Търсене

Начало Интервю Златка ЙОРДАНОВА: Това, което се случва с едно дете, рефлектира върху цялата обществена система
Златка ЙОРДАНОВА: Това, което се случва с едно дете, рефлектира върху цялата обществена система
02 June 2017

Златка Йорданова е психолог към Института за социални дейности и практики в Шумен. Ръководи Детски център за застъпничество и подкрепа „Зона закрила“, изграден по проект на УНИЦЕФ, „Анимус“ и Института по социални дейности и практики. Центърът е специализиран в подкрепана на деца, жертва на насилие, и деца, участници в правни процедури.

От ноември миналата година до момента Златка Йорданова проведе редица междуинституционални обучения в Разград по въпросите на детското правосъдие със съдействието и партньорството на Сдружение „ЖАНЕТА“.


02_06_2017_iordanova.jpgГ-жо Йорданова, каква е целта на срещите между институциите в Разград по въпросите на детското правосъдие?

Те се провеждат по проект „Правосъдие – приятел на детето“ и включват обучения на специалисти, които са в досег с деца, жертви на насилие. Идеята е да се постигне качествено взаимодействие между всички специалисти, ангажирани в случаите на деца жертви, така че те да координират своите действия, да работят в интерес на детето и във всеки един етап от развитието на случая да бъдат информирани и да поемат конкретни ангажименти в унисон с останалите специалисти.

До момента практиката беше всяка институция да работи сама за себе си, а на детето се налага да разказва за случилото му се насилие пред много и различни хора.

Това многократно разказване води до ретравмиране на подрастващия, до нанасяне на допълнителни щети върху и без това пострадалата му психика от преживяното.


Какъв трябва да бъде на практика механизмът при установяване на насилие с дете?

На първо място трябва да се сигнализира за станалото пред органите, които имат отношение към закрилата – това са полицията, отделите за закрила на детето, общините.

От 2010 година функционира т.нар. координационен механизъм – това е междуинституционален екип, който се свиква в случаите на насилие. Той трябва да се събере до няколко часа, след като е получен сигналът. Негови членове са представители на прокуратурата, полицията, общината, образователни институции, отдел „Закрила на детето“, здравните инспекции, социалните услуги. Идеята е всеки от своята си позиция да предложи препоръки и конкретни ангажименти към пострадалия.

Където и да попадне сигналът, всяка една от институциите е длъжна да информира останалите, а отделите за закрила на детето свикват координационния механизъм.

Една част от по-нататъшните действия по случая е разпит на пострадалото дете. По обичайната процедура разпитът се извършва в полицията от полицейски служители. Следва разпит пред следовател в досъдебното производство, а ако има индикации за престъпление се образува досъдебно производство, фаза, в която се събират доказателства, които да послужат в съдебната част.


Какво представлява щадящият механизъм за разпит на деца?

По международните стандарти, Директива 29 на ЕС от 2012 г., която все още не е напълно транспонирана в българското законодателство, детето има право на специална оценка. Това включва преценка на нуждите му – дали има опасност от повтаряне на насилието, дали трябва да се изведе от семейната си среда, дали родителите предоставят достатъчно капацитет да му гарантират сигурност и спокойствие. Затова разпитът на детето трябва да се извърши много бързо след събитието. Той е важна част от доказателствения материал по досъдебното производство. Така може да бъде преценено дали ще се удължи мярката за задържане на извършителя, например.

Разпитът на жертвата в максимално кратък срок е необходим и заради впечатленията на детето от случилото се. Възможно е при забавяне, върху него да бъде упражнен натиск, то да бъде сплашено, манипулирано.

Разпитът е добре да бъде опосредстван от специалист, специално обучен за това. Той адаптира въпросите, които ще се зададат към детето, по подходящ за него начин.

Хубаво е разпитът да се случва в щадяща обстановка, като нямам предвид само сините стаи. Да, те са изградени така, че да предпазят детето от контакт с много хора, да го предпазят от визуален контакт с извършителя.

Един разговор с детето в подходящо пространство, където няма струпани много хора, където са осигурени пособия, материали за рисуване, играчки, ще постигне целите на щадящото изслушване.

Разпитът трябва да се случи на едно място и максимално документиран с аудио или видеозапис – това ще даде възможност детето да не се разпитва многократно.

Ако на него му се налага да повтаря и потретя своя разказ, то се връща в травмиращото събитие. А трябва да знаем, че при тежки насилия е напълно възможно детето да има частична амнезия за случилото се.

Работата с дете жертва е специфична. Понякога дребни детайли биха подкрепили детето, но в други случаи биха му нанесли допълнителна травма.


Защо стаите за разпит на деца се наричат сини?

Идеята е взаимствана от Полша – сини стаи са изградени във всеки по-голям град, където функционират съдилища. Там няма практика децата да влизат в съдебна зала.

Сините стаи са специализирани помещения, разделени с венецианско стъкло. От едната страна е детското помещение с масички, столчета, пособия, играчки, камери и микрофони, за които детето е информирано. Там се настанява детето със специалиста. В другото помещение е разположена апаратурата, която записва разговора. В стаята е осигурена възможност за комуникация между лицата, провеждащи разпита, и лицата, които участват в изслушването – те имат технически осигурена връзка, за да им предават въпроси, които биха искали да бъдат зададени.


Къде работи моделът „Синя стая“ в страната?

Мисля, че сините стаи станаха шестнадесет. През 2008 година Институтът за социални дейности и практики положи началото на първите сини стаи в България - в Шумен и Пазарджик. Впоследствие бяха изградени и специализирани помещения в София в СДВР и в много други градове, разкрити по различни проекти.


Би ли могъл механизмът за щадящо детско правосъдие да бъде приложен и в Разград? Какви са впечатленията Ви от проведените срещи до момента?

Да, в Разград има нагласи за прилагането на щадящи практики за деца. Тук ще проведем още няколко срещи с институции, имащи досег с децата жертви.

Синята стая гарантира запазването на психо-емоционалното състояние на детето в равновесие в един критичен момент. Всеки разпит за нещо, което си преживял, е проблем за психиката. Осигуряваме онова, което международните стандарти предлагат – детето да няма визуален контакт с извършителя, да има изработена индивидуална оценка и разпитът да бъде съобразен спрямо нея.


Как да обясним на хората опитите да се догонват европейски стандарти при разпит на деца, при положение, че европейски стандарти в живота на българина почти отсъстват?

Този стандарт гарантира правото и на жертвата, и на извъришеля, тъй като се събира по-качествена и пълна информация, която подпомага правосъдието за постановяване на присъда. Ефектът на прилаганите иновативни практики е доказан.

Представителите на съд, прокуратура, полиция изразяват задоволство от сините стаи. Смисъл има. Защото зад всяка цифрова статистика от насилени деца стоят конкретни семейства, където трагедията е на сто процента. Защото това, което се случва с едно дете, рефлектира върху цялата семейна система, върху училището, върху средата, в която детето живее.


Галина МАРИНОВА