Швейцария; 1961-1962 – обща медицинска генетика в АМНСССР в Институт по цитология, Ленинград; Институт пж молекулярна биология, Москва и Институт по експериментална патология и терапия, Сухуми; 1965 г. – стипендиант на СЗО в Дания, Швейцария, Англия и Франция.


Проф. д.пн. Пламен РАДЕВ