Търсене

Начало Искам думата Оптимистични мисли за капанците и духа
Оптимистични мисли за капанците и духа
24 May 2017

Искам и аз да кажа няколко думи относно разгорелия се спор около фолклорния събор в Гецово.

Че такъв фестивал трябва да има – спор няма. Като човек, отрасъл и дълги години живял в Гецово /отскоро отново имащ възможността да се зарежда с роден въздух/, чисто емоционално би следвало да кажа – да, трябва да е в Гецово.

 

24_05_2017_sabor.jpg24_05_2017_dacho_gospodinov.jpgАко ме питат мене, то даже и фестивалът на киселото мляко трябва да е там, защото местните специфични климатични условия създават самобитното гецовско мляко – запазена марка на района в миналото.

Но като трезвомислещ човек смятам, че не мястото на провеждане на един фестивал е най-важното. Т. е. дали ще е на Пчелина, или в Гецово, важното е събора да го има.

Понеже споменах за фестивала на млякото, да не забравяме все пак, че за да има фестивал, карнавал, панаир и т.н., трябва все пак млякото отнякъде да има откъде да се издои. А овцете силно намаляват. Едва ли не, в кръга на шегата, ще станат застрашен от влизане в Червената книга вид.

Една от атракциите на предишни фестивали бе гордото дефилиране на магарето на баща ми по централната част на Разград Сега и това магаре го няма. Както бе казал един зевзек, то трябва е в магарешкия рай след нелекия си земен път.

Занимавам читателите с тези неща, защото много традиционни занаяти, материални дейности и духовни измерения, произтичащи от тях, бавно и полека отмират. Иска ми се обаче да вярвам, че здравият дух на капанците, оцелял през вековете, ще възкръсва като Феникс. Имало го е в Лудогорието /нашите предци са го наричали и Телеорман, т. е. „щастлива гора“/.

Ние, потомците на капанците от Гецово, може да сме недотам печени, защото едва ли имаме нещо общо с печенегите, нахлували векове по-късно в Лудогорието, но създаваме духовен продукт. Тук открай време се пазят капанските обичаи, песни и танци от самодейци, добили национална известност. Има и всеотдайни хора като Николинка Ангелова, издирваща и пресъздаваща старите шевици. Като естествен център на духовното е читалището.

Село Гецово е родно място на няколко интересни творци на писменото изкуство – Илко Илиев, Марта Радева, Ценка Пенева Весела Кучева, Пламен Пенев... Бих добавил и моята скромна персона. Навярно има и други. Моля да бъда извинен, ако пропускам някого. Макар и пръснати из цяла България, жилавият капански дух е в нас.

Единствен истински съдник на всяко нещо е Времето.

Ако сме вложили сърцето си в направеното от нас – ще пребъде!


Дачо ГОСПОДИНОВ