Търсене

Начало Оживление За Америка, американците и нашите българи там
За Америка, американците и нашите българи там
12 June 2017

 

 

Човек усеща обичта към родината си, към отечеството си, когато отиде в странство на състезание, на екскурзия, на гурбет или пък да се срещне с близките си, които са емигрирали и др. И чувството е различно. Не съм усетил трепета на шампионите, когато стъпят на олимпийската стълбичка и се изпълнява „Мила родино“ в тяхна чест, но съм се гордял и винаги ще се гордея с успехите им.

 

 

 

Ходил съм на екскурзия в чужбина, виждал съм колко са уредени някои държави, но не съм изпитвал желание да живея там, защото за мен няма по-хубав трепет от преживяването да се завърнеш у дома. В твоя дом, където е твоята крепост. Но тук ще стане въпрос не за това, а за родината, за хората, които са я напуснали, а душите им са още в нея - с огромни отворени сърца, туптящи с пулса й.

Посетих Америка /Вашингтон, Калифорния, Лос Анжелис, Ориндж Каунти /Ървайн/ и Сан Диего/ по друг повод и почувствах колко безкрайно много обичат родината си и нейните обичаи и традиции българите, които са отишли в чужбина по принуда, за да търсят препитание и по-хубаво бъдеще за децата си. Всъщност едно писмо от септември 2016 година /на страницата ми във фейсбук/ на Бойка Попова, моя бивша ученичка от Математическата гимназия в Разград, ми даде повод да напиша за преживяното - преди и след посещението ми в мегадържавата САЩ през месец май 2017 г.

Бойка отдавна е във Вашингтон и от патриотични чувства се е посветила с приятеля си Бойко Антонов и с дъщеря си Деница в организираното от тях училище за български език и култура „Христо Ботев“ . Освен физкултура й преподавах и изобразително изкуство, а в писмото си тя ми изказваше благодарност, че наученото в часовете ми, отношението ми като педагог към учениците й помага в настоящата й работа. Спомних си колко бе борбена и находчива, жадна за знания, a това й помагаше в училище. Когато я опознах по-отблизо, като организирахме съвместна дейност в България и Вашингтон, си дадох сметка, че представите ми за нея са били бегли. Сега обаче видях желанието, с която осъществява благородни инициативи, стремежа й да развие създаденото от нея и от приятеля й българско училище, да се възпитават децата в него в обич към родината България, да изучават българския език в Америка, да се запознават с нашата култура. На всичко това посвещава цялата си жизнена енергия и тази цел е номер едно в живота и. За това работи денонощно и няма как човек да не й се възхищава. В професионален аспект е деловодителка в американска клиника, след клиниката, чрез организирана от нея фирма за почистване работи допълнително до късна доба /в което лично се уверих/ и по-голяма част от средствата си безвъзмездно влага за съществуването на българското училище. А това училище е голямата й мечта в живота. Усмивката е винаги на лицето и и е заразителна. Просто няма как да й устоиш и да не й окажеш съдействие. Помоли преди време да помогна да се осъществи проект за сътрудничество на нейното училище с българско училище в Разград, а това да помогне децата от двете училища по-добре да усвоят българският и английският език. Описа ми целите и мечтите си и нямаше как да не се съглася. Познавайки много добре работата в ОУ „Васил Левски“, като бивш учител там, инициативността на директорката Диана Първанова и професионализма и всеотдайността на учителите, съдействах сътрудничеството да е именно с това училище.

А това се осъществи на практика и надмина очакванията ми. По сценарий на актрисата Таня Тошева от Ричмънд, щата Вирджиния, многократно гостувала на сцената на разградския театър, се изигра /с видео връзка/ , вълнуващ музикално-поетичен спектакъл в ОУ „Васил Левски“ - „Обичам България и българските традиции“. Той бе подготвен с голям ентусиазъм от учениците и учителите Елка Драмалиева, Юлия Иванова, Милена Мичева, Екатерина Портянова и др. След това спектакълът се повтори от децата в българското училище в столицата на САЩ, пред погледа на родители, учители и на специалния гост, българския посланик там Тихомир Стойчев. Дипломатът много хареса спектакъла, поздрави децата, пожела им да научат добре българския език и култура, а на родителите да стимулират у децата тази любов към родината България, която е вечна и е в сърца им.

Когато си се посветил на патриотична кауза, не можеш да спреш по средата. Вътрешното чувство те бори, не ти дава мира и те тласка да продължиш напред. Бойка Попова следила по БНТ наши спортни инициативи, осъществени от Училищния спортен клуб „ОУ Васил Левски“ под мое ръководство и ме помоли да съдействам за организирането на спортен празник по време на зеленото училище в покрайнините на Вашингтон в Анаполис на 13 и 14 май 2017 година, като подчерта, че само в мое лице /малко пресилено, според мен!/ вижда човека, който ще й помогне и в тази посока в името на децата. Изпрати писмо покана с приемливи клаузи. Въпреки някои мои лични здравословни проблеми и изключителната ми заетост с организирането на спортни инициативи в Разград по това време, се съгласих с настояване участието ми да бъде като благотворителност.

Предложих да осъществим по случай 180-годишнината на Апостола на свободата Васил Левски състезание „Левски скок“ за всички възрасти от 1 до 7 клас. Това се прие с такъв ентусиазъм, че трудно може да се опише – признавам си, че просто бях изумен от ентусиазма на нашите хора в Америка. В проявата на 14 май край Вашингтон се включиха над 50 участници –деца, родители /майки и бащи/, надъхани от патриотични чувства. Името на Апостола, свято за всички българи, въодушеви участниците и те се представиха повече от очакванията ми. Имаше и подгряващи забавни игри, организирани от Деница Попова, стрелба с лък, демонстрация на безмоторно летене от шампиона на САЩ по авиомоделизъм Стоил Аврамов - младши /с разградски корен, внук на стоматолога д-р Стоил Аврамов/, а завършекът бе „Левски скок“ /скок от място с два крака/. Всички скачаха с голямо желание, дето се казва, искаха да надскочат дори и себе си. За успешен скок по правилата всеки участник получаваше емблема с образа на Левски на фона на българското знаме и това още повече мобилизираше. На финала класиралите се до трето място бяха наградени със златен, сребърен и бронзов медал с лика на Апостола. Честта да връчи наградите, подарък от Училищен спортен клуб „ОУ Васил Левски“ и неговия председател Адриан Шишманов, се падна на мен. Празникът бе с много голям заряд и ще остане завинаги в сърцето ми и в сърцата на всички участници, като неповторим.

Незабравими спомени оставиха лагерният огън вечерта, печеното агне по български, многото писма и подаръци от децата на разградското училище „Васил Левски“, които осъществиха контакти с децата от училището за български език и култура „Хр. Ботев“ във Вашингтон. А те отговориха със същото. Специален подарък - плакет с емблемата на Разград и диск с историческите забележителности на Разград, за българското училище във Вашингтон изпрати и кметът Валентин Василев. Книжка с цветни български шевици, събирани през годините от село Осенец, с посвещение за българското училище изпрати и нейният автор г-жа Татяна Матева.

На една друга специална среща пък подарих на българския посланик във Вашингтон Тихомир Стойчев шалче с емблемата на футболния шампион „Лудогорец“. Покрай нашия посланик се запознах и с колегата му – посланик на Румъния в САЩ, който също се оказа фен на разградския тим /то няма и как да бъде иначе – все пак имаме румънци в отбора и то какви!/. Албум „70 години „Лудогорец“ и топка с автографите на всички футболисти на шампионите получи за българското училище и Бойка Попова. Атрибутите изпрати Ангел Петричев, изпълнителният директор на ПФК „Лудогорец“. Любопитно: българският посланик ми отдели специално внимание и в заключение заяви, че в България ЦСКА и „Левски“ трябва да взимат пример от „Лудогорец“ как, чрез успехите си, да славят името на България и нашия футбол в Европа. Човекът просто бе оценил каква страхотна реклама прави „Лудогорец“ на Разград и на страната ни – нещо, за което ние тук сякаш не си даваме сметка...

Моите домакини Бойка и Бойко ми отделиха от времето си, за да се запозная със забележителностите на Вашингтон: Капитолия, Белия дом, Националната библиотека, Художествената галерия, музеите на индианците и на космонавтиката. Имах удоволствието и невероятния шанс да се снимам вътре в капсулата на космонавтите.

Последната вечер ми подготвиха една приятна изненада. Посетихме дома на Александър и Ивето от Разград, отдавна емигрирали в САЩ, с бизнес във Вашингтон, подкрепящи българското училище „Христо Ботев“ и културните инициативи за българите там. Ивето много се зарадва, че чрез мен може да изпрати поздрави и благодарност към моята съпруга Стефка Душкова, която й е преподавала биология и химия до 7 клас в ОУ „Н.Й. Вапцаров“ в Разград и е била любимата й учителка.

Естествено, седмицата на пребиваването ми във Вашингтон се изниза светкавично. Благодаря на моите домакини, че ми помогнаха да усетя живота във Вашингтон, на тяхното училище, на учениците и родителите им. Бях изпратен като скъп гост. На летището, от което отпътувах за Лос Анжелис, докато се скрият от погледите ми, за довиждане ми ръкомахаха Бойка и Албена и Димитър Аврамови, също мои бивши ученици от Математическа гимназия и настоящи приятели, отдавна живеещи в столицата на САЩ. Радвам се, че успях да свържа Бойка и Бойко със семейство Аврамови, които действено ще подкрепят тяхната апостолска дейност, свързана с българското училище и култура, за да се усети още по-осезаемо във Вашингтон пулсът на родината България.

Вече съм в самолета на път за Лос Анжелис, Калифорния, където живее моят син Петрослав – Петро, както всички го наричат тук, и обичаните негови деца и мои внучета София и Захари /Заки/. Пътувам и с нетърпение очаквам срещата с любимите, а мислите ми все още летят към Вашингтон и вече на спокойствие осмислям святото делото на тези родолюбиви българи, по чиято покана посетих САЩ.


Здравко ДУШКОВ