Търсене

Начало Искам думата Кварталният магазин – не го загърбвайте, той е част от нашия живот!
Кварталният магазин – не го загърбвайте, той е част от нашия живот!
24 May 2017

Беше след 1989 година, когато кварталните магазини никнеха като гъби. Фалитите им започнаха щом построиха моловете. В квартал остана най-много по един и то подложен на жестока конкуренция от чуждите големи магазини.

Но когато започваха студените дъждовни дни, заледените пътища, тогава хората осъзнаваха колко е необходим кварталният магазин.


В него е светло, топло, посреща те приветливо продавачката, срещаш познати лица, вземаш вестник, хляб и други продукти, и то на цената на моловете, та даже по-ниска. Най-важното е, че собствениците им разбраха, че не високата цена, а оборотът носи печалбата.

Ако купиш българска стока за 1 лев например, 30 стотинки се връщат под формата на данъци, а те отиват за заплати, здраве, образование, пенсии, за осигуровки или се връщат отново при нас. Печалбата от покупката на чужда стока отива в чужбина. Независимо от общите правила на европейския пазар, всяка държава прави всичко възможно да запази родното производство и кварталните магазинчета. Има ги в цял свят.

В Полша, например, е разрешено да се строят молове извън околовръстното шосе на градовете именно с тази цел. В Разград те са в края на града, но един се кипри и в центъра! Срещу него има малък хранителен магазин, който ми прилича на агънце срещу зиналата уста на вълка-мол. В магазинчето обаче може да си поръчаш хляб с лимец, квасен хляб, направен с най-здравословната мая, а домашният козунак по стара рецепта е ненадминат. Тук работи опитен майстор хлебар и сладкар, който не се предава и не се предава...Ха иди и намери подобна продукция в мола!...

Така е и с другите квартални магазини.

Да се предлага прясна стока в Париж сега – може, но само ако тя е произведена до 120 км от столицата. Доказано е, че именно тези пресни продукти, произвеждани близко до местоживеенето, са най-полезни за здравето. Нашите, български емигранти, вече са закупили градини и успешно разнасят славата на българските зеленчуци. Значи, във Франция има правила, които да защитават местните производители, а при нас вместо да си купим боб от с.Йонково, ни го носят от Египет; вместо салата от Ушинци, ни предлагат салата от Испания; ябълки има в село Благоево, но купуваме от Полша и т.н., и т.н.

Всички трябва да отчетем какво е за нас нашият квартален магазин? Да помогнем на българския производител и на страната си като купуваме български стоки.


Татяна СЛАВОВА,

учител пенсионер