Търсене

Начало Искам думата Пътят към римското селище е в дупки, пълни с кал. Защо?
Пътят към римското селище е в дупки, пълни с кал. Защо?
05 June 2017

Пешеходната и велосипедна алея по пътя към Абритус е осеяна с дупки, пълни с кал. След падналите дъждове през миналата седмица, пътят за пешеходци от страната на „Биовет“ е в окаяно състояние. Избралите придвижването пеш или на две колела са принудени да излизат на платното за движение, за да избегнат изцапването с кал. Когато не вали, състоянието на пътната настилка не е по-добро. Дупките и напуканият асфалт развалят иначе приятната разходка до археологическия резерват.


abritus_2.jpgabritus_1.jpg

Абритус е доста посещаем туристически обект както от хора, които не живеят в Разград, така и от жители на Лудогорието. През почивните дни жителите на Разград - ученици и възрастни хора, тръгват на разходка по алеята, за да разнообразят ежедневието си и да се насладят на спокойствието и тишината сред римските руини. Състоянието на пътя дотам обаче е несравнимо с алеята към местността Пчелина. Последната беше изградена изцяло от самото начало и оттогава множество младежи, семейства и други жители на града я използват за разходка. Но археологическият резерват е не по-малко предпочитано място за избягване от скуката в града. Защо тогава никой от управниците не се грижи за поддържането на доброто състояние на алеята дотам?

От другата страна на пътното платно, по протежение на пешеходната и велосипедна алея към Абритус, мястото, оставено за движение на пешеходци, отдавна не е това, което трябва да бъде. Някогашната пътека вече е обрасла с трева. Страшно изглежда преминаването оттам и защото зеленината не е подрязвана скоро и продължаването напред по алеята наподобява навлизане в джунгла. Още повече, че наближава сезонът на кърлежите и опасността от излизането на влечуги от буйната растителност се увеличава.

След реализирането на проекта „Абритус – мистика и реалност“, чието финансиране е подкрепено и от Община Разград с хиляди левове, е срамно и жалко пътят дотам да изглежда по този начин. Защо могат да бъдат отделени средства за алеята до Пчелина, а пътят до Абритус остава осеян с лунни кратери?

Лятото отново е на прага, а всяка година през месец юни се организира античен фестивал, който пренася посетителите на Абритус в далечни епохи и минали събития. За жалост, тези, които изберат разходката пеша или на колелета до туристическия обект, ще трябва да изминат километри по занемарената алея. Може би това е добър повод отговорните за поддържането на алеята да се замислят защо археологическият резерват не влезе в челната тройка на победителите в годишните туристически награди на Министерството на туризма, след като един от критериите е достъпността.

Римските пътища са известни със своя поддържан вид. Трябва ли и днес да гледаме на пътищата като на паметници на културата, както в древността, за да се полагат усилия за тяхното добро състояние?


Десислава СТЕФАНОВА,

студентка по журналистика